Амритсар - индийският град, в който се ражда доброто

14:18 | 19.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Амритсар - индийският град, в който се ражда доброто

Като сърцето на сикхите, северноиндийският град е известен с духа си на щедрост, а в неговия Златен храм се сервират 100 000 безплатни ястия на ден

10:25 | 13 юни 2023 | Автор : Галина Чолакова 0 2309 Снимка: iStock by Getty Images

Амритсар, северноиндийски град с двумилионно население, е известен с много неща - с вкусната си кухня, историческия си стар град и впечатляващия Златен храм - най-значимото светилище на сикхската религия. Но това, което се откроява навсякъде - от храма до хората по улиците - е чувството за щедрост, което е свързано със самото основаване на града.

Амритсар е създаден през 16 век от сикхски гуру и се намира в района на Пенджаб, където е възникнал сикхизмът. Религията е известна с традицията си на сева - доброволна служба, извършвана в полза на другите без никакви очаквания или реципрочност, пише BBC.

Сикхите по цял свят извършват сева в gurudwaras (сикхските храмове), най-често с прости действия като почистване на пода, сервиране на храна и поддържане на реда в храма. Други практикуват сева в личния си живот чрез прояви на щедрост и благотворителност. През април 2021 г., когато ковид пандемията опустоши цели семейства в Индия, сикхската общност се справи с предизвикателството като достави кислородни бутилки и други медицински консумативи на нуждаещите се.

Снимка: iStock by Getty Images

"Сева означава безкористна служба и в сикхизма тя не е просто призив и ръководство, а ежедневна практика", пише Джасрин Маял Ханна в книгата си "Сева: Сикхската мъдрост за това как да живеем, като правим добро. "Добротата е била почитана сред сикхите много преди да се превърне в мотото на бруклинските хипстъри."

"Другото име на сева е любов", казва 23-годишният Абхинандан Чаудхари, който практикува сева със семейството си от осемгодишен. "Общоприетото е, че човек трябва да бъде толкова дискретен и безкористен, че ако правиш сева с лявата ръка, дори дясната ти ръка да не разбере за това." В един все по-индивидуализиран и консуматорски свят, това е осмислящ всяко действие начин на живот.

Духът на щедрост в сикхизма може да се види по целия свят. По време на затварянето заради пандемията сикхски доброволци в една гурудвара в Англия доставят хиляди ястия на ден на персонала на Националната здравна служба, а сикхи в различни градове на САЩ приготвят стотици хиляди безплатни ястия. В кризисни или извънредни ситуации сикхите са мобилизирали цялата си сила, за да помогнат на нуждаещите се, независимо дали става въпрос за засегнатата от буря Канада или опустошената от циклон Нова Зеландия.

Но в Амритсар, туптящото сърце на сикхската религия, изпълнението на сева е изведено на друго ниво. В цяла Индия е известно, че в Амритсар никой не си ляга гладен. В Златния храм, най-значимото светилище на сикхската религия, винаги има топла храна за всеки, който я пожелае.

Лангар, безплатната обществена кухня на Златния храм, е най-голямата в света и обслужва 100 000 души на ден, седем дни в седмицата. Всеки е добре дошъл да се храни тук, без дискриминация, толкова дълго, колкото се нуждае от подслон и храна, а храната е на разположение 24 часа в денонощието.

Снимка: iStock by Getty Images

Живеещият в Ню Йорк готвач със звезда "Мишлен" Викас Ханна, който раздаде милиони ястия в Индия по време на пандемията, посочва: "Роден съм и съм израснал в Амритсар и имаме огромна обществена кухня, в която може да се храни целият град... Чувството ми за глад дойде от Ню Йорк, когато се борех тук от самото дъно."

Подобно на всички гурудвари, Златният храм се управлява с максимална дисциплина от цяла армия доброволци, които ден след ден сервират чини основно, но вкусно ястие от леща, chapattis (плоски хлябове), яхния от нахут и кисело мляко. Хората седят с кръстосани крака на пода в огромни зали, които спокойно могат да поберат 200 души наведнъж: мъже и жени, стари и млади, богати и бедни.

