Индонезийският остров Тернате, както и съседният му Тидор, е почти изцяло вулканичен. Израства от морето като  конус, обвит в облаци и ограден с тясна ивица суша и плаж, където се намират летище, град и основен път.

Дори в навечерието на туристическото събитие на хилядолетието, пълното слънчево затъмнение през март 2016 г., Тернате е просто едно отдалечено място - остров, на който е трудно чужденец да измине повече от няколко метра, без да бъде привлечен за групово селфи, а малките деца го посрещат, независимо от пола, с весели викове "Здравейте, господине! Като цяло това изглежда неправдоподобно място за един от най-великите моменти в науката, когато викториански естествоизпитател поставя перо върху хартия и излага теорията за еволюцията чрез естествен подбор.

Снимка: Getty Images

Когато 35-годишният Алфред Ръсел Уолъс пристига в Тернате през януари 1858 г., повече от четири години е изследвал островите, които нарича Малайски архипелаг. Изминавайки хиляди километри с кораби и лодки, на коне и пеша, Уолъс и неговите помощници са убили, за целта на науката, стотици екземпляри - от орангутани, през райски птици до ленивци, без да споменаваме хиляди видове бръмбари.

По онова време славните дни на Тернате са отминали, пометени от колонизацията. В продължение на хилядолетия карамфилът се е отглеждал само на Тернате, Тидор и няколко близки острова - и повече от 3000 години е "кръстосвал" континентите в сложна мрежа от размяна и търговия, като е придобивал стойност с всяка сделка. Обогатени от този ценен трафик, владетелите на Тернате претендирали за империя, която се простирала чак до Филипините и Папуа - и се намирали в жестоко съперничество със султаните на също толкова малкия Тидор.

Днес на острова все още се носи аромата на карамфил, а карамфиловите дървета обсипват планинските склонове. Според местните тук се намира най-старото дърво в света.

Първо холандците, а след тях и британците разбиват монопола на султаните върху карамфила. До 1858 г. островът, който е привлякъл пирата- мореплавател Франсис Дрейк и изследователя Фердинанд Магелан, е просто място на картата. За Уолъс обаче той разкрива смисъла на живота. 

Снимка: iStock by Getty Images

Ученият се настанява в порутена къща, заобиколена от плодни дръвчета, на пет минути пеша от пазара в покрайнините на днешния град Тернате. Въпреки че местните гидове рекламират няколко различни къщи като мястото, където е живял Уолъс, почти сигурно е, че те отдавна не съществуват.

Едва настанил се в сенчестата си къща с прохладен кладенец с прясна вода, ученият се разболява, най-вероятно от малария. На Уолъс се налага да лежи с часове, без да има какво да прави, освен да мисли. Далеч от дома си, с треска, най-вероятно в страх за живота си, Уолъс се връща към идеите на Томас Малтус, икономист и демограф, считан за един от първите социолози, който твърди, че природата държи човешката популация под контрол чрез болести, глад, войни и злополуки - и осъзнава, че подобна логика може да се приложи и за животинските видове.

По време на пътуванията си из днешна Индонезия Уолъс е видял хиляди същества, които предизвикват размисъл. Сред тях летящата жаба, която демонстрира как пръстите на краката, пригодени за плуване и катерене, могат да се използват за издигане във въздуха. Орангутани, които може би са имали свои предци, подобно на шимпанзетата и горилите. Уолъс дори отглеждал едно бебе горила като домашен любимец. Болестта - а с нея може би и перспективата за собствената му смърт - концентрира ума му.

"Мислейки смътно за огромното и постоянно унищожение, ми хрумна да си задам въпроса: защо някои умират, а други живеят?" - пише той по-късно. "И отговорът беше ясен: като цяло най-приспособимите живеят." Естественият подбор, осъзнава Уолъс в мига, е механизмът, чрез който видовете се развиват и възникват.

Снимка: iStock by Getty Images

Вдъхновен, Уолъс изчаква треската му да премине и бързо записва мислите си. През следващите няколко вечери той разработва теорията си и я изпраща на Чарлз Дарвин, който вече е уважаван учен.

Когато писмото пристигнало в Англия на 18 юни 1858 г., Дарвин изпаднал в паника. Той вече работил върху собствената си теория за еволюцията чрез естествен подбор в продължение на почти 20 години, но по-скоро лениво и небрежно, оставало съвсем малко да завърши онова, което щяло да се превърне в огромно тритомно произведение по темата. Въпреки опасенията му той постъпва правилно. Две седмици по-късно колегите на двамата учени представят заедно двете идеи за естествения подбор.

Изложението на учените се превръща в "Произход на видовете". Ако не бил Уолъс, който прекъсва изследванията на Дарвин, той най-вероятно щеше да продължи да пише книгата си, която вероятно никой нямаше да прочете. Но вдъхновен от Уолъс и разтревожен, че друг бележит учен работи активно по същата теория, Дарвин публикува книгата през ноември 1859 г., разтърсвайки света на религията и оформяйки света на науката.

А Уолъс? Той продължава пътуванията си. През 1859 г. поставя крайъгълен камък в областта на биогеографията, проследявайки линия, която очертава границите на фауната на Югоизточна Азия и Австралия - линията Уолъс. През 1862 г. се завръща в Англия, след като е събрал  повече от 125 660 природонаучни екземпляра, включително над 83 000 бръмбара. През 1868 г. публикува мемоарите за пътуванията си "Малайският архипелаг". Доживява до 90-годишна възраст, като пише в подкрепа на най-различни каузи, като правата на жените и дори спиритизма, и никога не пропуска да отдаде заслуженото уважение на своя колега Дарвин. Самият Дарвин, макар и благодарен, не толкова често е споменавал приноса на колегата си.

Снимка: iStock by Getty Images