Ако сте били във Филипините и сте ценители на сладкото, не може да не ви е направило впечатление колко много наситено лилави десерти се предлагат.
На пръв поглед изглеждат като оцветени със сладкарска боя, но цветът е от натурална съставка - лилав ямс (роднина на сладкия картоф).
Макар да не се отглежда само на Филипините, това кореноплодно от години е любимо на местните под всякакви форми, но най-вече сладки.
Освен че е пълно с полезни въглехидрати и фибри, е пълно с антиоксиданти - един вид, полезен десерт.
На какво има вкус лилавият ямс (убе)?
Лилавият ямс е традиционна култура за Филипините, където го наричат "убе". Съдържа същите растителни пигменти като боровинките и гроздето, но се използва не само заради цвета си.
Вкусът на убе е сладникав (по-сладък от този на сладкия картоф), земен и с нотки на ванилия и лавандула - перфектната комбинация за десерти.
Как се яде убе на Филипините
На Филипините обикновено ямсът се сварява и след това се намачква с кондензирано мляко. Тази комбинация е най-често срещана и се нарича "убе халая" - в превод: "сладко от убе". Хапват го с чаша горещ шоколад или джинджифилов чай.
Ще срещнете наситеното лилаво също и в кексове, сладолед, смутита, палачинки, гофрети, бисквити, хляб и кифлички. Една от първите рецепти за сладолед с убе е записана през 1922 г.
Вдъхновени от яркия му цвят, американските сладкари превърнаха филипинския лилав ямс в тренд и в момента Инстаграм профилите и сладкарските витрини в САЩ са пълни с лилави (и подобаващо скъпи) десерти.
За самите филипинци, приготвянето на десерти с убе, особено сладкото убе халая, е мил спомен от детството, когато техните майки или баби са бъркали вкусния десерт на огъня. Сервира се на рождени дни, празници и на Коледа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}