В Далечния изток, където в миналото се намират много лагери на Гулаг, едно езеро, по някаква странна причина, е кръстено на американски писател. Какво общо има той с това място, разказва в свой материал Russia Beyond.
Невероятно красиво с девствената си природа и зашеметяващи екзотични пейзажи, това езеро се смята за едно от природните чудеса на Русия.
Гладката като огледало повърхност отразява горите и изсечените планини, които сякаш пазят водоема. Езерото Джек Лондон е дълго 10 км и прилича на норвежки фиорд. Малцината туристи, които успяват да стигнат до това затънтено място, го смятат за най-романтичната гледка в целия Далечен изток. Историята му, обаче, е изпълнена с мрачни глави.
Как е открито езерото?
Магаданска област на Изток е дом на места, където човекът все още не е наложил господството си. Суровият климат носи много студени зими, а температурата през лятото не надвишава +12℃. В ранните години на СССР, в търсене на природни ресурси, групи геолози са пратени тук, за да проучат и изследват тези земи.
През 1932 г., в планинската верига Аначаг, на надморска височина 803 м, геолозите откриват ново езеро. Те го кръщават на американския писател Джек Лондон. А през 1975 г. целият природен парк получава това име.
Красива легенда за едно красиво езеро
Най-разпространената легенда за произхода на този топоним е, че когато геолозите стигат до езерото, те намират на брега му книгата на Джек Лондон "Мартин Идън". Това звучи доста романтично, но не и особено реалистично. Така че каква е връзката между писателя и това място?
Най-"близкият" контакт на Джек Лондон с това място е от края на XIX в., когато той работи като моряк в Берингово море и край бреговете на Япония. След това, през 1904-1905 г., той е кореспондент от Руско-японската война.
Главният му герой, Мартин Идън, е беден работник и моряк. Лондон пише книгата през 1909 г., след като се завръща от златната треска, отвела го в Аляска.
Така че, изглежда връзката между писателя и езерото е твърде слаба и непоследователна. Възможно ли е някой да е донесъл тук книга на Лондон, ще преди експедицията да стигне до това отдалечено място? Едва ли.
Тази легенда, обаче, е много разпространена сред местните и днес съществува забавен местен обичай - хората, успели да стигнат до езерото, оставят там копие на романа "Мартин Идън", за да може другите туристи след тях да го намерят.
По-реалистична версия за името
Лондон пише за бедните хора и работниците, които едва свързват двата края и се борят със сурови условия на живот. Сюжетите му са съчетани с реалистични описания на тези борби и приключения. Това прави творбите на Лондон много близки до съветската идеология и в този смисъл книгите му могат да се сравнят с тези на Максим Горки (Лондон чете Горки и има високо мнение за съветския писател).
Освен това, Лондон симпатизира на комунизма и чете работите на Карл Маркс. Така че, в Съветския съюз, романите на Лондон са на голяма почит и през 1920-те те се превеждат и публикуват активно.
Също като децата, романтиците и любителите на литературата, съветските приключенци, пътешественици и откриватели четат и харесват книгите на Лондон. Един от най-запалените почитатели на писателя е геологът Юрий Билибин. През 1928 г. той оглавява първата експедиция до басейна на р. Колима - мястото, където започва златната треска.
Може би Билибин се чувства малко като Лондон в Аляска, но не той е автор на идеята някое от местата в региона да бъде кръстено на писателя. През 1932 г. колегата на Билибин, геологът Пьотър Скорняков (който също е фен на американския писател) предлага именно това езеро да бъде кръстено на Джек Лондон.
Тъжен факт е, че басейнът на р. Колима, където по-късно ще бъде открито езерото Джек Лондон, се свързва само с едно нещо - Гулаг. Билибин е инженер в лагера на Гулаг "Далстрой".
Този клон на Гулаг е натоварен със задачата да добива природни ресурси и да строи инфраструктура в Далечния изток. Затворниците работят при нечовешки условия и суров климат. Без инструменти и оборудване, те трябва да търсят злато с голи ръце в студените води на местните реки.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}