Когато на 21 юли излезе един от най-дългоочакваните филми на годината - "Опенхаймер", хората по целия свят ще станат свидетели на възхода и зашеметяващото падение на загадъчния учен, пуснал в действие оръжие, което е толкова смъртоносно, че може да унищожи човечеството. Но докато Опенхаймер публично се бори с моралните последици от своето творение след Втората световна война, малцина знаят, че последвалите политически събития засягат личния свят на Опенхаймер толкова дълбоко, че той прекарва оставащите дни от живота си, укривайки се на малкия, отдалечен остров Сейнт Джон в американските Вирджински острови, пише BBC.
"През 1945 г., след като американската армия хвърля атомна бомба върху Хирошима и Нагасаки, Опенхаймер е обявен за национален герой. Образът му е поставен на кориците на списанията Time и Life и той става най-известният учен в Америка", казва Кай Бърд, чиято книга "Опенхаймер: Американският Прометей", написана заедно с покойния Мартин Шервин, е носител на наградата "Пулицър". Книгата вдъхновява и новия биографичен филм. "След това, през 1954 г. , той внезапно се превръща в парий и изчезва от живота, почти до деня на смъртта си."
Днес малкият парцел, където физикът изчезва и живее в скромна вила от 1955 г. до смъртта си през 1967 г., е обществена земя, известна на местно ниво като плажа Опенхаймер. Въпреки че не фигурира в повечето туристически карти, той е обявяван за един от най-добрите плажове на Вирджинските острови и за една от най-добре пазените им тайни.
Малко известната история за това как Опенхаймер се е превърнал от герой в злодей до карибски отшелник предлага завладяващ поглед към живота на един от най-известните учени в САЩ и към острова, който в крайна сметка е определил последните му дни.
От патриот до парий
Пътуването на Опенхаймер до Сейнт Джон започва със свръхсекретния проект "Манхатън", където той ръководи екипа, разработил първата атомна бомба. Както обяснява Бърд, "гледната точка на Опенхаймер към устройството, което е създавал, никога не се е променила. От деня, в който се присъединява към проекта през 1942 г., той е напълно наясно колко ужасно нещо е това и че създава оръжие, което ще има огромен разрушителен потенциал." Опенхаймер, Алберт Айнщайн и повечето водещи физици по онова време, са убедени, че създаването на бомбата е неизбежно и че ако Опенхаймер не я създаде, нацистите ще го направят първи.
"Това е било надпревара за създаването на оръжие и той смятал, че ако Хитлер го има пръв, ще го използва, за да спечели войната за фашизма, което би било ужасен, трагичен резултат. Почувствал се принуден да го направи. Веднага след Хирошима той изпада в дълбока депресия... до края на живота си се опитва да предупреди човечеството за опасностите от тези оръжия и за необходимостта да ги контролира, така че е имал много сложна връзка с това ужасно нещо, за чието създаване е бил отговорен самият той.", казва Бърд.
Когато през 1949 г. Съветският съюз взривява първата си атомна бомба, президентът на САЩ Хари Труман нарежда на американските учени да започнат нова програма за създаване на водородна бомба, чиято ядрена експлозия може да бъде 1000 пъти по-мощна от атомната.
Опенхаймер, главният научен съветник на правителството по въпросите на ядрената политика и отбраната, се противопоставя по морални и практически съображения, като според сведенията казва на Труман: "Чувствам, че имам кръв на ръцете си". Непокорството на Опенхаймер го превръща в основна мишена на антикомунистическата истерия в САЩ по време на Студената война. През пролетта на 1954 г. той е подложен на изтощителен четириседмичен разпит, който поставя под въпрос лоялността му към САЩ и в крайна сметка му отнема разрешението за достъп до класифицирана информация. (Правителството на САЩ реабилитира името му 68 години по-късно.)
Според Бърд, вече възрастният Опенхаймер е останал "унизен, ужасно наранен и физически и психически изтощен". През лятото на същата година опозореният физик напуска дома си в Принстън и отплава със съпругата си и двете им деца за Сейнт Джон. "Той бягаше - бягаше от славата на "баща на атомната бомба", но и от славата, която го преследваше след процеса през 1954 г., от подозренията в нелоялност, че е комунист или може би шпионин", казва Бърд.
Когато вижда острова за първи път, Опенхаймер се влюбва в Сейнт Джон. Връща се през следващата година. Намира имот на плажа и строи много проста, дори спартанска къща. В нея прекарва остатъка от живота си. "... Не става дума за покаяние, става дума за връщане към физиката на естествения свят."
Сейнт Джон на Опенхаймер
Сейнт Джон не би могъл да бъде по-далеч от живота, който Опенхаймер е оставил - и в това е смисълът. Опенхаймер израства в луксозен дом в горната част на Уест Сайд в Манхатън с три прислужници, шофьор и картини на Ван Гог, окачени по стените. Когато през юли 1954 г. семейството пристига на остров с размерите на Манхатън, Бърд и Шервин пишат, че на практика няма телефони и електричество, а по мръсните улици се разхождат пауни и магарета. Сейнт Джон е територия на САЩ едва от 37 години и 90 процента от 800-те му жители били потомци на поробени хора, които предишните датски собственици на острова са отвлекли от Африка, за да работят на техните захарни плантации. Първият бар на острова няма да бъде построен още две години, а най-голямата му сграда е едноетажна западноиндийска къщичка.
"Причината, поради която Опенхаймер и семейството му избират Сейнт Джон, е, че е изолиран", казва Дейвид У. Найт местен историк, чието семейство е поддържало близки приятелски отношения с Опенхаймер, и който е отсядал във вилата им, когато те отсъствали. "Никой нямаше да го тормози. Никой не е знаел кой е той и не се е интересувал. Това е чудесно място да се скриеш и да бъдеш анонимен. Толкова е просто."
