4 манастира и над 250 църкви в Асеновградско | Trip.dir.bg

Когато говорим за Асеновград на първо място се сещаме за утвърдената туристическа дестинация с три от 100-те национални туристически обекта - Асеновата крепост, Историческият музей и Бачковският манастир.

С голямата концентрация на православни християнски храмове градът привлича като магнит и почитателите на религиозния туризъм, коментира за БТА Ивайло Мирчев, експерт в Туристическия информационен център в града.

В Асеновград и селата около него има над 250 църкви и параклиси и 4 манастира, заради което е наричан Малкият Йерусалим, Балканският Йерусалим.

Освен с чисто религиозната си функция, те дават своя отпечатък и върху живота на асеновградчанина, разказа историкът.

Асеновград с уникални за страната обичаи

Градът е известен и с обичаите, повечето уникални за страната, с църковните литии и чудотворните икони, с лечебни извори и традиции. Всичко това е част от емблемата на Станимъка, в който безпроблемно съжителстват гърци, турци, роми и българи. Всеки етнос си има своите празници, но има един, който се чества от всички - празникът на виното, на християнския светия Трифон Зарезан, отбеляза Ивайло Мирчев.

Празникът Св. Трифон Зарезан, който се чества на 1 февруари, е изключително интересна симбиоза между езичеството и християнството, коментира експертът.

Патрон е християнският светец Трифон и в негова чест в едноименния параклис се отслужва литургия на този ден. Това е религиозното на празника. Езическият отглас е привнесен от Мала Азия или по-точно от Одрин - това са пехливанските борби - една много интересна смесица, коментира Мирчев.

Асеновград е мултиетнически град и това му създава уникален за България образ. На Трифон Зарезан в Асеновград се отдава "почит" на станимъшкия мавруд и станимъшките сърмички, без които този празник, който се превръща в всенародно тържество, не може да мине.

Станимашкият мавруд е познат в цяла България и зад граница от ценителите на червеното вино. Той се получава от специфичен сорт грозде, който се отглежда в района на Асеновград, по северните склонове на Родопите, Родопската яка. За неговата уникалност помага един вятър - фьон, който се среща също само по тези места.

Именно заради виното и заради традициите, които са вековни, този град, въпреки няколкото социални катаклизма - разрушения, опожарения, чума и други, успява да се въздигне от нищото буквално и отново икономически да просперира. Естествено - маврудът е тежко вино и върви с тежки деликатеси и мезета и това, по думите на Ивайло Мирчев, е другата част от емблема - станимъшките сърмички.

Прочутите станимашки сърмички

Легендата е много интересна - в средата на 17 век всеки един от манастирите си имал метох и когато са идвали по-висши особи - представители на Османската империя, видни заможни гърци, търговци, монахините са приготвяли т. нар. кириус сърми (господарски) сърми. И те са били изключително малки, защото идеята на малката сърмичка е, че в нея трябва да се усети вкусът на всяко зрънце ориз, всяко късче месо и кайма. Тази традиция вече над 300 години намира своето място в асеновградските традиции, която се предава от поколение на поколение. Няма празник, на който на трапезата на асеновоградчани да няма кириус сърми, разказа експертът.

В края на януари и началото на февруари се провежда празничен цикъл, свързан с червеното вино, сърмичките и заедно със Свети Трифон оформят почти 5-дневен празник, на който хората показват кулинарните си умения и хубаво червено вино. Тези празници са създавали и продължават да създават визията на място с автентични традиции, коментира историкът.

Духът на хората в Асеновград , който е православно-битиен, създава специфичната атмосфера в града. Именно затова казваме, че Асеновград е много специфично място. Тук все още се чувстват отгласите от елинската култура, имало е много поклонници, имало е няколко метоха, в които са отсядали монаси от Хилендарския манастир и неслучайно се счита, че тук е починал и Паисий Хилендарски.

Това културно-историческо наследство, съчетано с празниците, създава интересна картина, която може да се види само, ако се посети Асеновград, разказа експертът.

Асеновград е известен и с няколкото църковни литии

Асеновград е известен и с няколко църковни литии - най-старата, най-дългата и най-кратката. Най-дългата е тази, която започва от църквата "Св. Богородица" - Рибната. Навремето с иконата на Божията майка поклонниците са извървявали пеша разстоянието от църквата в Асеновград до храма на Бачковския манастир и обратно. Тя се прави в прослава на Света Богородица, задето е избавила града от чумата в началото на 19 век.

Тази лития в началото е била гръцка, организирала се е от гръцката църква в Асеновград и е била до Асеновата крепост. С времето към тях се присъединяват и българи, след което започват да правят литията до Бачковския манастир.

Днес иконата се носи до края на Асеновград, а оттам с транспорт се превозва до обителта и се връща по същия ред. Литията се прави на 25 ден след Великден.

Другата голяма лития, която съществува от близо 400 години и може би е най-старата в съвременния православен християнски свят, има своята последователност, изпълнява се на втория ден на Великден. От Бачковския манастир Чудотворната икона на Света Богородица се изнася и се носи до местността Клувията, където според преданието е била намерена от две овчарчета. Всяка година тя събира хиляди почитатели. Архивни снимки отпреди 100 години показват, че тя винаги е била много масова, провеждала се е също толкова тържествено и толкова вдъхновяващо.

Най-малката лития е от храм "Св. Никола" до прилежащия към него параклис "Св. Кръст", който е само 40 метра. Това се случва на 13 септември, непосредствено преди празника на Честния кръст Господен.

Другата малка лития е от храм "Света Богородица" до параклиса "Св. Никола".

Очаква се да бъде възобновена и третата голяма лития, която е от храм "Св. Богородица Успение" /Златната ябълка/ до манастира "Св.св. Кирик и Юлита".

Литиите са християнски практики, част от живота на православните християни и то не само от Асеновград. Интересното е, че има стотици сведения за това, как хората са получили изцеление. Има сведения за хиляди, хиляди чудеса и за това, че когато хората пристъпват с вяра наистина получават това, което си пожелаят, допълва историкът.