"Земя като една човешка длан...Но по-голяма ти не си ми нужна". Така започва бележитото стихотворение "България" на видния поет Георги Джагаров. И досущ като линиите по човешката длан, България е пълна с различни маршрути, които днес ще ви отведат до някои от най-скришните й забележителности. За тях не пише из учебниците и дебелите книги и е съвсем възможно да не сте ги виждали и чували...Това обаче съвсем не ги прави по-малко достойни от всички онези, с които сме прочути и до другия край на Земята...

"Земя като една човешка длан...Но по-голяма ти не си ми нужна". Така започва бележитото стихотворение "България" на видния поет Георги Джагаров. И досущ като линиите по човешката длан, България е пълна с различни маршрути, които днес ще ви отведат до някои от най-скришните й забележителности. За тях не пише из учебниците и дебелите книги и е съвсем възможно да не сте ги виждали и чували...Това обаче съвсем не ги прави по-малко достойни от всички онези, с които сме прочути и до другия край на Земята...

Парк "Тополница"

Снимка: iStock by Getty Images

Винаги сте искали да се върнете назад във времето и да видите какъв е бил животът по нашите земи преди 7000 години? Не е невъзможно. При това само на 70 км от столицата, в китното село Чавдар. Освен че природата му, както из повечето наши села, е повече от божествена и непокътната, там се намира и единственият по рода си археологически парк в България. Името му е "Тополница" и се простира в красивата местност "Св. Петка" край селцето. Съществува официално като туристическа забележителност от точно 10 години. Открит е през 2012 г., но и до днес популярността му не е съвсем масова. Какво обаче му е интересното? Само там е възможно да видите на живо как са изглеждали домовете на предците ни в древността, които са изградени изцяло по примера на останки от раннонеолитно селище, датирано от преди 7000 години в околността. Всички те са издигнати от изцяло естествени материали, а посетителите могат да ги разгледат не само отвън, но и отвътре. Всяка къщурка е мини музей, пълен с любопитни предмети и артефакти от древността.

Снимка: iStock by Getty Images

Цялостният пейзаж е изключително нетипичен за нашите географски ширини и накацалите по хълма колиби са особено атрактивни за децата. На място в парка имате и възможността да се запознаете в подробности с бита на древните заселници по нашите земи, да пипнете съдовете, в които са се хранили, кожите, на които са спали, както и инструментите, които са им служили. Земята под парка също е исторически значимо място, защото се счита, че в този регион е съществувала една от най-старите култури в Югоизточна Европа. Освен в колибите, можете да научите още много интересни факти в голямата експозиционна зала, където има богата музейна сбирка.

Рудник "Цар Асен"

Във впечатляващ космически пейзаж се е превърнал изоставеният рудник "Цар Асен" край Пазарджик. Препълнен с тюркоазени води на фона на червеникави скали - разходката до там е като пътешествие до Марс. Навремето дълбокият изкоп, който днес, с течение на времето и дъждовете, се е превърнал в интересен водоем с нетипичен цвят на водите, е бил използван за добиване на медна руда. 

Снимка: iStock by Getty Images

Впоследствие обаче рудникът е бил официално закрит и работният процес е бил преустановен. Дупката обаче си остава и природата я превръща в интересен и леко мистичен шедьовър. Дъждовете бавно започват да я изпълват с вода, която да дълбае все повече и повече в земните недра. Към днешна дата е установено, че на места дълбочината вече достига до 50 метра и вероятно ще продължава да расте. Онова, което привлича туристите, е най-вече уникалният цвят на водата, който се получава, благодарение на медта, останала вкопана в скалите. Въпреки че изглежда като оазис насред пустиня, рудникът е опасен и къпането в него е строго забранено. Водите му все още съдържат химични елементи, които са вредни за човешкото здраве. Снимките обаче не могат да навредят на никого и са безплатни на фона екскурзиите до Марс, предлагани от компанията на Илън Мъск, които струват по 36 милиарда долара.

