Ако сте в района на Дюселдорф или Кьолн, има една тема, по която е много рисковано да говорите неподготвени - бира. На пръв поглед в това няма логика - германците обичат бира и произвеждат чудесна бира.
Но двата града съществуват в (предимно) добронамерено съперничество помежду си по много теми, като най-важната е именно бирената.
Дюселдорф е град на модата, лукса и ресторантите със звезди Мишлен, а Кьолн е център на медиите, индустрията и лежерното прекарване на свободното време. Хората са различни, градският лайфстайл и архитектурата също. Макар това съперничество да има своите исторически корени, днес то се изразява предимно в бирен национализъм.
Алтбир - бирата на Дюселдорф
Ако се разхождате по улиците на Дюселдорф в слънчев съботен ден, ще забележите, че по масите на баровете няма обикновена светла бира, а само безкрайни редици от тънки високи чаши с медно на цвят пиво. Това е "алтбир" или в превод "стара бира". Нарича се така, защото при производството ѝ ферментацията се осъществява в горната част на ферментационния съд, което е по-старият метод за производство на бира (при светлите бири тя се осъществява на дъното).
Вкусът на алтбир е лек и плодов. Бирата се сервира в 200-милилитрови чаши и както се досещате, рядко върви по една.
Според историческите данни първата алтбир е произведена в Дюселдорф през 1838 г. В миналото е имало над 100 бирарии, които са произвеждали на място всичката бира, която сервират на клиентите си. Днес такива заведения в града са Füchschen, Kürzer, Schumacher, Schlüssel, Uerige, Alter Bahnhof и Brauhaus Joh Albrech. В повечето от тези заведения е почти невъзможно да си направите резервация или да намерите свободна маса вечерно време - особено във "Füchschen".
Жителите на Дюселдорф толкова не понасят съседите си от Кьолн и тяхната бира, че имат не твърде любезна градска легенда. Някога покрай каналите, изливащи се в река Рейн, имало обществени тоалетни. Дюселдорфци казвали, че нечистотията от тези тоалетни тръгва по река Рейн и след като стигне в Кьолн, местните там правят бира кьолш с тази вода.
Кьолш - бирата на Кьолн
В Кьолн пък няма да видите нито една чаша с медна бира - тук всички се пие само местната кьолш бира. Тя е светла, сламеножълта на цвят, бистра и също като алтбир се произвежда с горна ферментация. Всъщност процесът не производство на двете бири е много сходен, с тази разлика, че при алтбир се използва печен малц, който придава специфичните ѝ цвят и вкус.
Само бира, произведена в радиус до 30 км около Кьолн има правото да се нарича "кьолш". Преди началото на Втората световна война в града е имало 40 местни пивоварни, след края ѝ остават само две. Днес има 13 пивоварни, които варят кьолш бира, като най-популярните марки са Früh, Gaffel, Reissdorf and Kölner Verbund, Mühlen-Kölsch и Bischoff-Kölsch.
Кьолш бирата също се сервира в тънки високи чаши от 200 мл, които се наричат "щанге" или в превод "прът".
Бирен етикет за туристи
Никога, никога, никога не поръчвайте алтбир в Кьолн или кьолш бира в Дюселдорф. Това е равнозначно на обида от ранга на това да обсъждате границите между балканските държави и кой град чий е. Враждата излиза и извън пределите на двата града, като алтбир се пие също в съседните Мьонхенгладбах, Крефелд и други близки градове. Всъщност е почти невъзможно да откриете алтбир в други части на Германия, което автоматично превръща алтбир в местна забележителност.
Друга особеност на пиенето на бира, която важи и за двата града, е че в заведенията сервитьорите не чакат да поръчате още една бира, а направо ви носят нова чаша, след като изпразните предишната. На картонената поставка за чашата отбелязват с чертичка всяка изпита бира. Когато решите, че не искате повече бира, трябва да сложите поставката върху празната си чаша. Сервитьорът преброява чертичките на нея и ви казва сметката.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}