Също както редица села в България са били потопени по време на социализма заради изграждането на язовири, така и в Италия едно село е имало сходна съдба. След 70 години под вода за кратко то отново излезе на повърхността, като предизвика интереса на италианските и световните медии.
Селото се нарича Курон. Подобно на потопената църква в язовир Жребчево, от години единственото, което се вижда от останките на италианското село, е камбанарията на църквата му.
Кулата на храма "Света Ана" е от 14-и век и е изумително как след толкова векове продължава да се извисява почти непокътната - дори и след като през 1950 г. е потопена заедно с целия Курон заради строителството на водноелектрическа централа. Проектът предвиждал сливането на три езера и създаването на язовир, който да захранва централата.
160 къщи били наводнени, а много от жителите били изселени против волята си.
Съдбата на селото е вдъхновила книги и филми, сред които романа "Аз почивам тук" на Марко Балцано и поредицата на Нетфликс "Курон".
Ремонтни дейности на езерото Резия през май бяха причина то да бъде пресушено и за първи път от 70 години на повърхността да се покажат останки от основи на къщи, мазета, стълбища и огради. Любопитни посетители се стичат да разгледат зловещите останки от Курон.
През останалото време езерото и камбанарията са магнит за почитателите на изоставените места. През зимата, когато езерото Резия замръзне, туристите могат да стигнат пеша до камбанарията.
Според местна легенда в някои дни се чува зловещия звън на камбаните на църквата. Самите камбани са махнати през 1950 г. преди потопяването на Курон.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}