През 2021 г. Меган Клоусън се прибирала от парти, когато се вдъхновила да запише видео на телефона си.
"Ей, представяте ли си, че Хенри VIII се е прибирал в "това"?" и показва с мобилния си телефон какво има предвид под "това": внушителните каменни кули на лондонския Тауър, обгърнати в зловещ мрак. По-късно тя публикува видеото в своя TikTok: "Да ходиш по калдъръма трезвен е достатъчно трудно; когато си пиян, това е олимпийски спорт", пише Клоусън.
Лондонската кула е разположена на брега на река Темза в Лондон. Някога кралски дворец на печално известния крал на Тюдорите Хенри VIII, крепостта е изпълнявала и функцията на затвор и е била домакин на 900-годишна британска история - от зловеща и драматична до романтична.
Днес тя е туристическа атракция и повечето хора прекосяват безводния ров само през деня - с билети в ръка, напът да видят скъпоценностите на короната или прочутите гарвани в Тауър.
Но около 150 лондончани обитават Тауър. В средата на 2020 г. Клоусън става един от тях, пише CNN.
Преместване в лондонска забележителност
Бащата на Клоусън бил младши надзирател или "Beefeater" - един от церемониалните пазители на Лондонската кула. Преместил се в Тауър няколко години преди това и когато Клоусън започнала да учи в Кралския колеж в Лондон, редовно го посещавала - често се качвала с пране в ръка и оставала за чаша чай.
Заради пандемията от Covid-19, Клоусън решава да се премести при баща си за постоянно.
Когато за пръв път пренася куфара си по калдъръма, готова да превърне Тауър в свой дом, не е сигурна как да се чувства. Не може да посещава колежа, всичко ѝ се струва страшно и не знае какво да очаква от бъдещето. И макар Клоусън да е благодарна за любовта и подкрепата на баща си, да живее с него на 20-годишна възраст никога не е било в плановете й.
"Исках да живея с приятелите си и да мога да излизам посред нощ и да се връщам в ранните часове", разказва тя днес пред CNN Travel.
Вместо това в Лондон е тихо. Всички пъбове, клубове, ресторанти и музеи били затворени. Лондонският Тауър, който обикновено гъмжи от туристи, също е затворен, освен за своите обитатели.
Първите дни на Клоусън в Тауър се определят от сложни емоции. "Беше едновременно невероятно и вълнуващо. Постоянно си казвах: "О, това е защото имах нужда от повече помощ в глобалната криза", или "О, това е моето ново приказно приключение". Но бавно и сигурно Клоусън свиква с живота в Тауър, а Лондон постепенно се събужда от зимния мрачен кошмар на вируса.
Живот в кулата
Момичето превръща спалнята си в кулата в своя собствена, като поставя снимки и плакати. Къщата, в която Клоусън живее с баща си и кучето им Етел, датира от 13-и век. Имало и някои странности - спомнете си прозорците с прорези от стрели и четири етажа стръмни стълби - и някои правила и разпоредби, когато става въпрос за декорация, но "всъщност това е начинът, по който бихте декорирали всяко жилище под наем", казва Клоусън.
Още в началото разбира, че щорите в спалнята ѝ не работят, затова ги сваля: "Всичко беше наред, защото по време на пандемията, нямаше никого", обяснява Клоусън. "Едва когато отвориха отново кулата за посещения, без да ми кажат, осъзнах, че ми трябва много, много бързо решение на проблема с щорите"
Една сутрин Клоусън се събужда и вижда, че в спалнята ѝ надничат няколко туристи. Някои от тях правели дори снимки, сякаш тя е част от атракцията за посетители.
Паникьосана, тя оглежда спалнята си в търсене на нещо, което би могла да използва като импровизирана завеса. Единственият възможен вариант била стара плажна кърпа на One Direction, на която са изобразени усмихнатите лица на Хари Стайлс и компания.
"Тук в историята се появи кърпата на One Direction, която издържа твърде дълго", казва Клоусън, смеейки се. "Тя беше замислена като временно решение, което продължи известно време и след това се превърна в малка шега."
В крайна сметка Клоусън свалила кърпата, когато осъзнала, че тя прави спалнята ѝ по-скоро атракция, отколкото да я предпазва от посетители.
"Чувах хората да казват: "О, Боже мой, това плакат на One Direction в Лондонската кула ли е?"
@meganambxr (pls don’t take everything I say seriously) but here is the house tour (sort of) that everyone keeps requesting #fyp #toweroflondon ♬ Sunny Day - Ted Fresco
Домът на Клоусън имал балкон с живописна гледка - идеалното място за прекарване на следобеда, само че често се изпълвал с деца, дошли на училищна екскурзия, които забелязвайки Клоусън, започвали да крещят, за да привлекат вниманието ѝ.
Освен любопитните туристи, животът в лондонския Тауър е съпътстван и от няколко други логистични трудности.
Клоусън осъзнава, че трябва да планира вечерните си завръщания в Тауър преди или след церемонията на ключовете - 700-годишна традиция, която се провежда всяка вечер в 21:30 ч. и е част от церемониалното "заключване" на Тауър за през нощта - в противен случай ще остане извън стените на замъка.
