Има много неща, които ще ви направят впечатление, докато пътувате из Нидерландия - вятърните мелници, велокултурата (и незавидното място, отделено за пешеходците), огромните прозорци без пердета...

Но има една гледка, която на пръв поглед изглежда необяснима. Докато надничате над перилата на каналите в Амстердам и други големи градове, ще забележите, че във водата плава голямо количество удавени велосипеди.

Каква сила ги е запратила на дъното на каналите и колко колела приключват дните си по този начин?

Според някои изчисления само в Амстердам лежащите на дъното на 165-те канала колела са между 15 000 и 20 000. Това е сериозна бройка и очевидно трябва да се търси сериозна причина.

За част от злополучните удавници спокойно могат да бъдат обвинени нидерландските ветрове, които с лекота издухват незаключените колела в каналите. Повечето от тях обаче дължат съдбата си на нидерландците. И по-точно на навика им да хвърлят превозните си средства в каналите, най-вече когато прекалят с алкохола.

Ако попитате самите нидерландци защо го правят, най-задоволителният отговор, който ще получите, е вандалски подбуди. И понеже много хора го правят, примерът става заразен.

Когато не е намесен алкохол в деянието, отговорът често е мързел. Когато искат да се отърват от старото си колело, нидерландците трябва или да го продадат, или да го занесат в завод за рециклиране. За някои това е твърде много време, което трябва да отделят за едно колело, затова лесното решение е полет към дъното на най-близкия канал.

Проблемът не е от вчера и в някои градове общинските власти наемат специални хора, които управляват машини за вадене на велосипеди от каналите. В случай че колелата бъдат оставени да се натрупват, в някакъв момент те вероятно ще блокират канала и ще започнат да създават проблеми за движещите във водата лодки.

А преседелите в каналите велосипеди все пак приключват живота си в заводите за рециклиране, където се превръщат в бирени кутийки - след изпразването на които вероятно някой ден някой друг ще хвърли колелото си във водата. На това му се казва житейски кръговрат!