Кой и как живее на най-отдалечения обитаем остров в света? (видео)

19:47 | 30.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Кой и как живее на най-отдалечения обитаем остров в света? (видео)

Питкерн е част от група малки острови в южната част на Тихия океан. Той е по-отдалечен от всички континенти, отколкото който и да е друг обитаем остров

ТЕМА #Приключения

14:29 | 29 декември 2022 | Автор : Галина Чолакова 3 10634 Снимка: iStock by Getty Images

Скътани на повече от 3 000 мили от всеки континент, островите Питкерн са група от четири вулканични острова в южната част на Тихия океан, които образуват единствената британска отвъдморска територия в Тихия океан. Четирите острова - същинският Питкерн, Хендерсън, Дуси и Ено - са разпръснати на няколкостотин километра в океана и имат обща площ от около 18 квадратни мили (47 кв. км). Въпреки че на Хендерсън се падат 86 % от площта на острова, само остров Питкерн е населен.

Най-близките населени места са Мангарева (Френска Полинезия) на запад и Великденският остров на изток.

Питкерн е най-слабо населената национална юрисдикция в света. Жителите на острова са наследници на деветимата бунтовници от кораба "Баунти" и шепа таитянски пленници. Събитието е преразказано в много книги и филми (например в "Бунтът на кораба "Баунти" с участието на Марлон Брандо) и все още личи във фамилните имена на много от жителите на острова.

Снимка: Earthly Mission

Единственото селище на острова, село Адамстаун, е заобиколено от кристално чисти сини води. Мястото е идилично, но липсата на пространство и достъпност обуславя малките квартали и близките взаимоотношения.

Към януари 2020 г. на острова живеят 43 постоянни жители.

Преди откриването и колонизацията на острова от европейците, той е бил населен от полинезийци. През 1790 г. деветима от бунтовниците от кораба "Баунти" заедно с местните таитянски мъже и жени (шестима мъже, единадесет жени и едно момиченце), се заселват на остров Питкерн и палят кораба "Баунти". Жителите са знаели добре за местоположението на "Баунти", което все още се вижда под водата в залива Баунти, но останките на кораба получават значително внимание през 1957 г., когато са документирани от изследователя на National Geographic Луис Марден.

Снимка: Earthly Mission

Въпреки че заселниците успяват да оцелеят, като се занимават със земеделие и риболов, първоначалният период на острова е белязан от сериозни напрежения между тях. Алкохолизъм, убийства, болести и различни недъзи отнемат живота на повечето бунтовници и таитяни, пише Earthly Mission.

Именно в този момент бунтовниците Джон Адамс и Нед Йънг се обръщат към свещените писания, като използват корабната Библия като ръководство за ново и мирно общество. Оцелява само Адамс, Йънг умира вследствие на тежка белодробна инфекция.

Едва на 27 декември 1795 г. жителите на острова виждат първия кораб, след "Баунти". Той обаче не се приближава до сушата и те не могат да разберат националността му. Втори кораб се появява през 1801 г., но не прави опит да се свърже с островитяните. Третият кораб се приближил достатъчно, но не изпратил лодка на брега. Най-накрая американският кораб "Топаз" става първият, който посещава острова. През февруари 1808 г. екипажът прекарва 10 часа на Питкерн. Впоследствие китоловците от "Топаз" стават редовни посетители на острова, като последният регистриран китоловен кораб посещава острова през 1888 г.

По времето, когато Кралският флот открива острова през 1814 г., само един бунтовник, Джон Адамс, е жив. Той е амнистиран за участието си в бунта.

Повечето от около 50-те жители на острова твърдят, че са наследници на лейтенант Флетчър Кристиан, мъжът повел бунта и един от първите заселници, намерили убежище на острова. Въпреки че не живеят в бедност, животът на острова невинаги е рай. Местните все още варят вода в медни котли, за да задоволят всичките си нужди.

Островитяните се издържат благодарение на британската финансова помощ, която възлиза на над 3 милиона долара годишно. Въпреки че възможностите за работа са оскъдни, правителството на островите Питкерн наема повечето от трудоспособните жители за домакинска работа и градинарство.

Основният отрасъл на острова е туризмът, но поради големината на Питкерн и броя на населението, той е донякъде ограничен. Около 10 круизни кораба и няколко яхти акостират всяка година, но част от пътниците са жители на Питкерн или членове на техните семейства. На туристите се предлагат домашно приготвени сапуни, бижута от морски таралежи и дърворезби. Жителите на острова сами събират кафе, какао и мед. Издържат се и като продават марки, монети, пощенски картички.

Координаторът по туризма на остров Питкерн обяснява в сайта си, че "...проблемите и различията отминават толкова бързо, колкото и се появяват на Питкерн - усмивките, добродушието и смехът обикновено преобладават, а пред лицето на несгодите всички правим това, което умеем най-добре." Някои факти от битието на островитяните обаче са били смущаващи.

Проучване на архивите на острова потвърждава неофициалните данни, че повечето момичета раждат първото си дете на възраст между 12 и 15 години. "Мисля, че момичетата са били приучени да приемат, че това е мъжки свят.", казва австралийският пастор на Църквата на адвентистите от седмия ден Невил Тосен, който прекарва две години на Питкерн в началото на хилядолетието. Майките и бабите се примирили с положението, като му обясняват, че собственият им опит от детството е бил същият и го смятат просто за част от живота на Питкерн. Една баба се зачудила за какво е цялата тази суета. Тосен обаче е убеден, че този ранен опит е бил пагубен за момичетата. "Те не могат да се установят или да създадат стабилни връзки. Те пострадаха, няма съмнение в това - категоричен е той.

Оттогава насам са настъпили много промени, включително въвеждането на пълна система за закрила на децата и дори създаването на полиция на Питкерн за допълнителна защита.

Липсата на достъпност и качество на медицинските грижи все още е проблем за жителите на острова. Те се намират на 32 часа път с яхта от Перу на североизток и Нова Зеландия на югозапад.

Жителите на Питкерн твърдят, че вече не са толкова изолирани, откакто през 2006 г. на острова са достигнали технологични постижения като телефон и интернет. Сега островите Питкерн дори представят своите продукти в световен мащаб чрез официалния сайт на местното правителство. Жителите се надяват, че наличието на интернет връзка ще помогне за повишаване на осведомеността за острова и за това, което той може да предложи на туристите.

Тъй като за младежите от Адамстаун не е достъпно най-качественото образование, много деца и тийнейджъри заминават да учат другаде. Островитяните високо ценят образованието и затова, вместо да обучават децата си вкъщи, повечето от тях са изпращани в Нова Зеландия, за да си осигурят подходящо образование, а в бъдеще и достойна работа.

Някога на остров Питкерн е било забранено на младежите да се държат за ръце на обществени места, както и да се танцува, да се пие алкохол и да се пуши. Оттогава тези закони са отменени и дори еднополовите бракове са легализирани през 2015 г.

Остров Питкерн разполага със собствен затвор, което е впечатляващо, като се има предвид броя на жителите. Затворът дори предлага настаняване на туристи, като част от приключението на острова.

Островите Питкерн са изправени пред реални предизвикателства, но те се дължат най-вече на намаляващото население, за разлика от крайните нива на бедност, които съществуват и на много други места по света. Докато островът продължава да получава финансова помощ от британското правителство, той би трябвало да е в състояние да се задържи финансово на повърхността. Заради намаляващото население на острова стартира кампания за репопулация. Всеки, който пожелае може да живее на Питкерн. Земята е безплатна, климатът е прекрасен, но все още няма достатъчно желаещи да превърнат това райско място в свой дом, допълва Earthly Mission.