Вероятно ще ви прозвучи необичайно, ако ви кажем, че за да откриете най-тайните кътчета на Европа, трябва да следвате стадото и да се придържате към утъпканите пътеки. Но днес ще вземем пример от една нова, но вече достатъчно многобройна група пътешественици, които действително планират почивките си около датите на миграциите на животните, които се случват два пъти годишно. Те следват една от най-старите традиции в Европа, свързана с трансхуманцията (пасторална практика, извършвана по целия свят, организирана около движението на добитък между зимните и летните пасища). Да се отправим към едно неочаквано приключение.

Снимка: iStock by Getty Images

При този древен номадски стил на пасищно животновъдство, предаван от поколение на поколение, овчарите прекарват стада овце, кози и крави между долините и високите планински райони. Той има много имена - на френски език - Transhumance, на италиански - Transumanza, а на испански - trashumancia. Името идва от латинските думи trans, която означава "отвъд", и humus - "земя". Това сезонно пашуване на добитък по миграционните пътища се среща в отдалечени части на Франция, Италия, Испания, Гърция, Тирол, и разбира се, България. През 2019 г. ЮНЕСКО дори добави пасищното животновъдство в списъка на нематериалното културно наследство, така че можете да го възприемате като част от живата история - и то такава, от която можете да станете част.

Снимка: iStock by Getty Images

За да усетите вкуса на стария свят и да се откъснете напълно от новия, можете да прекарате една седмица (или само няколко дни) в преходи по древните маршрути за пасищно животновъдство по Средиземноморието или Алпите и да откриете начина на живот на пастирите - макар и изчезващ... Всяка година овчарите извършват сезонното си поклонничество по утъпкани от векове пътеки, по маршрути, които няма да откриете на нито една карта. През пролетта и есента хиляди животни се събират и се водят от пастири, овчарски кучета, а понякога и от коне, до най-добрите пасища за този период от годината.

Освен ако не сте в испанската столица Мадрид в подходящия момент от годината - който се оказва по средата на един от тези древни пастирски маршрути - е малко вероятно да се сблъскате с пасищното животновъдство, докато се разхождате из европейските градове.

Ето няколко начина, по които можете да се доближите до тази завладяваща традиция, независимо дали се отправяте на поход по тези пастирски маршрути, или сами се присъединявате към трансхуманция.

В Абруцо, Южна Италия, можете да се включите в обиколка, която следва трансхуманца през юни или юли, за по-кратко пътуване с продължителност четири дни. Ще следвате пастирите и техните стада, докато се движите по пътеки, наречени tratturi - сложна мрежа, която обхваща стотици километри, минаващи през Абруцо, Молизе и Пулия. Но не очаквайте бърз пешеходен преход - ходенето с овцете не е бързо занимание. Вместо това очарованието на трансуманца се състои в това да вървите с бавно темпо зад разхождащите се стада и да опознавате променящия се пейзаж около вас или да наблюдавате как овцете се скупчват в тесните улички на живописни планински села и селца. Разбира се, има много спирки за обяд и вечеря - приветливи гостилници, изгубени във времето и мястото, където ви очаква удобно място за почивка и великолепно местно вино или бира.

Снимка: iStock by Getty Images

В района на Олястра в Сардиния все още се практикува трансхуманна паша (известна като tràmuda на сардински) на по-кратки разстояния. Там можете да се включите в обиколка, при която ще се присъедините към древния начин на живот на овчарите, ще преминете през скалисти и планински терени и ще видите как живеят, ще се включите в производството на сирене, стригането на овце и ще празнувате с местните жители на техните фестивали в края на маршрута. Олястра е и "Синя зона", което означава, че това е мястото в света, където хората живеят най-дълго, така че може би ще можете да размените някои тайни за дълголетие с местните жители по време на вечеря.

Ако искате само да се запознаете с начина на живот на пастирите и пасищните животни, можете да се включите в акцията за ден или два в района на Кузеран във френските Пиренеи през юни.

Ако пък предпочитате друго изживяване, има четиридневен маршрут с коне през една от последните диви местности на Франция - регионът Алп Маритим, който "пътува" в дълбоки долини, покрити с древни тераси, с лозови и маслинови насаждения, преди да отстъпят място на борови гори.

Ако пропуснете миграцията, или пък тя изобщо не предизвиква любопитството ви, все пак можете да се докоснете до преживяването на трансхуманцията, като се разходите по маршрутите на пастирите.

Може да не успеете да последвате овцете към по-зелени пасища, но можете да се потопите в пейзажа, докато следвате древните пътеки. В Прованс можете да прекарате седем дни, следвайки тези пасторални пътеки, известни като drailles, с овчар като водач, и все пак да се докоснете до този уникален полуномадски начин на живот. Можете също така да прекарате една седмица, следвайки пътеките в Испания на кон.

За съжаление, от средата на 20 век, когато влизат в сила законите за земеползване, пашата на добитък започва да изчезва като традиция и се заменя със съвременни практики. Въпреки бавното погубване на традицията на трансхуманцията, все още има няколко възможности да се присъедините към тази уникална практика. Така че следващия път, когато планирате лятна почивка, може би помислете дали да не тръгнете със стадото, за да изследвате тази древна традиция в някое скрито кътче на Европа.

Снимка: Pixabay