Представете си за момент онзи ден, и вижте снимката на жената, която се изкачва по ледник с развети викториански поли - това е исторически момент. Има немалко жени, които смело са преодолявали опасни места в кринолин и са преминавали през най-суровите места на планетата по време, когато гледката на жена с панталони все още се е считала за скандална и недопустима.
Но нека първо отдадем дължимото на "Първата дама на Арктика" Джоузефин Дибич Пири. Тази изследователка от 19 век е пътувала на север през ледените полета, повече от която и да е жена, записанa в историята преди нея.
И уточняваме "записана в историята", защото нека не забравяме безбройните жени инуити, които също са пътували до Арктика незабелязано, спасявайки съдбата на множество експедиции благодарение на уменията си в приготвянето на храна и шиенето.
Джоузефин обаче със сигурност е първата бяла жена, която се проявява като арктически изследовател, подвиг, още по-изненадващ от възпитанието ѝ като богата дама от висшето общество с бели ръкавици и светски обноски.
Тя придружава съпруга си в шест от неговите арктически експедиции; на втората от които е бременна в осмия месец.
А след нея няколко жени предприемат не по-малко екстремно приключение
Запознайте се с невероятно смелите ледени кралици на Европа!
Изабел Шарле-Страто̀н е британска алпинистка, първата в Обединеното кралство, която става известна именно с това. Тя прави няколко изкачвания в Алпите заедно с Емелин Луис Лойд, както и първото зимно изкачване на Монблан със своя бъдещ съпруг Жан Шарле през януари 1876 г. (след това двамата се катерят заедно още 20 години).
Този подвиг е отразен в много местни и чуждестранни вестници и превръща Страто̀н в знаменитост в алпинизма. Върхът Pointe Isabella е кръстен на нея в нейна чест след участието ѝ в първото му изкачване, а хотелът в Шамони, Pointe Isabelle, е тематично посветен на многобройните ѝ алпийски приключения и постижения.
Но Шарле-Страто̀н не е първата жена, изкачила Монблан - тази заслуга принадлежи на Мари Паради, бедна прислужница от Шамони, която - доста неохотно - изкачва най-високата планина в Европа още през юли 1808 г. Тя не била ентусиастка, но жадна за бърза слава и пари, се решава на опита. По време на финалното изкачване е в толкова лошо състояние, че трудно диша, не може да говори и почти не вижда.
Толкова е изтощена и съсипана от усилието, че моли спътниците си да я хвърлят в най-близката цепнатина, за да сложат край на мъките ѝ. "Хвърлете ме в някоя урва и продължете сами!" - проплаква тя напълно изтощена.
Въпреки това Паради някак стига до върха, а след това успява да се върне жива от планината. През 1809 г. тя описва преживяното в "забележително ярък и живописен" разказ и печели доста солидно състояние от постижението си, ставайки известна като "Мария от Монблан". Според някои сведения след собственото си успешно изкачване тя оставяла освежителни напитки за другите, които достигат върха.
Втората жена, успешно изкачила Монблан, е Анриет д"Анжевил, която отпразнува успеха си в Шамони тридесет години по-късно. Интересното е, че Паради я поздравява лично - д"Анжевил ѝ е изпратила специална покана. Д"Анжевил покорява планината с лично ушит костюм, тежащ 7 кг. а когато тръгва към върха от Шамони, местните мъже залагат на коя точка от маршрута ще се откаже.
Те обаче грешат - д"Анжевил се оказва достатъчно силна и ловка. Катери се не по-зле от мъжете, особено по скалите, макар да страда от сърцебиене и сънливост. Когато групата достига върха, вдигат тостове с шампанско, пускат гълъби, за да оповестят успеха, а д"Анжевил е вдигната на раменете на мъжете и аплодирана. При завръщането им в Шамони ги посреща салют с оръдие.
Как са били възприемани тези ранни алпинистки от обществото? Ето пример с госпожица Уокър, която изкачва Матерхорн в Швейцария заедно с баща си през юли 1871 г. Вестник Nuneaton Observer е безпощаден и заявява, че това "не е пример за подражание", защото "Катеренето по планини не е женска работа".
Но коя е тази госпожица Уокър? В статия от юни 1898 г. вестник Evening Star я нарича "доаен на английските алпинистки", като Луси Уокър е "първата дама, изкачила Матерхорн" - един от най-високите върхове в Алпите. Те продължават:
"Със скромност, която отличава сравнително малко алпинисти, госпожица Уокър отрича някога да е застрашавала живота си сред планините, но заявява, че катеренето напълно я е излекувало от ревматизма, от който страда от дете."
Днес е трудно да си представим колко трудно е било за жените алпинистки не само да предизвикат половото неравенство и да излязат от дома в търсене на приключения и признание, но и да го правят с поли! По онова време повечето дейности на открито, спортове и особено алпинизмът са били запазени за мъже от висшата класа, което означава, че подходящо оборудване и екипировка просто не са били достъпни за жени.
Още повече, строгата викторианска етикеция на облеклото изисквала първите жени алпинистки и изследователки да се катерят с поли и корсети "за приличие", което правело изкачването до върха много по-трудно, отколкото за мъжете. Когато американката Ани Смит Пек решава да носи блумери вместо пола през 1890-те години, избухва истински скандал, който предизвиква публичен дебат дали изобщо на жените трябва да им се позволява да опитват подобни занимания.
Изправени пред обществен натиск, някои алпинистки превръщат приключенията си в платформа за женска съпротива. Американката Фани Бълок Уъркман - географ, картограф, изследователка, писател и алпинистка - е отличен пример. Тя поставя няколко женски височинни рекорда, докато активно се бори за правата на жените и за избирателно право.
Въпреки сериозните неравенства и многото пречки, жените продължават напред и женското катерене става все по-прието - не на последно място защото самата кралица Виктория е била запалена алпинистка в младостта си.
Основаването на изцяло дамски алпийски клуб в Шотландия (Ladies" Scottish Climbing Club), само година след създаването на Ladies Alpine Club в Лондон през 1907 г., скоро събира съмишленички, които имат силен интерес към алпинизма и стават пионерки в своето време.
За да останат прилични, членовете на тези клубове също започват изкачванията си с дълги поли, но - за разлика от викторианските си предшественички - често ги свалят и се катерят с "нещо, приличащо на гащи", когато наоколо няма мъже. И разбира се, това също скоро се променя, макар панталоните да стават приемлив вариант за ежедневно облекло на жените едва през средата на XX век.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}