Сред чудесните бюджетни дестинации за дългия уикенд от 24-ти до 26-и май Костенец е много приятна изненада.

Искате повод – като курорт е открит от автора на „Върви, народе възродени” Стоян Михайловски.

Логистично погледнато, освен, че благодарение на магистрала Тракия бързо се стига и от София, и от Пловдив – локацията е приблизително в средата между тях и все на по-малко от час път, има много какво да се види и какво да се прави. А почти на никого не хрумва да спре. Даже и ние го подминахме в друг наш пътепис, който ни отведе през Костенец до Белмекен, защото отбивката е една.

Мястото е възлово от древни времена, защото е краят на Тракия и пролуката между Рила и Средна гора. По тази причина основната забележителност е крепостта, която местните са наричали Василица, в пътеводителите за България фигурира като Стенос, а в историята е прочута като Траянови врата. Днес е възстановена по европейска програма, така че се виждат и автентичните останки, но и са вдигнати високи стени, за да впечатлят децата и липсващите чужди туристи, заради които са направили и специална магистрална отбивка до старината на 15 км от града и на нещо като 45 минути от София, след популярния пункт за кратки спирки още от корекомски времена - Ихтиман.

Защо Траянови врата?

Защото вероятно е построена от римляните по време на император Траян, а врата – защото са природна порта към Тракия от една страна и към полето на някогашна Сердика – днешна София, която хилядолетия наред е средището на Балканите. Интересно е, че по фирмата си тя прилича на кораб с 2 пет стенни кули до главния от общо шест входа и още една, независима от тях.

Около нея има много тайнства – изходът от подземен тунел, „погребани” в земята делви, в които са съхранявали прясна вода и вино – подобни ще видите примерно в Помпей, а според местните се чуват и странни звуци. Научно погледнато, става въпрос за своеобразна роза на ветровете. Поради митовете и легендите обаче са създадени маса вярвания – от самодивите от едно време, чиито гласове се чували, до поверието за българския Бермудски триъгълник, където изчезнал малък самолет през 60-те години. По причина на тези страховити загадки от османската епоха и почти до наши дни крепостта остава занемарена. През 1985 г., по соцвреме, явно покрай ентесуиазма за 1300-годишнината на България, отпразнувана през 1981 г., властта се заема с проучване и възстановяване на останките. Така се открива, че преди римска крепост, тя е била тракийско поселище. И стигаме до името Василица, което споменахме за цитаделата. То идва от името на византийския император Василий, който е разбит тук от Самуил на 17 август 1986 г., което послужва и за повод за старта на възстановяването на твърдината. Защо е била толкова важна за него, при положение, че той не проявява особен интерес за източните български земи Мизия и Тракия, а се концентрира в областта на родната си София, чийто управител е бил баща му Комит Никола, и върху зоните на цяла Македония и Албания, Сърбия и Босна, които владее? Защото тук е била резиденцията на брат му Аарон, с когото ту са скарани, ту са коалиция, ту онзи го предава. Та Самуил успява да отхвърли 20-дневната обсада на Средец, както се казва тогавашна София, после го гони през Траянови врата с неговата понамаляла от глад и бой 30-хилядна армия.

България се разширява към Тракия с отворения проход. Вярно, Василий си връща тъпкано на Самуил, разбива го години по-късно, с което слага край на живота на царя ни и на Първата българска държава, или империя, както я наричат западните историци и както я описват учебниците в страни като Италия и днес. По този повод: жалко е, че по турско време е срутена 18-метровата римска порта. Сега крепостта е 4-годишна след възстановката, туристическа атракция е и дава възможност човек да я посети, а после да се отбие и до Костенец.

Това е един от трите курорта в мъничката околност. Като село, днешното градче било столица на ножарството – правели 40 вида хладно оръжие. Най-важните 2 събития, за да стане курорт се случват в една знаменателна година – 1888 г. Тогава бликва минерална вода и едновременно оттук минава железницата. Щастливият случай отвежда на това място Стоян Михайловски – автора на „Върви, народе възродени”, който пък разказва за дестинацията на големия любител на туризма Иван Вазов. А той се отбива в някой уикенд, също като нас, влюбва се в мястото, описва го и му гарантира безплатна реклама за поколенията вече над век с „Костенец”, „За Костенския водопад” и „Великата рилска пустиня”.

Курортът, харесан от Вазов, привлича и Димитър Талев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Никола Вапцаров, Кирил Христов, Емил Коралов, Елин Пелин, Лора Каравелова.  Писателят д-р Кръстьо Кръстев, който е имал вила в с. Костенец и е един от основоположниците на литературния кръг Мисъл, в който влизат изтъкнати творци като Пейо Яворов, Пенчо П. Славейков и Петко Тодоров. Така стигаме до втория курорт в околността – Вили Костенец. В нея е разположен прочутият Костенски водопад, признат за природна забележителност от 1974 г. Или вече 45 г. Височината му е само около 10 м, но е много красив. Най – голям обем се излива през пролетта с топенето на снеговете, т.е. сега е идеално време за посещение там. В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода със седем извора, която дълго време се е ползвала от местното население, но в последствие е била разрушена при земетресение.  Защитени са растенията по скалите около водопада. Част от обекта са и естествените пещери и скални образувания, които също са защитени от закона. Туристически атракцията е достъпна и с път, и с паркинг и с места за хапване насред природата. От него тръгват немалко туристически пътеки до споменатия вече Белмекен, където сме ви водили.

Въпреки че е 2 и половина пъти по-висок, Скаловитец остава в сянката на Костенския водопад. Той е близо до хижа Гургулица над Вили Костенец. Намира се на едноименната река Скаловитец, която е десен приток на река Рибница. Водопадът е висок 25 метра и има три стъпала, средното е най - голямо и е отвесно. В подножието му са направени пейки, от които посетителите могат да се наслаждават на красотата му.

Третият курорт около Костенец е известният повече в соца Момин проход. Той е известен още от времената на траките и римляните, заради своята лековита минерална вода. Това се доказва от откритите при археологически разкопки два басейна и монети от втори –трети век, като от това време е и крепостта на Траянови врата. Курортът е бил много удобен заради военния лагер в цитаделата и минаващия наблизо път Виа Милитарис, а според някои учени – Виа Игнатия. През средновековието баните западат и се разрушават, докато турците не ги преоткриват, за което имаме данни от немски пътеписец, който разказва за 10-те чудотворни извора. Всичко е забравено след Освобождението и чак през 1932 г. е построена някаква баня. Точно преди 60 години соцвластта решава да построи в Момин проход съвременен санаториум за лечение на детски паралич и други болести, посредством водата, за калолечение и други процедури. Така постепенно мястото се превръща в балнеокурорт. Подробно се изследва и минералната вода, която извира от 1500 м в земните дълбини с 920 л в минута. Тя е чудна, защото освен лековита е приятна на вкус и е без мирис, но не е брандирана като благодатта от другите ни спакурорти. Освен да пиете и да се лекувате с вода, в Момин проход можете да посетите читалището, където има демонстрации на занаяти – плетат вълнени чорапи, терлици, дантели, правят колани, китеници и тъкат на стан, точат баница, погача, качамак. Освен да види и да научи кое как става, туристът може и лично да се включи в цялата работа. И да си тръгне с изделията, които е направил или са направили специално за него. Приятно е посещението и в местната бутикова изба, която е направена – в стила на близката крепост – с бойници и форма на твърдина отвън. Вината са добри, макар традицията да е само на 5 години.