Островът, който завинаги промени науката

14:47 | 25.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Островът, който завинаги промени науката

Когато мислим за еволюцията, говорим за Чарлз Дарвин. Но на малък вулканичен индонезийски остров, един малко известен естествоизпитател, първи формулира теорията, която променя света на науката

ТЕМА #Приключения

12:59 | 3 април 2023 | Автор : Галина Чолакова 2 10566 Снимка: iStock by Getty Images

Индонезийският остров Тернате, както и съседният му Тидор, е почти изцяло вулканичен. Израства от морето като конус, обвит в облаци и ограден с тясна ивица суша и плаж, където се намират летище, град и основен път.

Дори в навечерието на туристическото събитие на хилядолетието, пълното слънчево затъмнение през март 2016 г., Тернате е просто едно отдалечено място - остров, на който е трудно чужденец да измине повече от няколко метра, без да бъде привлечен за групово селфи, а малките деца го посрещат, независимо от пола, с весели викове "Здравейте, господине! Като цяло това изглежда неправдоподобно място за един от най-великите моменти в науката, когато викториански естествоизпитател поставя перо върху хартия и излага теорията за еволюцията чрез естествен подбор.

Снимка: Getty Images

Когато 35-годишният Алфред Ръсел Уолъс пристига в Тернате през януари 1858 г., повече от четири години е изследвал островите, които нарича Малайски архипелаг. Изминавайки хиляди километри с кораби и лодки, на коне и пеша, Уолъс и неговите помощници са убили, за целта на науката, стотици екземпляри - от орангутани, през райски птици до ленивци, без да споменаваме хиляди видове бръмбари.

По онова време славните дни на Тернате са отминали, пометени от колонизацията. В продължение на хилядолетия карамфилът се е отглеждал само на Тернате, Тидор и няколко близки острова - и повече от 3000 години е "кръстосвал" континентите в сложна мрежа от размяна и търговия, като е придобивал стойност с всяка сделка. Обогатени от този ценен трафик, владетелите на Тернате претендирали за империя, която се простирала чак до Филипините и Папуа - и се намирали в жестоко съперничество със султаните на също толкова малкия Тидор.

Днес на острова все още се носи аромата на карамфил, а карамфиловите дървета обсипват планинските склонове. Според местните тук се намира най-старото дърво в света.

Първо холандците, а след тях и британците разбиват монопола на султаните върху карамфила. До 1858 г. островът, който е привлякъл пирата- мореплавател Франсис Дрейк и изследователя Фердинанд Магелан, е просто място на картата. За Уолъс обаче той разкрива смисъла на живота.

Снимка: iStock by Getty Images

Ученият се настанява в порутена къща, заобиколена от плодни дръвчета, на пет минути пеша от пазара в покрайнините на днешния град Тернате. Въпреки че местните гидове рекламират няколко различни къщи като мястото, където е живял Уолъс, почти сигурно е, че те отдавна не съществуват.

Едва настанил се в сенчестата си къща с прохладен кладенец с прясна вода, ученият се разболява, най-вероятно от малария. На Уолъс се налага да лежи с часове, без да има какво да прави, освен да мисли. Далеч от дома си, с треска, най-вероятно в страх за живота си, Уолъс се връща към идеите на Томас Малтус, икономист и демограф, считан за един от първите социолози, който твърди, че природата държи човешката популация под контрол чрез болести, глад, войни и злополуки - и осъзнава, че подобна логика може да се приложи и за животинските видове.

По време на пътуванията си из днешна Индонезия Уолъс е видял хиляди същества, които предизвикват размисъл. Сред тях летящата жаба, която демонстрира как пръстите на краката, пригодени за плуване и катерене, могат да се използват за издигане във въздуха. Орангутани, които може би са имали свои предци, подобно на шимпанзетата и горилите. Уолъс дори отглеждал едно бебе горила като домашен любимец. Болестта - а с нея може би и перспективата за собствената му смърт - концентрира ума му.

"Мислейки смътно за огромното и постоянно унищожение, ми хрумна да си задам въпроса: защо някои умират, а други живеят?" - пише той по-късно. "И отговорът беше ясен: като цяло най-приспособимите живеят." Естественият подбор, осъзнава Уолъс в мига, е механизмът, чрез който видовете се развиват и възникват.

Снимка: iStock by Getty Images

Вдъхновен, Уолъс изчаква треската му да премине и бързо записва мислите си. През следващите няколко вечери той разработва теорията си и я изпраща на Чарлз Дарвин, който вече е уважаван учен.

Когато писмото пристигнало в Англия на 18 юни 1858 г., Дарвин изпаднал в паника. Той вече работил върху собствената си теория за еволюцията чрез естествен подбор в продължение на почти 20 години, но по-скоро лениво и небрежно, оставало съвсем малко да завърши онова, което щяло да се превърне в огромно тритомно произведение по темата. Въпреки опасенията му той постъпва правилно. Две седмици по-късно колегите на двамата учени представят заедно двете идеи за естествения подбор.

Изложението на учените се превръща в "Произход на видовете". Ако не бил Уолъс, който прекъсва изследванията на Дарвин, той най-вероятно щеше да продължи да пише книгата си, която вероятно никой нямаше да прочете. Но вдъхновен от Уолъс и разтревожен, че друг бележит учен работи активно по същата теория, Дарвин публикува книгата през ноември 1859 г., разтърсвайки света на религията и оформяйки света на науката.

А Уолъс? Той продължава пътуванията си. През 1859 г. поставя крайъгълен камък в областта на биогеографията, проследявайки линия, която очертава границите на фауната на Югоизточна Азия и Австралия - линията Уолъс. През 1862 г. се завръща в Англия, след като е събрал повече от 125 660 природонаучни екземпляра, включително над 83 000 бръмбара. През 1868 г. публикува мемоарите за пътуванията си "Малайският архипелаг". Доживява до 90-годишна възраст, като пише в подкрепа на най-различни каузи, като правата на жените и дори спиритизма, и никога не пропуска да отдаде заслуженото уважение на своя колега Дарвин. Самият Дарвин, макар и благодарен, не толкова често е споменавал приноса на колегата си.