По случай Международния ден на планината, който отбелязваме всяка година на 11 декември, ви представяме поредица от интервюта с хора, които обичат планините и вдъхновяват другите да ги обичат.
Започваме с Димитър Харизанов, който стои зад един от дългогодишните планинарски блогове в България - "С щеки по пътеки".
Защо се радва, като види мечка в гората и кое е мястото, заради което се влюбва в планината, четете в нашето интервю с Димитър.
Димитър от "С щеки по пътеки" е... почитател на българската природа и преходите в планината, както и един от създателите (понастоящем единствен автор) на туристическия блог "С щеки по пътеки" и едноименната страница във фейсбук. Началото им беше поставено преди почти десет години, а замисълът беше (и все още е) с авторски текстове и снимки да се описва и споделя информация за някои от забележителните места у нас - което, надявам се, е полезно на всеки съмишленик, проявяващ интерес към подобни занимания. Приятно четене и до нови срещи по пътеките - с щеки или без!
Планината за теб е... място, което вдига настроението и сближава хората.
Българската планина, която има специално място в сърцето ти, е... Рила, защото това е планината, в която за първи път видях планинско езеро, стъпих на по-висок връх и която има в себе си по малко от всички останали.
Представата ти за съвършен ден в планината е... хубаво време и дълго ходене, в компанията на близки хора.
Любимата ти гледка отвисоко... Не са една и две, но да речем - гледката към Ушиците и Стражите, разкриваща се от Премката между върховете Тодорка и Василашки чукар в Пирин.
Несправедливо е, че толкова малко хора знаят, че... това, от което наистина трябва да се притесняват, докато пребивават в планината, не са вълци, мечки и змии, а липса на подготовка, неподходяща екипировка, стършели и оставени без надзор агресивни пастирски кучета.
Известната личност, с която би прекарал един месец в дивото, е... Алеко Константинов.
Планинарски навик, който придоби с годините, е... да следя прогнозата за времето.
Никога не тръгваш на преход без... фотоапарат.
Денят, който никога няма да забравиш, е... денят, в който за първи път се качих до Седемте езера в Рила - облачен, навъсен, не исках никъде да ходя, с усилия ме изкараха от леглото - обаче когато видях езерата и Харамията... Мисля, че тогава се запалих по планината.
Гледкат към Ушиците и Стражите, разкриваща се от Премката между върховете Тодорка и Василашки чукар в Пирин
Снимка: Личен архив Димитър Харизанов/С щеки по пътеки
Първият ти спомен, свързан с планина, е... бране и хапване на боровинки на Витоша и усмивките ни, придобили специфичното оцветяване след това.
Ако срещнеш мечка в гората, ще... се зарадвам и ще я снимам. Което съм и правил.
Най-важното нещо, което хората трябва да спрат да правят в планината, е... оставянето на отпадъци, вдигането на шум и бракониерството. Три неща.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}