Клоусън открива и най-добрите маршрути около кулата, за да избегне "задръстването от туристи". И осъзнава, че въвеждането на "Tower of London" в приложенията за доставка на храна означава, че нейната пица никога няма да се появи. Разбира се, тя живеела в една от най-известните лондонски забележителности, но доставчиците на храна никога не можели да я открият - или просто не вярвали, че някой живее там. Вместо това Клоусън започнала да получава доставки в Starbucks от другата страна на пътя.
В крайна сметка Клоусън започнала да се чувства у дома си и дори редовно приемала приятели в Тауър. На гостите било разрешено да остават и момичето дори можело да организира партита - обикновено избирала за място на събитието кръчмата на обитателите на кулата, наречена The Keys.
The Keys има две зони - едната е по-официална и изисква облекло с черна вратовръзка. Другата част е "като всяка друга селска кръчма", както се изразява Клоусън. Представете си уютна обстановка и много бира, но отворена само за жителите на Тауър и техните приятели и семейства.
Не е изненадващо, че приятелите на Клоусън от колежа обичали да го посещават. "С изключение на това, че очевидно трябваше да им кажа: "Хей, ако не си тръгнете до полунощ, тогава сте заключени тук до сутринта". Спокойната атмосфера в кулата започва да й харесва. Клоусън е израснала в малко градче в Линкълншир, североизточно от Лондон, и в кулата се чувствала като на "село" насред оживената столица.
Тауър се простира на 12 акра от града, лабиринт от калдъръмени улички и внушителни каменни сгради, а в далечината се виждат лондонските небостъргачи, които стърчат зад средновековните сгради на кулата.
Жителите на Тауър се събирали вечер на питие и срещи, както и за да се насладят на събития като ежегодното парти на Хелоуин. Клоусън се чувствала комфортно, когато се е разхождала из Тауър - и се е старала да не позволява на слуховете за потенциални призрачни обитатели да "обитават" ума ѝ. "В някои дни можеш да се разхождаш наоколо и да се чувстваш спокойно. А в други случаи имаш чувството, че някой те наблюдава", казва тя. "Вярвам в свръхестественото, паранормалното и други подобни неща. И смятам, че ако някога е имало място, където да има духове, това определено ще е Кулата."
Споделяне на истории
През 2021 г. Клоусън завършва английска литература. Тъй като има повече свободно време, започва да споделя и повече репортажи от лондонския Тауър в TikTok и Instagram. "Колкото повече хора се интересуваха, толкова повече видеоклипове правех", казва тя.
Видеата й предоставят увлекателен поглед към непознатата страна на Тауър - от обобщаване на историите за духове в кулата до обиколки на къщата и забавни уроци по история. По това време Меган започва да записва и идеи за роман - съвременен роман за жена, живяла в Лондонската кула.
Историята не е автобиографична, но освен обстановката има и аспекти, взети директно от нейния живот. Клоусън решава, че главната ѝ героиня ще се влюби в кралски пазач - британски военен, командирован в една от кралските резиденции. Не е изненадващо, че приятелят й също е кралски гвардеец, който по стечение на обстоятелствата често работи в лондонския Тауър.
"Запознах се с него онлайн, но голяма част от работата му е в Тауър", обяснява момичето. Меган пренася всички тези преживявания в романа си и започва да пише сериозно.
Романът й "Falling Hard for the Royal Guard", е публикуван през пролетта на 2023 г. във Великобритания и САЩ чрез Harper Collins. Вторият роман, "Love at First Knight" - чието действие също се развива на фона на лондонската кула - е в процес на разработка и ще бъде публикуван през следващата година.
Сбогуване с кулата
Това лято бащата на Клоусън напуска работата си като надзирател. Обяснил на дъщеря си, че се чувства така, сякаш е достигнал "върха на кариерата си", а кончината на кралица Елизабет Втора е краят на една епоха и подходящият момент да продължи напред.
"Работил е за кралицата в продължение на 30 години в армията, а след това я е охранявал в последните ѝ мигове", казва Клоусън. През юли 2023 г. Меган и баща ѝ опаковат вещите си в лондонския Тауър и се изнасят завинаги. Оттогава приспособяването към живота извън Тауър е "много трудно".
Липсва ѝ вълнението да се събужда с каменните кули, които са били свидетели на многогодишна история, но най-много ѝ липсват другите жители на кулата. "Те се превърнаха в мое семейство и приятели", казва тя.
Често размишлява за това "как всички хора, които са живели в кулата, са имали много сходни, но и невероятно различни животи, за да стигнат дотук". Именно общуването ѝ с другите я научило, че "всеки има какво да разкаже".
Клоусън планира да продължи да споделя разкази от кулата в социалните медии, като същевременно разшири дейността си, за да обърне внимание на други британски забележителности и да разказва истории.
"Бих искала да надграждам това, което съм постигнала, живеейки в Тауър - да покажа на моите последователи и на света, че има и други невероятни неща във Великобритания, за които не знаят", казва Меган.
Ще продължи да пише романи и би искала един ден да превърне една от книгите си във филм, създавайки "романтична комедия, изпълнена с цялата тази британска история", а Тауър е впечатляващият фон.
Каквото и да се случи, Клоусън казва, че винаги ще бъде благодарна за трите години, прекарани в Лондонската кула, за които ще разказва не само на последователите си, но и на децата и внуците си, разбира се.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}