Само на 40 км от София се намира една от най-впечатляващите биологични и орнитологични влажни зони в Европа - карстовият комплекс "Драгоманско блато", хабитат на защитени растителни и животински видове.
Най-голямата карстова влажна зона в Европа, въпреки близостта си до столицата, често е пренебрегвана, като изключим любопитните към природните богатства на района, с изследователски и научен интерес. Въпреки статута си, Драгоманското блато сякаш е забравено и оставено само да избира съдбата си - да оцелее въпреки хората или заедно с тях.
Комплексът, единствен по рода си в България, обединява едни от последните останали карстови блата в страната и представлява вълнуващо сетивата съчетание от три вида карстови форми на релефа - Драгоманското блато, Чепън планина и хълмовете Три уши.
Драгоманско блато се простира върху 4 000 дка и е 11-тата българска територия, включена в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение през 1971г.
Преди този акт обаче е унищожено през 1930 г., когато в България започва отводняване на влажните зони, за да бъдат превърнати те в обработваеми земи. Животът в зоната замира за дълго време и едва в началото на 90-те години започва възстановяването на екологичното състояние на Драгоманското блато.
Сега тук могат да бъдат открити впечатляващи растения - ниска теменуга (Viola pumila), шахматовидна ветрица (Fritillaria meleagroides), гигантски живовлек (Plantago maxima), включително два вида насекомоядни - алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) и обикновената мехурка (Ultricularia vulgaris), и много други. Но и да се срещнат над 240 вида птици, 130 от които гнездят в блатото. Сред тях са колонии на голяма бяла чапла, сива чапла и ръждива чапла, голям воден бик, малък воден бик, белоока потапница, ливаден дърдавец, патици, гмурци, шаварчета, сив жерав. През блатото минава и прелетният път "Via Aristotelis".
В района му живеят и 23 вида бозайници, като застрашените лешников сънливец, горски сънливец, оризищна мишка и видра и 10 вида влечуги.
От всички животни, които обитават местността, 188 вида са строго защитени, а 43 вида са включени в Червената книга на България. Във водите на Драгоманското блато "царува" сребристата каракуда, но по склоновете на Чепън планина властелините са вълците и дори рисове.
Планината е не по-малко впечатляваща от блатото. Най-високата точка на Чепън планина е връх Петровски кръст (1206 м), където се намира тракийско светилище на бог Сабазий.
И тук можете да срещнете редки видове птици - орел змияр, белопашат мишелов, тръстиков блатар, черен кълвач, но и прилепи, влечуги, насекоми.
Ако изберете по-дълъг преход, можете да се разходите по маркирания маршрут за пешеходен туризъм и да изпитате наистина вълнуващо приключение. Дължината му е 13 км, не е труден, но ако искате да преминете през целия, трябва да отделите приблизително 6 часа.
Преди блатото се намира посетителският център "Драгоманско блато", който разполага със зала за презентации. В него е разположена и единствената в България експозиция за влажните зони. Той е първият и единствен специализиран център около София, предназначен за срещи, уроци, лекции и семинари на ученици и природозащитници.
Преди две години голям пожар унищожава около 80 процента от растителността в Драгоманското блато. Земноводни, влечуги, безгръбначни животни, както и дребни бозайници, загиват в огненото бедствие.
Природата обаче бързо намира начин да се възроди и сега екологичното състояние и видовото разнообразие на Драгоманското блато са напълно възстановени, за разлика от по-голяма часто от посетителската инфраструктура.
Все още се търсят средства, за да бъде изградена устойчива на пиродните стихии и безопасна за туристите инфраструктура, а Драгоманското блато очаква да бъде обявено за резерват или защитена местност по Закона за защитените територии. Той би опазил това забравено съкровище, като въведе ясни правила за това какво е позволено и какво не може да се извършва в границите на защитената територия, за да продължаваме да се гордеем с едно от най-впечатляващите ни богатства.