Крепостта Моняк е едно от най-панорамните местенца край Кърджали, идеално за почитателите на красивите изгреви. За него в снимки и текст разказва Иван Петрушев от блога "С раница без граница".

Високо място - обградено от три страни със стръмни склонове към язовир Студен кладенец. Гледката се простира на километри над равната водна шир. Водната площ е прехвърлена единствено от въжения мост към село Лисиците. В краката ни, тракайки, минава влакът. Птичи ята правят пируети с ниските облаци под нас. На срещуположния бряг се намира дивечовъдно стопанство и тук-таме по някоя сърничка слиза до брега на водопой. Останките от крепост Вишеград все още се забелязват край отсрещните села. За любителите на цивилизацията - целият град Кърджали се е проснал като сив килим на запад.

Знаех си че ранното ставане ще бъде оправдано - на такова място всеки изгрев би бил фотогеничен.

За тази вечер бивакът щеше да е на поляната под крепостта.

Сутринта започна с леко успиване. Нито закусвали, нито очите си умили, взехме колата, за да спестим още един километър асфалт. Когато вече не можехме да продължим с нея, я оставихме и останалите 2 километра - на полубегом!

Пристигнахме горе точно когато започваха фойерверките.

Леките розови подсенки обещаваха интересно развитие нататък. То въобще не закъсня.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Този ден наследи вятъра от предишния. Над нас препускаха облаците, а под нас - ниските язовирни мъглички. Небето се палеше на участъци. Пожарникарите бяха далече.

За съжаление все още бяхме далече от върха и от гледката към слънцето. Нямаше време да се местим - условията се променяха всяка секунда, и всяка секунда можеше да е последната, ако вятърът издуха небето.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Слънцето излизаше зад гърбовете ни. Планината хвърляше сянка, която лека полека се отдръпваше.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Хоризонталните лъчи минаваха като лазери през ниските мъгли.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Взе да става много светло и мръднах до върха да проверя какво става там. Гледката на изток беше леко разочароваща на фона на това което се случваше на запад. Радвах се, че не избързах дотук преди малко.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Мостът към село Лисиците:

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

С присъствието си събудих властелините на върха.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Страшна гледка има над язовир Студен Кладенец.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Денят официално започна.

Снимка: Иван Петрушев/С раница без граница

Гледката от Моняк ми е една от любимите. Синята шир на язовира, миещ древните дипли на Родопите... Бавното влакче, потракващо в краката ни... Дивата природа. Уникална комбинация, която препоръчвам на всеки.