Центърът на Москва и цяла Русия са Кремъл и Червеният площад, но недалеч от тях е сърцето на града и страната – импозантното здание на Болшой театър. Сякаш всички пътища водят към него. До него стига най-лъскавата централна търговска улица „Тверская”, на един хвърлей място е червената крепост на президента Путин и руското правителство. То е недалеч от Лубянка – някогашното КГБ, бившата служба на руския президент. Наоколо е и реката, чието име носи многомилионният град. Ако посетите Болшой точно през 2019 г., ще направите добре – тази година Русия е посветила на театъра и се старае да привлича туристи по арт линия.
Болшой брои историята си от 243 години и под този номер води актуалния си сезон. Така се приема за наследник на частната трупа на губернския прокурор княз Пьотр Урусов, комуто Екатерина Велика дава право да се забавлява организирано със собствен и издържан от него театър.
Откриването на първото здание е през 1780 г., което изгаря, построено е ново, но и то е обхванато от пожар през 1853 г. Така се решава да се направи още една сграда, като от старата е взета идеята за прочутата колесница на повелителя на изкуствата Аполон, която сега краси фасадата и е истински бранд на театъра. Националната опера на империята всъщност е „само” на 162 години. Открива се в деня на коронацията на Царя Освободител Александър II – 20 август 1856 г. с премиера на италианец – Белини. По ирония на съдбата е по-известна с балета и неговите звезди като Плисецкая, Уланова, Максимова и сега – Захарова, отколкото с операта си. Макар и тя да е прочута в целия свят.
Навремето, преди почти 6 десетилетия, оперната ни прима Райна Кабаиванска е поканена да се учи в Болшой, но тя избира Италия. Затова пък повечето ни оперни легенди са пели тук, защото руските опери са точно за мъжките ни гласове с подчертаното си внимание към басовете. Николай Гяуров например минава с голям успех и през школата, и през сцената на Болшой. Класическият салон за 2300 зрители с петте му балкона в злато и пурпур са сравними единствено и само със залата на Скалата. За соца, при който Болшой става първият театър на Русия, напомня фреската над завесата на сцената, издържана в стила на герба на СССР. Това е наследство от Сталин, който – освен киното, изключително много обичал да гледа и спектаклите на Болшой. Той добива и сантиментално отношение към мястото, след като немска бомба удря фасадата на 22 октомври 1941 г., 6 месеца, след като по ирония на съдбата вождът е започнал грандиозен ремонт на театъра.
Сталин, който рядко пропуска премиера, не може да гледа първия българин, пял на сцената и то в главната роля на Княз Игор – Константин Шекелийски, защото умира малко по-рано. Две години след края на диктатора – през 1955 г. Хрушчов организира предекориране на Болшой, отново в помпозен съветски стил. Нищо чудно при това положение, че в момента най-впечатляваща е президентската ложа.
Путин често ходи в Болшой и води най-високите си гости, а преди Нова година прави тронно слово от сцената и кани на гала. За всеки руснак и за всеки турист в Москва посещението на Болшой е задължително, като най-ниските цени на билетите са с равностойността на 50 лв., но стигат стотици евро за наистина добрите места. В галерията столовете са доста различни в своя ретро стил от новите ергономични седалки в конкурентната Ла Скала.
Ако цената ви се струва висока, за около 30 лева можете да направите просто екскурзия из зданието, като е препоръчително предварително да си купите билет по интернет. За удобство, двата най-легендарни и икономични хотела на Москва са разположени от двете страни на Болшой с неговия специално изграден и ориентиран около импозантното му здание Театрален площад, който е любимо място за срещи дори на хора, които не изчакват да влязат заедно за представление.
„Национал” и „Метропол” носят духа на старата предкомунистическа Москва с изящно претворения сецесион. Те помнят любовните истории на Сергей Есенин и Айседора Дънкан, но също на Галина Брежнева и нейния циганин – артист и крадец на диаманти. И двете ексклузивни места за настаняване са доста скъпи за родните стандарти и преди в края на Тверская имаше алтернатива – тризвездния ултра соц хотел „Москва” – световноизвестен от етикета на водката „Столичная”, друг „устойчив символ на Русия за всички времена”, какъвто е Болшой. Хотелът обаче отстъпи заеманото от него огромно и струващо стотици милиони място при грандиозното преобразяване на облика на руската столица.
Гордостта на сталинистката архитектура за малко не дочака своята 70-годишнина и бе срината през 2004 г. След реконструкцията на Болшой от 2005 г. до 2011 г. с цел да спаси сградата и да добави червени точки на режима на Путин, сградата на театъра е наричана „устойчив символ на Русия за всички времена”. Всъщност, решението за належащ ремонт е взето още от Горбачов през 1987 г., но необходимите гигантски средства се търсят близо 20 години. Президентът оставя следа в театъра и с откритата по негово време Нова сцена. За разлика от златисто-пурпурната Историческа, тя е решена в сребристата гама и не е с 5, а само с 3 балкона. Както всички подобни места в света, и Болшой има специален магазин за любителите на фирмени сувенири, които са изцяло издържани в помпозния стил на една от най-прочутите сцени в света.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}