Докато някои хора искат още храна, други просто бързо довършват чиниите си и си тръгват. На всеки около 15 минути доброволците почистват и подготвят залата за следващия кръг гладуващи. Това е един безкраен цикъл на хранене и сервиране. От храма до хората по улиците - дружелюбността, щедростта и услужливостта са даденост в Амритсар.

Когато екипът на BBC го посещава, усмивките ги следват навсякъде и трябва само да изглеждат изгубени или объркани, за да се приближи някой и да попита дали може да помогне. Когато се разхождат по улицата през нощта, случайни минувачи ги предупреждават да внимават за чантите си на оживени места.

Снимка: iStock by Getty Images

Екипът посещава и Kesar da Dhaba, известна закусвалня, за която се чака няколко часа на опашка. Но хората им правят място на дългите маси, дори ако това означава да се блъскат с лакти, докато се хранят. Чувството за гостоприемство и споделяне е навсякъде - един приветлив поглед и усмивка са достатъчни, за да ви поканят на чай и да ви разкажат за живота си.

"Когато израснах в Амритсар, имах чувството, че живея в голяма общност", казва Рахат Шарма - всички се грижеха един за друг, а сикхите и индусите, двете преобладаващи вероизповедания в града, живееха заедно с любов, въпреки често противопоставящите ги политически обстоятелства."

Логично е градът да е толкова пълен с енергия, защото Амритсар е град на божественото, но и на обикновения живот. Местната улична кухня с нейните kulchas (плоски хлябове) и chole (яхния от нахут), phirni (оризов пудинг) в традиционни глинени съдове, е почитана в цяла Индия. Зашеметяващият, макар и занемарен стар град, лабиринт от тесни улички, кръстовища и малки площади, е пълен с оживени и шумни базари, и сякаш е изгубен във времето.

В основата на великодушния и открит характер на Амритсар обаче стои мрачна съвременна история, която е изиграла решаваща роля за формирането на самочувствието и динамиката на града, както и на сикхизма.

Като втори по големина град в Пенджаб Амритсар често е бил гореща точка за събрания и протести по време на британското колониално управление. Едно от тези събития придобива брутален характер през 1919 г., когато британски генерал дава заповед да се стреля по мирно събрание на хора, станало известно като клането в Джалианвала Багх, при което загиват до 1500 души.

Когато британците набързо напускат Индия през 1947 г., насилието, обхванало индийското разделение, засяга силно Амритсар поради местоположението на града до новопроектираната граница. (Заради тази история през 2017 г. в Амритсар е открит първият и единствен в Индия Музей на разделението).

През 1984 г. Амритсар отново се превръща място на трагични събития. Една съдбоносна военна операция, разпоредена от министър-председателя Индира Ганди, включва щурмуването на Златния храм от военни сили, за да бъдат прогонени сепаратистите, като трусовете от това се усещат и до днес. Това води до убийството на Ганди от двамата ѝ сикхски телохранители няколко месеца по-късно и до избиването на хиляди невинни сикхи в цяла Индия през следващите дни.

За сикхите е важно да запазят спомена за тези събития; разказите за сикхските мъченици са голяма част от тяхната културна памет, дори се четат в молитвата им - ardas . "Но тези разкази не са били преразказвани, за да се подбужда омраза или да се търси отмъщение. Напротив, подчертава се нашето наследство на защитници", пише Кхана.

И затова е още по-възхитително, че една общност, която е претърпяла толкова много колективни травми, все още е толкова всеотдайна и приемаща всички. Според Кхана тези качества са неразделна част от това да бъдеш сикх. "Гуру Нанак (основателят на сикхизма) превърна сева в песента на сикхите... Сикхите просто избират да направят безкористността голяма част от живота си, вдъхновени от думите и делата на своите водачи"

Традицията на сева, приемането и гостоприемството на сикхите към останалите, независимо от тяхното вероизповедание, е свидетелство за щедростта им - и за града, който обосновава това чувство по най-образцов начин. В Амритсар, независимо колко драматични и мрачни истории е преживял, духът на доброта, любов и щедрост изглежда винаги надделява.