Най-северната автобусна линия в Северна Америка, Dalton Highway Express, покрива суровите 804 км от Феърбанкс, Аляска, до селището със зловещо име Дедхорс. Студената тундра се простира до хоризонта - огромна, без дървета и не просто изнервяща, а ужасяваща. Ако пътувате с Dalton Highway Express много е вероятно да бъдете единственият пътник в най-самотното пътуване. Ще преминете покрай последния къмпинг на пътя, последната външна тоалетна и последното дърво (безпомощен смърч с табела "не режете"). Сякаш пътувате по последния си път, обичат да използват черния си хумор местните, за да превърнат приключението ви в паметно или безпаметно - вие решавате.
Простираща се на 666 км от Ливенгуд, северно от Феърбанкс, до суровото петролно находище Прудо Бей в Дедхорс, магистралата "Далтън" е най-северният свързващ път в Америка. Вероятно той е и най-опасният. Огромни 18-колесни камиони заемат централната част на неасфалтираната магистрала, арктическите бури могат да намалят видимостта практически до нула, а времето може да бъде смъртоносно студено. През 1971 г. в лагера Cat Prospect Camp, южно от Колдфут, е регистрирана най-ниската температура в САЩ - смразяваща до кости, - 62 по Целзий.
Магистралата "Далтън" е построена през 1974 г., за да обслужва петролния участък Прудо Бей - икономическия живот на Аляска и източник на близо 85% от бюджета на щата. В началото на своето съществуване магистралата е била само път за товарни превози с камиони. След това, през 1994 г., щатът отваря магистралата за частни превозни средства. Когато огромни камиони се движат с пълна газ по чакъл, не очаквайте лесно пътуване.
"Шофирането по магистралата Далтън може да бъде екстремно и през лятото, и през зимата - казва Джон Рапфан, рейнджър на парка и управител на Арктическия междуведомствен посетителски център в Колдфут пред BBC. "През лятото камионите изхвърлят прах, а калните пътища са предизвикателство за смелчаци. През зимата има заледявания и лавини. Тъй като само около една четвърт от пътя е асфалтирана, шофьорите трябва да са подготвени за една или две спукани гуми." А повредите могат да бъдат скъпи. Ако някой има нужда от влекач, това ще струва 1200 долара.
Джон Рапфан препоръчва на всички дръзнали да поемат по най-самотния път да имат радиостанция. "Заслужава си да инвестирате в преносима радиостанция, настроена на канал 19. По този начин приближаващите се шофьори на камиони и пилотни автомобили могат да ви уведомят за извънгабаритен товар, когато ви видят на пътя. Освен това ще имате и допълнителното предимство да комуникирате с други превозни средства, ако възникне проблем."
Dalton Highway Express стартира преди повече от 20 години, за да отговори на нарастващо търсене на наземен транспорт.
Любопитните са от цял свят, въпреки че по-голяма част от пътниците са от САЩ. Някои от тях търсят евтин транспорт, за да стигнат до или от Дедхорс по живописен маршрут, други се опитват да стигнат до добра изходна точка, за да направят поход в Националния парк "Вратата на Арктика" или да излязат с кану на моста на река Юкон.
Между началото на юни и края на август компанията извършва два пъти седмично двупосочен превоз между Феърбанкс и Дедхорс, като изминава 804 км само за 16 часа.
По трасето на пътя има малко населени места и Dalton Highway Express не извършва спонтанна услуга "заявка-спирка". Желаещите трябва да резервират предварително и да определят маршрута си. Някои предпочитат да лагеруват през нощта и да се качат отново на автобуса на връщане, други планират амбициозни пешеходни преходи с екипировка за оцеляване през безпътицата на Аляска.
Надеждността е от съществено значение. Далтън е изключително самотен път. Няма медицински услуги, мобилните телефони са слабо разпространени и има само две малки населени места по пътя - Колдфут с население от 10 души и ловната общност Уайзман с 14 души.
Отвъд Колдфут Далтън се изкачва по отдалечения хребет Брукс, преди да изкачи прохода Атигун с височина 1 444 м и да се спусне по зловещия Северен склон - един от най-изолираните участъци на Земята. Пейзажът - огромни непокътнати екосистеми - не прилича на нищо, което някога можете да видите.
Планините с форма на бръснач бавно се заменят от безплодна тундра с плитки езера, мразовити могили и ледени полигони, изваяни от екстремното арктическо време. Чувствате се така, сякаш преминавате през странна нова вселена. Но дори шофьорите на автобуса всеки път откриват нови неща. Изглежда, че дори за една нощ се случва промяна с растителността. На юг трепетлика, бреза и смърч се редуват с памукова трева и тучни ливади. По-нататък на север плоската монотонност на тундрата се разчупва от върбови храсти и синя анемония. Лосове, рисове, бобри, вълци и мечки гризли обитават планинските райони, а на мрачния северен склон могат да се видят стада мускусни бикове и северни елени.
Ако изберете да останете един ден във Феърбанкс, имате шанс да се запознаете с коренното население на щата, пребиваващо в парк "Пионер" или да се спуснете с кану по река Чена. В града има и музей на ретро автомобили, а недалеч от него се намират горещи извори, особено популярни сред японските туристи, които пристигат тук с чартъри през зимата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}