Божият мост

Ако смятате, че няма по-внушителни от Чудните мостове в Родопите, всъщност има. Божият мост край врачанското село Лиляче е с още по-впечатляващи размери и представлява хилядолетна скална арка насред гората, образувана единствено под въздействието на природата и без никаква човешка намеса. Макар да е един от най-изумителните скални феномени, Божият мост не е особено посещавана дестинация. Дори врачани, които живеят само на 15 км от него, в по-голямата си част не подозират за съществуването му. Онези, които са чували, често пъти се отказват да го посетят заради трудния достъп. За разлика от Чудните мостове, които са почти в цивилизацията и около тях кипи търговия и социален живот, до Божия мост се стига по разбити черни пътища от двете близки села Лиляче и Чирен.

Снимка: iStock by Getty Images

Съществуват различни версии за произхода на името на моста. Според една от тях то идва от годините, когато реката била пълноводна и отнасяла всички мостове по пътя си, освен този, защото бил под закрилата на Бог. Друго тълкувание е, че подобно чудо може да бъде само Божие творение. Легендите гласят, че мостът е бил ползван наистина и през него е минавал древен римски път. Изначално обаче той е част от карстова пещера, която се е срутила и се е отворила към небето. Така скалната арка днес е с поразително голяма дължина от 125 метра.

Язовир Душанци

Всеки път, когато прекосявате страната по Подбалканския път, се сещайте, че подминавате едно от най-красивите места в България - малкия, скрит и безкрайно гостоприемен язовир Душанци. Той се намира на 2 км от село Душанци, община Пирдоп. "Полегнал" е в прегръдката на две планини - Стара планина и Средна гора, и е разположен по течението на не по-малко красивата река Тополница. Гледката, която се вижда от язовира, не може да се зърне всеки ден. Не може да се види и навсякъде.

Снимка: iStock by Getty Images

Достолепната планина, кристалната вода, скърцащият от чистота въздух, горските обитатели и божествените посрещания и изпращания на слънцето създават една такава алпийска атмосфера, за която не е нужно да се ходи чак в Швейцария. Ето го къде е Пирдоп! Язовир Душанци се ползва предимно за водоснабдяване, но по бреговете му има малко вилни селища и къщички. Заради ниската му популярност обаче свободното пространство и китните поляни за пикници и спокойствие са много повече от застроените участъци. Язовирът е перфектен за водни спортове, като каякинг. Край самото село Душанци има и друг природен феномен - почти вековна секвоя, която е посята през далечната 1929 г.

Крепост Моняк

Крепостта Моняк някак е останалата в периферията на Кърджали и макар да се реди достойно до всички очарователни чудеса на Родопите, там няма наплив от туристи. Освен че е исторически ценна, всъщност тя открива незабравима гледка към хълмовете на планината и язовир Студен кладенец. Дестинацията е изключително подходяща за еднодневна разходка, а достъпът е лесен.

Снимка: Туристически информационен център, община Кърджали

Моняк се издига на 2 километра южно от село Широко Поле. До нея е възможно да стигнете, като оставите колата си в самото село и поемете пеш. Другият вариант е по стария път за Широко поле, непосредствено покрай отбивката за него. Маршрутът е маркиран и минава през горските дебри. Между дърветата обаче се прокрадват десетки гледки към водата и отсрещните склонове. По пътя ще видите и една от най-нестандартните жп гари у нас, известна като Желязната врата. Нарича се така, защото влакът минава през тесен процеп в огромна и масивна скала. Съветвам ви да се отбиете и до село Лисиците, за да изминете най-дългия въжен мост в България, който всъщност е единствената свръзка на жителите му с цивилизацията отвъд язовира. Преходът до върха на крепостта няма да ви изтощи, защото тя е едва на 586 м надморска височина, но те са напълно достатъчни, за да усетите свободата и простора вътре в сърцето си. Първите сведения за нея датират още от времето на Третия кръстоносен поход. Тя е емблематично място и за развитието на световната история, тъй като на Баронски съвет в нея е избран един от императорите на Латинската империя.

Снимка: Туристически информационен център, община Кърджали