На пръв поглед Хайри Бенкал изглежда като всяко друго селце в Карнатака - сгушено в буйните зелени гори на района, заобиколено от скалисти хълмове, мангови горички, малки тухлени пещи и полета, напоявани от близкия канал, то излъчва спокойствие, типично за селските райони на Южна Индия, описва го в свой репортаж BBC.
Но след 90-минутен преход се озовавате близо до хълма Мориар Гуда ("Хълмът на джуджетата" на местен диалект). Тук се намират близо 1000 праисторически мегалитни структури, от повече от 2500 години. Това е изумителна гледка: почти докъдето стига погледът, редици от гигантски каменни камери, наподобяващи къщи, и каменни кръгове се простират през платото, образувайки един от най-старите и най-големи некрополи в Индия.
Разположени сред гранитни образувания, каменните "домове" и кръгови плочи напомнят сцени директно излезли от роман на Толкин. Още по-впечатляващи са естествени скулптури от скали, които макар да изглеждат на ръба на рухване, остават непокътнати хилядолетия. В някои камери се откриват рисунки от около 700-500 г. пр. Хр., изобразяващи дивеч и свещени животни - сцени, чието значение е изгубено във времето.
Археолозите предполагат, че това е било древно ритуално или погребално място, но точната му роля остава загадка. Стоунхендж може да е най-известният мегалитен паметник в света, но десетки хиляди други подобни обекти са разпръснати по планетата. Докато в Европа има над 35 000 от тези праисторически конструкции, в Индия са документирани едва около 3000. Но изправяйки се лице в лице с древните, загадъчни структури на Хайри Бенкал и нарисуваните сцени на конници с бойни брадви, ловци с копия и обожествявани елени, пауни и други животни, пътешествениците могат да добият представа как са живели, почитали и били погребвани ранните индийски общества.
Самият обект обхваща около 20 хектара с ориентировка изток-запад, което предполага церемониално или астрономическо значение. Най-внушителни са огромните правоъгълни дoлмени с капак и странични стени, групирани около плитък воден басейн, който вероятно е бил природен и впоследствие разширен при добив на камъни. Бял и розов воден лотос покривал малкото езерце в деня на посещението - сцена, достойна за картина на Моне.
"Това сигурно е било много важно място в продължение на няколко века, защото не може всичко да е било направено наведнъж", каза Срикумар Менон, архитект и доцент в Националния институт за съвременни науки, който е изучавал Хайри Бенкал и много други мегалити в страната.
Според местните предания долмените на обекта не са построени от хора, а от изчезнал вид джуджета, известни като "морияри". Смятало се, че тези свръхестествени същества са притежавали огромна сила и инженерни умения. Перфектно изрязаните кръгли отвори на някои от долмените карат местните жители да вярват в тези легенди, тъй като формите са толкова прецизни, че се смятат за твърде сложни за ранните скулптори.
"Селяните тук вярват, че мориярите били много ниски хора, унищожени в огън", казва натуралистът Чандрашекар Анегунди, който остава скептичен. "Ако са били толкова малки, как са могли да вдигнат тези големи камъни?
По време на изследванията си Менон се натъкнал на подобни легенди за древна раса от "малки хора", които уж са изградили мегалитни обекти в Южна Индия, като тези в Морибета и Морикалу в Карнатака, Санна Морияра Тате в Телангана и Морал Парай в Тамил Наду. Той предполага, че подобни фолклорни истории може да са далечна културна памет на древните индийци, спомнящи си за изчезнал човекоподобен вид, подобен на Хомо флоресиенсис, така наречените "хобити", открити в Индонезия, които вероятно са живели редом с Хомо сапиенс преди 60 000 до 100 000 години.
"Знаем, че строителите на мегалити са били хора като нас", каза Менон. "Но историите за тези малки хора продължават да съществуват в региона."
Въпреки археологическото си значение и историческа магия, Хайри Бенкал остава до голяма степен непознат извън Южна Индия и засенчен от близките храмове и паметници в Хампи, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Бившата средновековна столица на империята Виджаянагара, разположена само на 42 км южно от мегалитния обект и известна със своите зашеметяващи руини и величествени храмове, привлича хиляди туристи и поклонници годишно.
Междувременно местните водачи съобщават, че само около 20 до 30 смели пътешественици посещават Хайри Бенкал през някои месеци, с пик от около 100 души по време на по-хладния туристически сезон от октомври до февруари. За сравнение, 83-те изправени камъка на Стоунхендж привличат над един милион посетители годишно.
"Това място никога не е било популяризирано, дори сред хората в близки градове като Бенгалуру", казва Диша Ахлувалия, археолог и изследовател в MSU Барода. "И все пак, то заслужава много повече внимание... Древните хора са положили много усилия, за да го изградят; ние трябва да положим двойно повече усилия, за да го запазим. Първо трябва да го документираме."
Що се отнася до легендата за мориярите, Ахлувалия казва, че откриването на обекта от британските колониални офицери през 1835 г. и тяхното пренебрежително отношение към технологичните умения на древните и селските индийски общности вероятно също е допринесло за този мит.
През последните години някои от мегалитните структури на Хайри Бенкал са станали жертва на вандализъм, пастири и иманяри, които копаят под долмените в търсене на предполагаеми богатства. Растителността, времето и липсата на консервация също са нанесли щети на древните паметници.
"Това е крехко място... хората често вандализират това, което не разбират", каза Мийра Айер, координатор в Индийския национален тръст за изкуство и културно наследство в Бенгалуру, който активно работи за включването на Хайри Бенкал в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Успешна номинация би могла да осигури международно признание, държавно финансиране и подобрени мерки за консервация. Местните общности също биха могли да се възползват от по-голяма видимост и повече посетители. "Но туризмът е двуостър меч", предупреждава Айер, отбелязвайки, че прекомерният туризъм без подходяща защита може да доведе до допълнително разрушаване на обекта. "Необходимо е образование и по-добра регулация."
Докато бъдещето на Хайри Бенкал остава неясно, едно е сигурно: това е изумително красиво място. Тук природата и свръхестественото се сливат, за да запазят тайната на един древен и забравен народ
Макар че може никога да не разберем точно защо нашите предци са построили тези камери, едно е ясно: това място е било изключително важно за онези, които някога са живели тук. Засега то остава една от най-интригуващите открити тайни на Индия.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}