Освен заради анонимността, голямото бягство на семейство Опенхаймер има и практическа цел. Тъй като през 50-те години на 20 век евентуалните комунистически връзки на учения са обект на внимание, ФБР подслушва дома му в Ню Джърси, но, както пишат Бърд и Шервин, "ФБР смята за невъзможно да държи Опенхаймер под наблюдение, докато той е на остров Сейнт Джон".
Но решението на Опенхаймер да се премести в Сейнт Джон е било мотивирано и от засилващата му се антиядрена позиция. "Родителите ми често повтаряха историята, че причината, поради която Опенхаймер е избрал американските Вирджински острови, е, убедеността му, че поради пасатите, те ще бъдат едно от последните места, засегнати от ядрени отпадъци."
През 1955 г. семейство Опенхаймер купуват земя в залива Хокснест и строят скромна къща на плажа. Както пишат Бърд и Шервин, "най-нежната част от природата на Робърт се разгръща на Сейнт Джон". Физикът пише поезия на бюрото си с лице към залива. Заедно със съпругата си Кити прекарвали дни в плаване между американските и британските Вирджински острови. Всеки септември двойката изпращала покани на приятелите си за новогодишно парти, на което сервирали салата от омари и шампанско, наемали местна група и Робърт танцувал на плажа, преди ентусиазирано да разкрие пред гостите си различни съзвездия.
Идвали всякакви хора - черни и бели, образовани и необразовани. "Робърт не правеше разлика", пишат Бърд и Шервин. Бивш приятел разказва на авторите: "Той беше най-нежният и любезен човек, когото мисля, че съм срещал някога. Никога не съм познавал човек, който да е изпитвал или изразявал по-малко злоба и неприязън към друг човек."
И все пак, въпреки че физически се дистанцира от миналото си, Опенхаймер никога не може да избяга от това, което е видял или направил. Една вечер, през 1961 г. Бърд и Шервин пишат, че приятел на семейство Опенхаймер отишъл да плува и хванал малка костенурка. По време на вечерята той показва гърчещото се създание и обявява, че иска да го сготви. "Робърт се молеше за живота на костенурката и каза: "Тя ми върна ужасните спомени за това, което се случи с всички същества след изпитанието на първата атомна бомба в Ню Мексико".
Шест години по-късно Опенхаймер умира от рак на гърлото на 62-годишна възраст. По негова молба Кити пренася праха на съпруга си с лодка към Карвал Рок, малък остров, към който той гледал от вилата, и го пуска в залива Хокснест. Когато Кити починала през 1972 г., прахът ѝ бил разпръснат на същото място. Дъщеря им Тони страдала от депресия, но особено много обичала острова. През 1977 г. тя отнема живота си в построената от баща ѝ къща на плажа, но не и преди да остави на леглото ръкописна бележка, в която завещава къщата и имота "на хората от Сейнт Джон".
Сейнт Джон днес
Близо 70 години след бягството на Опенхаймер на Сейнт Джон, той остава най-малкият, най-отдалеченият и най-слабо развитият от трите американски Вирджински острова (които включват още Сейнт Томас и Сейнт Кроа). Благодарение на дарението на Рокфелер две трети от Сейнт Джон остават защитен национален парк, чиито планини са покрити с гори и кактуси, а над 20 туристически пътеки пресичат 20-те му квадратни мили. Няма летища и пристанища за круизни кораби, а по уединените източни хълмове на острова все още свободно се разхождат диви магарета.
Освен ако не доплавате със собствена лодка, както са направили семейство Опенхаймер, посетителите пристигат в главния град на Сейнт Джон, Круз Бей, с ферибот от Сейнт Томас, където живеят повечето от 3880-те жители на острова. От пристанището автопарк от микробуси, превърнати в таксита, изкачва пътниците по North Shore Road, покрай най-известния курорт на острова, Caneel Bay, и най-популярните му плажове.
Макар че заливът Trunk Bay и неговата подводна пътека за гмуркане с шнорхел се смятат за един от най-добрите плажове в света, той е и сред най-пренаселените на острова. Вместо това, ако искате да избягате от тълпите, както е направил Опенхаймер, потърсете оградата с бели колове от лявата страна на пътя след плажа Хокснест. Няма табела и има само три места за паркиране - ето защо плажът Оппенхаймер се смята за тайна само за местните жители. На няколко крачки от оградата оригинална черна желязна порта с надпис "Oppenheimer" отваря врати към тюркоазения залив.
"Това е един от най-красивите плажове в САЩ. Водата е толкова кристално чиста, че можеш да влезеш до шия и да видиш пръстите на краката си", казва Бриджит Кий, чиято компания Palm Tree Charters води туристи по северния бряг на Сейнт Джон. "Но това, което го прави толкова специално място е, че е толкова усамотено."
До 2003 г., домът и имотът на Опенхаймер все още били отворени "за жителите на Сейнт Джон", но вътрешността им била залостена и изоставена. Ураганните ветрове в крайна сметка отнасят вилата в морето, но на нейно място сега, върху оригиналните основи, се издига обществен център. Всеки може да го наеме за пикник или сватба.
"Въпреки че къщата, в която е живял Опенхаймер, изглежда много по-различно от постройката, която е там днес, лесно е да седнеш на открития вътрешен двор и да се насладиш на гледка, подобна на тази, която е наблюдавал Опенхаймер", казва Андреа Милам, кореспондент на вестник Virgin Islands Daily News на остров Сейнт Джон. "Може би заливът е донесъл на Опенхаймер мир и тишина, докато се е опитвал да избяга от мащаба на въздействието си върху света.", допълва Милам.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}