Каква е тайната за успешен ден на един перуански шофьор на автобус? Хладнокръвие, концентрация, изключителен вестибуларен апарат и ... молитва. В най-високата планинска верига на Перу - Андите, всекидневното пътуване може да ви коства живота - качвате се в автобуса на Глориозо на собствен риск и се молите шофьорът да има наистина добър ден. Най-опасният автобусен маршрут в света се спуска на 1 000 метра в поредица от завои, известни като "Убиецът на коне".... Стотици паметни плочи на загиналите хора могат да се видят по ръба на тези коварни пътища.
Всяка година по планинските пътища на Перу умират над 1000 души, съобщава BBC Earth Explore във видео, документиращо маршрута. Краткият филм проследява деня на шофьора на автобус Глориозо, който се движи с виртуозност в това смъртоносно спускане.
За Глориозо пътуването се е превърнало в рутина - кара по един и същи маршрут от 12 години. Докато автобусът бавно преминава през завоите, а гумите му са на сантиметри от урвите, лицето на Глориозо остава спокойно.
"Слава богу, Господ ме пази, поне засега", казва той, насочвайки се по пътя, който всъщност представлява толкова лош терен, че го принуждава да сменя гумите си на всеки десет седмици.
По-нататък по долината пътуването става зловещо, с изключително стръмни спускания и без възможност за заобикаляне на насрещно движещите се превозни средства.
Местната поговорка гласи: "По-добре е да пристигнеш малко по-късно на този свят, отколкото рано на онзи", а пътниците във видеото дори не изглеждат притеснени за съдбата си. Дремнали по време на пътуването, те търпеливо понасят пътуването си - завой след завой.
Пътищата в Перу, особено в Андите, осеяни с опасни завои и незаобиколими стръмни склонове, са жизненоважни за отдалечените общности - те са единствената възможност хората да стигнат до болници, училища или да посетят близки. Но пътниците са изложени на постоянен риск.
Потребител на YouTube коментира видеото на Би Би Си: "Аз съм перуанец, заснели са това при хубаво време. Бог да благослови и закриля тези смели шофьори, които рискуват живота си всеки ден, за да изхранват семействата си. Хората умират всеки месец по тези селски пътища при лошо време, мъгла, дъжд, свлачища, целият автобус се преобръща и всички вътре загиват, падайки в пропаст...Спомням си тези пътувания с автобуси през страната, пътниците трябва да помагат, когато автобусът се повреди, двигателят прегрее или колелото заседне в калта в продължение на часове. Хората в тези отдалечени общности отчаяно искат да стигнат до близките болници, училища... Това е спасителен пояс. Просълзявам се, когато гледам това... колко много работят хората в моята страна, Глориозо вероятно печели достатъчно, за да покрие разходите си за бензин и да му остане за приличен живот, но не достатъчно за рисковете, които поема."