Много пътешественици поемат на приключение с надеждата, че то ще бъде наистина уникално за тях. Желаят да бъдат първите, които ще открият скрити съкровища, далеч от шумните тълпи и прекалено посещаваните забележителности.
Португалия предлага много такива възможности. Онези, които търсят, ще открият очарователни малки градове и планински села.
Макар да бяхме отворени за отклонения, си определихме маршрут, който планирахме да следваме свободно. Тръгнахме от Лисабон към Порто, Монсанто, Евора и след това обратно към Лисабон, разказва за пътешествието си Euronews.
Това, което видяхме по пътя, не ни разочарова. От гледки като от картичка до незабравими ястия - ето какво откриват от екипа - може да бъде и ваш вдъхновяващ пътеводител при следващото ви приключение в Португалия.
Бренди в Лоуриня и птици на Берленга
Изборът да останем във вътрешността на страната, преди да се отправим към остров Берленга, ни отведе до Лоуриня, на час път северно от Лисабон, където отседнахме в преустроена древна вятърна мелница и открихме прочутото бренди на региона.
Като единствените посетители на обекта този ден, ни беше организирана частна обиколка на Adega Cooperativa da Lourinhã, един от трите обособени региона за производство на бренди в Европа, другите са Арманяк и Коняк.
Английският екскурзовод и нейният син ни показаха бъчвите за отлежаване, преди да потопят бутилките с "агуардиенте" в червен восък, за да ги запечатат.
След това се отправихме с ферибот към остров Берленга, на около 10 км от рибарското селище Пениче. Това е розово парче гранит, което стърчи в тюркоазенозелените води на Атлантическия океан и е дом на впечатляващ брой морски птици. Повечето посетители идват сутрин и си тръгват в ранната вечер, но ние решихме да останем за една нощ. Няколкото налични стаи предлагат прекрасна гледка към водата - ятата риби се виждат дори от високо - мечтано място за наблюдение на залеза.
От Порто до Белмонте: замъци и сирене
След като няколко дни бяхме сред туристическите тълпи в Порто, поехме по дългия път към Монсанто, близо до испанската граница, като избрахме маршрут през Националния парк Сера да Ещрела (Parque Nacional da Serra da Estrela).
Спирайки в селцето Белмонте на върха на хълма, открихме замък от XII век, и някои от най-добрите сирена по време на пътуването ни. Това, което мислехме, че ще бъде обикновен обяд в кръчма без име, се оказа чудесно ястие в магазин, в който се продаваха огромни пити овче сирене от Сера, произведено от братовчеда на собственика, и вино, произведено от самия собственик. Това беше следобедна спирка, която спокойно можеше да заслужи няколко дни проучване. Непременно го направете.
Изследване на камъните на Монсанто
Пристигнахме в Монсанто в късен следобед - магическо село на върха на планината, където жителите са построили жилищата си в и около масивни камъни.
Собственикът на гостилницата ни предложи да разгледаме близкото село Пеня Гарсия, където има замък, древни мелници и вкаменелости. Нашата основна цел обаче беше малкото езеро, сгушено под стръмния скалист склон. Преди да се потопим в студената вода изпитахме истинско удоволствие не само от прелестта на водопада, но и от факта, че бяхме единствените посетители там.
Идана-а-Веля: Откриване на най-стария град в Португалия
Напускайки Монсанто и потегляйки към Евора, направихме кратка спирка в Идана-а-Веля - един от най-старите градове в Португалия, някога процъфтяващ и оживен, с дълга римска история, а сега с население от едва няколко хиляди души. Той може да се похвали с крепост на рицарите тамплиери, римска градска порта и стени, но и с атмосфера на призрачен град.
След това се спуснахме в региона Алентежу, минавайки покрай многобройни лозя. Спряхме в Арайолуш, известен с ръчно плетените си килими. Не пропускайте да поговорите с жените, които седят и плетат пред домовете си, ще ви разкрият удивителни истории за миналото на района.
Най-добрият ресторант в Евора
В Евора предпочетохме да седнем и да хапнем, а не да се разхождаме и да изследваме. Все пак се изкачихме до Храма на Диана и се наредихме на опашка за (донякъде страховития) параклис, в който се съхраняват костите на около 5000 души, включително францискански монаси, които са били извадени от гробищата.
Избрахме просто да се насладим на града и опитахме най-добрата храна за цялото пътуване в ресторант Fialho. Под тъмни тавани с дървени греди обядвахме с шунка пресунто, октопод на скара, медальони от прочутото местно черно свинско месо и печена риба, поднесени от сервитьори с папийонки.
Пътувайки по обратния път споделяхме помежду си, че сме видели толкова много от Португалия, но че всъщност това пътешествие е само малко парче от страната и щипка вкус от всяко място, в което сме прекарали време.
"Сякаш са ми сервирали най-вкусния сандвич в живота ми, а аз съм отхапал една хапка и трябва просто да стана и да напусна ресторанта", казва един от пътешествениците на Euronews.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}