От години денят на зимното слънцестоене е повод за моето мръзнещо и мързеливо аз да се вдигне в тъмна доба, да се качи в планината преди изгрев и да посрещне изгряващото слънце с близки до сърцето ми приятели и чай с ром за тържественото "Наздраве!".

Една традиция, с която зимата става поне малко по-ведра.

Зимното слънцестоене при хижа Алеко, Витоша

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Аз съм от онези хора, които не обичат студа, снега и леда и допреди пандемията използвах зимата предимно за бягство на някое тропическо топло местенце, където има палми и джунгли, а бананите са откъснати от дървото максимум преди няколко часа. Въпреки това екскурзиите на юг не са за цяла зима, а напоследък никакви ги няма. Колкото и да се преструвам, че не я виждам, зимата съществува, а аз мога или да се депресирам няколко месеца, или да намеря нещо, което ми харесва в нея.

Истината е, че в живота ми има много традиции, свързани с пиене на вино и други алкохолни напитки, така че това със сигурност беше печеливша съставка. Не е важно колко е студено, а колко ром има в чая (и кой е изтеглил късата клечка на играта "кой ще пие и кой ще кара").

Зимното слънцестоене при хижа Алеко, Витоша

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

После добавих и приятели. Така дори и 21 декември да се окаже облачен и слънцето изобщо да не се покаже въпреки всичко, на което сме се подложили, за да го посрещнем лично, поне можем да си кажем "Наздраве!" и да си помрънкаме заедно.

Винаги се качваме нависоко в планината - поне на около 2000 метра, за да сме далеч от мръсния, завит в смог и мъгла град.

Зимното слънцестоене при хижа Алеко, Витоша

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

На връщане в колата слушаме приказки по радиото. Никога няма да забравя първата година, в която изслушахме вълнуващите приключения на шамандурата Шами.

Като се приберем вкъщи, сменяме обувките и отиваме на работа. После цял ден много внимаваме на кого отваряме вратата, защото 21 декември е и Игнажден. Сещате се, денят, в който който ви влезе първи в къщата, така ще ви върви цяла година.

А едно от най-хубавите неща на зимното слънцестоене е, че от този ден нататък денят започва да се удължава и пролетта един вид да наближава. И това ако не си струва едно ранно ставане и една звънка наздравица!