Грузия отдавна изгражда алпийска култура, но това е известен факт по-скоро за чуждестранните туристи, отколкото за местните. Казбек, със своите 5 054 м надморска височина, привлича приключенци от цял свят, а една хижа се превръща в най-търсения им дом под върха.

AltiHut е хостел с 45 легла на височина 3 014 метра, който има за цел да предложи на туристите стая и храна, като същевременно се стреми да бъде модел за устойчив туризъм - защото това е място, където боклукът и човешките отпадъци отдавна са срамно присъствие. Собствениците на хостела може би са мечтатели за потенциала на Грузия като Мека на пешеходния туризъм, а за мнозина вероятно попадат в категорията "глупави предприемачи".

Хижата AltiHut вече е известна и за грузинците, които заменят ресторантите за активен туризъм

Снимка: iStock by Getty Images

AltiHut е уютна и комфортна. Електричеството се осигурява от слънчеви панели, а топлината - от печка на дърва в трапезарията, от чиито огромни прозорци се открива спираща дъха гледка към Казбек и подстъпите към него, включително ледника Гергети - огромно геоложко чудо, което от векове свлича планината в реки от тиня, пясък, камъни и скали, а сега самото то се поддава на забравата, и на климатичните промени.

"Грузия има невероятна планинска култура, но нямаме традиции в планинските хижи", казва Николас Алавидзе пред вестник Guardian, един от тримата ентусиасти решили да изградят хижата. "Това все още е лукс за много грузинци."

Ник и двамата му партньори замислят проекта, след като се ужасяват от количеството отпадъци, които оставят след себе си туристите, изкачващи Казбек. "Всичко започна с една тоалетна", казва Алавидзе. "Години наред там има боклук - много боклук. Плюс човешки отпадъци, които са проблем, защото на тази височина не се разлагат".

Тримата започват да представят идеи на общинските власти, като предлагат да поставят високопланински биотоалетни, но чиновниците искат само да направят бизнес от това.

Тогава те предлагат да се построи подходяща хижа, която да поеме част от пешеходния трафик и също така да намали количеството на високопланинските отпадъци. Получават разрешение от националните власти за придобиване на земята, която се намира в защитена зона, и инвестират повече от 500 000 долара в работа на място и геоложко проучване.

Снимка: iStock by Getty Images

Въпреки че в AltiHut няма душове, тоалетните са напълно оборудвани с вътрешен водопровод. Давид Чичинадзе, друг от партньорите,  с които откриват AltiHut през 2018 г., казва, че канализационната система е голямо подобрение в сравнение с откритите канали и сметища, както и с най-популярното място за къмпингуване в планината - старата метеорологична станция.

Хижата отваря врати през ноември 2018 г., точно когато настъпва зимата. Група полски алпинисти са първите, които се настаняват в нея. През следващата година клиентите им са малко - нова дейност, слаб маркетинг - и след това, през 2020 г. настъпва пандемията. Четири години по-късно обаче все повече грузинци знаят за хижата, както и все повече чуждестранни туристи. Провеждат се състезания по беккънтри ски туризъм, а през уикенда състезания по ултрамаратон. Рядко срещаното червеногушо коприварче, което често може да се види по високите хребети, пък привлича орнитолози.

Престой на полупансион в пика на зимния сезон (декември-май) струва около 109 евро на човек. Засега клиентите са предимно европейци, а не грузинци. "Проблемът не е в достъпността, а в липсата на планинарска култура сред местното население", казва Давид. "Повечето грузинци предпочитат да не прекарват почивката си активно, а по-скоро на морето и в ресторанти. Сега обаче виждаме ново поколение грузинци, които се интересуват повече от спортове на открито."

Подобно на германските и швейцарските хижи, по чийто модел е създадена AltiHut, вътре не се допускат туристически обувки, така че на посетителите се предлагат домашни чехли, с които да се разхождат. Предоставя се и спално бельо. Прането се извършва долу в селото и се транспортира с помощта на кон. (Това също е вариант за транспорт, ако не ви се изкачва пеша.)

Ако има нещо, което не е достатъчно впечатляващо в AltiHut, то това е храната. Тя е базова - кнедли със сирене, поднесени с масло, супа от зеле и цвекло. Най-доброто нещо е хлябът, който се пече всеки ден. Когато пристигате, сте гладни от похода, така че тази засищаща храна е добре дошла. Но в Грузия, страна с превъзходна кулинарна култура, това е малко разочароващо. В хижата се предлагат бира и вино, както и различни алкохолни напитки, включително великолепната национална напитка на Грузия - чача.

Ентусиастите, които идват тук, са изминали четиричасовото изкачване до хижата от Степанцминда, град, който се намира на главния път от Грузия към Русия.

Степанцминда се намира на три часа път с кола от столицата Тбилиси и изобилства от туристически услуги, включително кафенета, водачи и хотели на разумни цени, където можете да се аклиматизирате към височината.

Шофьорите на джипове, разбира се, ще ви излъжат колко трудно е изкачването, за да ви убедят да пътувате с тях. Не им обръщайте внимание - хижата, връх Казбек, ледникът Гергети и спиращият дъха алпийски пейзаж са достатъчни причини да направите прехода.

Църквата "Света Троица" в Гергети

Снимка: iStock by Getty Images

Ще имате и честта да посетите каменния шедьовър от 14 век, църквата "Света Троица" в Гергети, кацнала на скалата над Степанцминда и доста под хижа AltiHut. Изкачвайки се до църквата, можете да се разходите покрай поток или покрай пътя. И в двата случая трябва да се провирате през задните дворове и просторите с пране на домовете на местните жители, повечето от които разчитат на туризма за препитанието си. При добро темпо можете да стигнете до църквата за 90 минути - това е 500 метра изкачване, и да се замислите какво е било за монасите и техните помощници векове по-рано да построят църквата, използвайки само коне и груба сила.

"Света Троица" е напълно функционираща църква и манастир. Структурата ѝ е типична за късновизантийската архитектура. Оригиналните стенописи и фрески са избледнели, но иконостасът и пламъкът на свещите все още напомнят за светите времена.

От църквата се изкачвате по билото, популярен маршрут за алпинистите, които се отправят към върха. Макар и да не е техническо предизвикателство, изкачването - около 800 метра от църквата - изисква известни усилия. Билото подхожда към хижата AltiHut от югоизток, по стръмна пътека с отвесно спускане в долината. Когато спрете, можете да чуете рева на реката - хилядолетен ледников отток - и дори тихия зов на ястреби, които се носят в небето.

А всичко започва с една тоалетна...

Снимка: iStock by Getty Images