Повечето хора, които искат да видят Куба, но и да се насладят на плажовете ѝ, избират да пътуват до карибската страна между края на декември и март, когато времето е предимно сухо и топло.
Това е чудесен период и ако искате да видите едно от най-интересните улични събития, на които можете да станете свидетели през зимните месеци.
Хавана има своя официален карнавал в края на юли, но празненствата, които изпълват улиците на кубинската столица на 6 януари, спокойно могат да се нарекат мини-карнавал.
В католическия свят това е денят, в който се почитат Тримата влъхви, поднесли дарове на новородения Христос. Не очаквайте религиозни обреди обаче - те са останали далеч в миналото, а до днес се е запазила само частта с музиката, танците и родените на улицата приятелства.
Ако сте в Хавана на 6 януари, си отваряйте ушите на четири, за да доловите от кой край на историческия център се носи заразяващия ритъм на конга... и се присъединете! Шествието обикновено започва късно сутринта и се движи по улиците на кубинската столица в продължение на няколко часа.
Гледката е невероятна - облечени в карнавални костюми танцьори на конга се носят сред ронещите се фасади на историческите сгради в центъра на Хавана. Някои са облечени като роби - спомен за далечното начало на празника, а други са на кокили! Ще ви отнеме само няколко минути да схванете стъпките, а музиката, която звучи на живо, няма да ви позволи да подминете безучастно.
Кубинците са приятелски настроени към чужденците (и особено към българите - изумително е колко много от тях помнят и споменават Тодор Живков, но и мнозина са имали приятелства с работещи в Куба българи по време на социализма). Непознати с радост ще ви помогнат със стъпките на танца, ще ви заговорят (дори и да не говорите испански) и ще ви подарят малки мидички за спомен.
Предистория на празника
В продължение на векове роби от Африка са транспортирани в Куба, където да работят в плантациите на своите господари. Робите и собствениците им дълго време не смесили културите си. На робите се позволявало да празнуват по улиците само на един-единствен ден в годината - Деня на Тримата влъхви (6 януари).
Според член 88 от Закона за робите в Хавана на този ден робите се смятали за свободни. От зори до 4 часа следобед улиците на града били пълни с роби, танцуващи под ритъма на барабани, пеещи и крещящи, с тела и глави, покрити с маски, пера, рога и плодове.
Много от чужденците, които попадали на този ден в Хавана, били изумени и дори изплашени от празненствата. Шествията им приличали на робска революция, а на въпросите им местните отговаряли: "Робите са свободни" (което било технически вярно, макар и само на този ден).
На 7 януари робите се връщали към работата си и тези тържества се ползвали като един вид клапа, през която да изпуши част от натрупаното недоволство. Явно методът е вършел работа, защото Куба е предпоследната страна в Америките, която отхвърля робството - чак през 1886 г., две години преди последната - Бразилия.
След Кубинската революция официалната дата на карнавала била преместена през юли, но през последните години в страната са разрешени малки празненства и през януари, за да се привлекат повече туристи.