Банджо и руска граматика: как полярните изследователи се справяли с изолацията

11:57 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Банджо и руска граматика: как полярните изследователи се справяли с изолацията

Как ранните полярни изследователи се справяли със скуката по време на дългата полярна зима

ТЕМА #Русия #Приключения

09:41 | 8 февруари 2021 | Редактор: Даниела Маккейхи 0 2693 Снимка: Getty Images

Заради екстремната зима в Антарктика, включваща четири месеца на пълен мрак, на полярните изследователи се налагало да издържат продължително затваряне в голяма близост един до друг.

Русия

Американският пионер Ричард Бърд обяснявал: "малките неща... имат силата да докарат дори и най-дисциплинирания човек... до ръба на здравия разум. Тези, които оцеляват и са до известна степен щастливи, са тези, които могат да черпят от своите интелектуални ресурси, както животните в зимен сън черпят от мазнините си."

Как антарктическите изследователи от началото на 20-и век са се справяли със скуката много преди появата на интернет?

Музика

Музиката е била жизненоважна за здравия разум и благосъстоянието на изследователите. "Трябва да се откъснеш от цивилизацията... за да осъзнаеш напълно силата, която музиката притежава да припомня миналото... да успокоява в настоящето и да дава надежда за бъдещето," казва един от най-младите членове на експедицията "Тера Нова" (1910-1913).

Шотландската национална антарктическа експедиция (1902-1904) е включвала официален гайдар. Адмирал Бърд е взел фонограф със себе си на базата "Адванс" през 1934 г., като е определил музиката за "единствения истински лукс."

Докато са напускали бавно потъващия кораб "Ендюрънс", хората на Ърнест Шакълтън са имали право да вземат със себе си само един килограм лични вещи. Но Шакълтън е настоял метеорологът Леонард Хъси да вземе 3-килограмовото си банджо, като е казал: "Това е важно ментално лекарство и ще имаме нужда от него."

Капитан Скот и неговите хора точно преди отплаването на кораба "Тера Нова" през юни 1910 г.

Снимка: Getty Images

Четене

Виж още 5 места за туризъм, където е лесно да спазвате дистанция

Книгите са играели огромна роля в живота на полярните изследователи. Библиотеката на борда на кораба "Ендюрънс" е съдържала пиеси, поезия, книги за експедиции, "Енциклопедия Британика" и романи като "Братя Карамазови". Когато корабът потънал, Шакълтън спасил поема на Ръдиард Киплинг. Откъснал първата страница на библия, която му дала кралица Александра, а останалия тежък текст изоставил - въпреки че член на екипажа тайно го спасил.

Един изследовател (Апсли Чери-Гарард) обяснявал за поезията: "Беше полезна, защото ни даваше нещо, което да учим наизуст и да повтаряме в празните часове... когато бездейният ум е способен да мисли... за напълно измислени проблеми."

Някои мъже дори се опитвали да учат чужди езици. Руал Амундсен, водачът на Норвежката експедиция с кораба "Фрам" (1910-1914), учил руска граматика. Докато другите бързо приключили със своите леки четива, четенето на Амундсен "имаше предимството да е несравнимо по-сложно. Руските глаголи са необичайно трудни за смилане и не трябва да се преглъщат прибързано."

Писане на дневници

Дневниците били изключително разпространени сред полярните изследователи. Първо, хората знаели, че разказите за техните преживявания могат да имат парична стойност в бъдеще. Второ, дневниците служили като записки и и спомени за техните семейства. Трето, тъй като много от дните се сливали един с друг, дневниците станали начин за разграничаване на един ден от друг. И накрая, както обяснява един изследовател: "Дневникът е един от малкото начини в този живот, по които човек може да изпусне парата."

Вестници на експедицията

Има дългогодишна традиция полярните изследователи да създават вестници за самите себе си. Информация за времето или разкази за посещения на колонии от пингвини се редували с разкази, поезия, интервюта, кръстословици и игрословици. Украсявали ги с хумористични и артистични рисунки. С течение на времето тези текстове придобили предимно сексуално съдържание, като включвали неприлични шеги и фантазии.

Апсли Чери-Гарард споделя: "За всички ни беше ясно колко важно е да не допускаме чувството за депресия да стане част от атмосферата в нашия живот."

Робърт Фалкън Скот празнува рождения си ден в Антарктида

Снимка: Getty Images

Игри

Виж още Експериментален туризъм: Как се прави и защо е идеален за пандемията

Карстен Борхгревинк, водачът на експедиция "Южен кръст" (1898-1900), твърдял: "Еднаквостта на тези студени, тъмни нощи атакува съзнанието на мъжете като промъкващ се зъл дух. Открихме, че... игрите на шах и карти бяха много ценни занимания." Понякога мъжете "крещяха и скачаха по време на играта и е чудно как не преобръщаха дъската за игра."

Шахът е бил кралят и на експедиция "Тера Нова" (1910-1913). Според Робърт Фалкън Скот: "Най-популярната игра за вечерно забавление е шахът. Толкова много играчи се развиха, че двата ни шаха са недостатъчни."

Храна

За антарктическите изследователи почти всичката храна е била сушена или от консерви. Хуш - задушено, приготвяно от пемикан (микс от различни сушени меса и мазнина) и сгъстено с житни култури, осигурявало много от калориите на най-ранните експедиции.

За да разчупят монотонната кухня, мъжете експериментирали с нови храни, като месо от пингвини или тюлени. В няколко случая, като експедицията с кораба "Фрам" и Имперската трансантарктическа експедиция, дори изяли и собствените си кучета.

Порциите често били ограничени и това означавало, че мъжете били вманиачени на тема храна. Много от разговорите се въртели около перфектните ястия от дома. През 1934 г. Бърд написал в дневника си: "Открих готварска книга!... Радостното възклицание, което излезе от устата ми, беше толкова силно, че всъщност се засрамих... Никоя изхвърлена на брега книга не би могла да бъде по-жадно проучвана."

Алкохол

Виж още Колко точно време сред природата е нужно, за да сте здрави

Полярните експедиции обикновено били много добре заредени с бира, вино и високоградусов алкохол.

Имало е спорове относно нуждата от алкохол на тези експедиции - никой не е искал да насърчава пиянството, а и алкохолът би могъл да бъде опасен на това място. Но Амундсен, първият човек, достигнал Южния полюс, имал различно мнение: "По чаша вино или едно малко от време на време беше нещо, от което всички, без изключение, бяхме много доволни... Лично аз смятам алкохола, консумиран умерено, за лекарство в полярните райони... Двама мъже, които са се поскарали в течение на седмицата, веднага се сдобряват при миризмата на ром."

Мозъци или мускули?

И така, какви хора оцелявали най-добре в условията на тежка изолация? Според Апсли Чери-Гарард от експедицията "Тера Нова" (1910-1913): "Мъжете с най-голям запас от нервна енергия се справиха най-добре през тази експедиция... силата на ума им триумфира над слабостта на телата им. Ако искате добър полярен пътешественик, вземете мъж без много мускули... но нека мозъкът му да е от желязо."

Статията е написана от Даниела Маккейхи, асистент-професор по история в Тексаския технически университет и е преведена от The Conversation с права за ползване Creative Commons-NonDerivative.

ИЗБРАНО