Салман Рушди за Тадж Махал: Масовата репродукция почти го е стерилизирала, но той е най-красивото нещо на света

19:33 | 28.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Салман Рушди за Тадж Махал: Масовата репродукция почти го е стерилизирала, но той е най-красивото нещо на света

Прочутият писател ни напомня, че чудото на двореца е отвъд времето и туристическите орди. Ето какво споделя пред списание National Geographic

13:40 | 3 февруари 2023 | Автор : Галина Чолакова 0 3264 Снимка: iStock by Getty Images

Проблемът с индийския Тадж Махал е, че той е толкова претрупан, че е почти невъзможно да бъде видян. Милиарди изображения в шоколадови кутии и туристически пътеводители ни нареждат да "прочетем" мраморния мавзолей на моголския император Шах Джахан за съпругата му Мумтаз Махал, известен като "Тадж Биби", като най-великия паметник на любовта в света.

Той е на първо място в краткия списък на Запада с образи на екзотичния (а също и вечен) Ориент. Подобно на "Мона Лиза", на "Елвис", "Мерилин" и "Мао" на Анди Уорхол, масовата репродукция почти е стерилизирала Тадж Махал.

Снимка: БТА/AP

Това не е просто случай на присвояване или "колонизиране" на индийски шедьовър от страна на Запада. На първо място, Тадж, който в средата на XIX в. е бил почти изоставен и е изпаднал в тежко състояние, вероятно нямаше да стои днес, ако не бяха усърдните усилия на британските колонизатори за опазване на околната среда. На второ място, Индия е напълно способна да прекалява с рекламата си.

Когато стигнете до външните стени на градините, в които е разположен Тадж, сякаш всеки търговец и продавач в Агра ви чака, за да задълбочи проблема с познанството и презрението, продавайки имитации на Тадж от всякакъв размер и цена.

Снимка: iStock by Getty Images

Всичко това поражда известно разочарование, което се изразява в свиване на рамене. Един британски приятел, на когото предстоеше първото му пътуване до Индия, ми каза, че е решил да не включва Тадж в маршрута си заради прекомерната му известност.

Ако го убеждавах да не го прави, то беше заради моя ярък спомен как за първи път си проправях път през тълпата не само от продавачи на имитации, но и от предписани четива, покрай безбройните продавачи на смисъл и тълкуване, за да попадна в присъствието на нещото-в-себе-си. Което напълно ме завладя и накара всичките ми представи за обезценяването му да се почувстват напълно излишни.

Бях скептично настроен към посещението. Една от легендите за Тадж гласи, че ръцете на майсторите зидари, които са го построили, са били отрязани от императора, за да не могат да построят нищо по-красиво. Друга гласи, че мавзолеят е построен тайно зад високи стени, а човек, който се опитал да се промъкне за предварителен оглед, бил ослепен заради интереса си към архитектурата. Моята лична представа за Тадж беше донякъде опетнена от тези жестоки разкази.

Снимка: iStock by Getty Images

Самата сграда обаче разби скептицизма ми на пух и прах. Обявявайки се за самата себе си, настоявайки с абсолютна сила за своята суверенна власт, тя просто заличи милионите свои фалшификати и запълни със сияние, веднъж завинаги, мястото в съзнанието, което преди това заемаха нейните симулакруми (б.а. копие без оригинал, образът няма никаква връзка с реалността)

И ето защо Тадж Махал трябва да бъде видян - за да ни напомни, че светът е истински, че звукът е по-истински от ехото, оригиналът е по-силен от образа си в огледалото. Прелестта на красивите неща все още е в състояние, в тези наситени с образи времена, да надмине имитациите. И Тадж Махал е, отвъд силата на думите, които могат да го опишат, прекрасно нещо, може би най-красивото от нещата.