За какво настоява една от най-малките столици в света?

19:46 | 29.04.24

17-11-2017 20-11-2018

За какво настоява една от най-малките столици в света?

Създадена върху отвоювана от морето земя, малката столица на Сейшелските острови винаги е искала живата й култура и завладяваща история да не бъде пренебрегвана

18:06 | 8 февруари 2023 | Автор : Галина Чолакова 1 11582 Снимка: iStock by Getty Images

Сейшелите са архипелаг от 115 острова, възвишена среща на морето и сушата под небе с невероятни сини нюанси. Всичко тук, от извисяващия се вулканичен гръбнак на най-големия остров Махе до безбрежния океан, които отделят Махе от континентална Африка, сякаш се случва в огромен, невъобразим мащаб.

Снимка: iStock by Getty Images

Всичко, с изключение на Виктория, малката столица на Сейшелите. По света има и други столици с по-малко население - Сан Марино или Ватикана например, или няколко малки градчета на тихоокеанските острови. Въпреки това населението на Виктория от около 30 000 души е скромно по стандартите на повечето седалища на националната власт.

Ако по тясната крайбрежна ивица на Махе има малко място за международно летище, то има също толкова малко място за столица. Площта на Махе е едва 20 кв. км - за 10 минути може да се обиколи периметърът на тесните улици в центъра. Къщите се изкачват по околните хълмове, докато теренът не стане прекалено стръмен. Фактът, че Виктория изобщо е успяла да достигне този размер, се дължи в голяма степен на прецизно инженерство. "Половината от Виктория е рекултивирана земя", казва Джордж Камил, един от най-известните художници на Сейшелите, който е роден във Виктория и е прекарал голяма част от живота си тук. "Морето е било там, където сега се намира стоянката на такситата."

За такъв малък град, Виктория пленително разказва историята на съвременните Сейшели чрез своите сгради и суматохата си като за мегаполис. Виктория е антидот на популярния образ на Сейшелите - плажове, палми и живот далеч от света и неговата суета.

Градът има изненадващо дълбоки корени в тесния си участък земя. Французите го основават през 1778 г., когато бушува Американската война за независимост, наказателната колония Австралия е все още само идея, а голяма част от Африка остава недокосната от европейците. Новото селище, което по всичко личи, че е било скромно - с къщи от дърво и гранит, казарма и заграждения за отглеждане на костенурки - е наречено доста по-величествено L'Établissement du Roi ("Кралското селище")

Нито французите, които първи го построяват, нито британците, които го превземат през 1811 г., правят нещо за развитието на новия град. Той е бил просто пристанище, удобна спирка по пътя към други далечни места. Градът е толкова малък и незначителен, че на британците им трябват 30 години, за да променят името му на Виктория. Правят го през 1841 г., за да отбележат брака на кралицата с принц Алберт.

През по-голямата част от 19 век историята на града е също толкова пренебрегвана. След проливни дъждове на 12 октомври 1862 г. върху Виктория се стоварва опустошително кално свлачище. Загиват много хора, но този факт не опечалява никого от британците. Дълго време градът се възстановява, а през 1890 г. е открит хотел Equateur, собственост на швейцарци, предвестник на туристическия бизнес, който един ден ще се превърне в най-важния за Сейшелите.

Може би най-старата запазена сграда във Виктория днес е Националният исторически музей. Със своята интересна смесица от информационни табла и експозиции, той разказва историята на най-ранните колониални времена, освобождаването на робите и последвалата история на креолската култура. В много от летописите на града се говори за колониалната история на Виктория (и на Сейшелите), което е разбираемо, тъй като именно французите и британците ще оставят след себе си архитектурните забележителности. На 1 февруари 1835 г. на Сейшелските острови са освободени 6521 роби. Цялото население по това време е едва 7 500 души, почти 90 процента от тях са освободени роби и се превръщат в онази значима група, от която се създава креолската нация.

Музеят е реставриран през 2018 г. и сега представлява лека и просторна структура с дървени щори и високи тавани, заобиколена от градина с палми. Той заема ъгъла на площад "Независимост" и улица "Франсис Рейчъл".

Снимка: iStock by Getty Images

В сърцето на това кръстовище и видим от територията на музея се намира един от най-любопитните паметници на Виктория - миниатюрно копие на часовниковата кула Биг Бен в Лондон и известна във Виктория като "Малкият Бен", разбира се. Тя е пренесена във Виктория през 1903 г. и служи като подходящ умален пътепоказател за града, който макар и да желае, никога не може да стане по-голям.

Сред претъпканите улици и алеи, които съставляват истинския център на Виктория, "градът" е плетеница от коли и хора, клаксони и ярки тъкани. Около покрития пазар Sir Selwyn Selwyn-Clarke той се разгръща в живописна смесица от крещящи търговци на риба и пресни продукти, от кокосови орехи и до ванилия и люти чушки.

Снимка: iStock by Getty Images

По Албърт стрийт дървени търговски складове от старата школа в избледняващи цветове делят улицата с казино със стъклени стени. Наблизо се намира екстравагантната фасада с балкони на Domus (резиденция построена през 1934 г.). А сред модерните сгради се издига хиндуисткият храм Sri Navasakthi Vinyagar - доказателство за невероятния опит на града да има от всичко необходимо.

Хората мислят, че Сейшелите са само плажове, казват местните, но всичко значимо е във Виктория. На Махе няма много пътища, почти всички минават през града. Ако искате да видите къде обикновените сейшелци идват да правят бизнес извън туризма, Виктория е мястото, където това се случва. Тя е най-важната част от историята на Сейшелите. Може да бъде шумна и мръсна и с главозамайващ трафик за малкото си пространство, а глъчката е толкова объркваща. Всички говорят креолски език. Не можете да кажете, че разбирате Сейшелите, ако не сте били тук.

Снимка: iStock by Getty Images

Особено ако не сте посетили едно изключително любопитно място. На хълма, над града, ресторант "Мария-Антоанета" се помещава в стара къща, в която през 70-те години на 19 век легендарният журналист и изследовател Хенри Мортън Стенли отсяда за един месец на връщане от Африка. Причината е прочутата му среща с д-р Дейвид Ливингстън. Стенли е изпратен от американски вестник, за да намери Ливингстън, който години по-рано е загубил връзка с външния свят. Именно при първата им среща Стенли произнася известните днес думи: "Доктор Ливингстън, предполагам?"

Снимка: официална фейсбук страница на ресторант "Мария-Антоанета"

Построена изцяло от дърво, с очарователни кулички, сградата е още един указател за малко познатото минало на Виктория.

Малко по-надолу по хълма художникът Камил, който мечтае да превърне Виктория в регионална столица на креолската култура, е реставрирал традиционна къща, построена от казуарина, махагон и други видове твърда дървесина, и я е превърнал в изложбено пространство и художествена галерия, известна като Kaz Zanana, заради своите странни произведения на изкуството, но и като реликва от един изчезващ свят.

Когато денят отмине и градът притихне в нощта, Виктория сякаш се превръща в онова малко пасторално място, което е била, и вероятно няма как да надрасне тази своя особеност. Но пък е достатъчно голяма, за да настоява да бъде записана в историята, и не просто като туристическа атракция, а като най-важната част от историята на Сейшелите.