Преди 60 години американецът Ларс-Ерик Линдблад повежда първата група пътешественици, които не са учени, до Антарктида, и така отваря най-отдалечения континент на Земята за туризъм.
Ако 1966 година ви се струва сравнително близо във времето, достатъчно е да си припомним колко изолирана и негостоприемна е тази територия: тя е на 1 126 км от най-близката суша (Южна Америка), температурите могат да паднат до -80 градуса, а ветровете да достигнат 186 км/ч.
Първоначалната експедиция, с 57 гости, има и друга цел: да мотивира хората да станат пазители на планетата, като ги срещне с едно от най-впечатляващите места на Земята.
Синът на Ларс-Ерик, Свен Олоф-Линдблад, основател и бивш главен изпълнителен директор на Lindblad Expeditions (днес National Geographic-Lindblad Expeditions), казва пред The Independent: "Спомням си пощенската картичка, която баща ми, ми изпрати от Антарктида през 1966 г. Тогава той беше в разгара на безпрецедентно постижение, доведе първите туристи на Белия континент и постави основите на съвременните експедиционни круизи.
"Докато отбелязваме 60 години, нашето убеждение остава същото: ако покажеш на хората суровата красота на света, и още повече, неговата крехкост, те, поразени от възхищение, ще бъдат вдъхновени да научат повече и в крайна сметка да станат пазители на планетата."
Но дали това пътуване е било грешка? В крайна сметка Антарктида е много повече от зрелище, тя е девствена климатична лаборатория на дълбокото време: ледените й покривки с дебелина 2,5 мили пазят едномилионен запис на земната атмосфера. Студената й солена вода задвижва глобалните течения, съдбата на леда, който съхранява, 90 процента от общия лед на планетата, влияе пряко върху морското равнище, а Южният океан поглъща около 40 процента от антропогенните емисии на въглероден диоксид.
Откакто Ларс-Ерик извежда цивилни пътешественици на брега при остров Смит и островите Мелхиор на Антарктическия полуостров на 23 януари 1966 г., регионът преживява процес, който някои наричат "destinationification", развитие на места за слизане на брега и сезонни маршрути.
Миналата година Антарктида е посетена от около 80 000 души, като огромното мнозинство пристигат с експедиционни кораби, много от които предлагат луксозни удобства. За толкова крехка среда това е значителен наплив.
Свен е напълно наясно с това. Той казва: "Баща ми превърна Антарктида във възможност. Ние носим огромна отговорност, че отворихме вратите на туризма към континента, и приемаме това сериозно, затова през 1991 г. заедно с още шест оператора основахме Международната асоциация на туроператорите в Антарктида (IAATO), която помогна да се установят стандартите, по които индустрията се ръководи и днес."
Вижте актуалните оферти за пътуване на туристическия портал NasamNatam.com
Две от ключовите правила гласят, че на леда могат да стъпят най-много 100 души в даден момент, и че кораби с капацитет над 500 души изобщо нямат право да извършват слизания на брега.
Друг експедиционен лидер, който смята слизането през 1966 г. за полезно, е водачът, фотограф, природозащитник и полярен ветеран Пол Голдстейн, прекарал общо около 10 месеца в Антарктида.
Пред The Independent той определя отварянето на континента за туристи като "безспорно положително", и добавя: "Чувствителните пътешественици разбират деликатната природа на Южния Атлантик, знаят колко тънки са границите, по които видовете едва оцеляват в тази сурова Едемска градина. Те също така осъзнават колко критични са климатичните промени за този огромен регион и колко важно е това за екологичното равновесие на света. Антарктида се нуждае от твърдо управление, но и от посланици. Туризмът помогна за това."
Подобна позиция изразява и Тюдор Морган, антарктически посланик на HX Expeditions. Той казва: "Започнах кариерата си в British Antarctic Survey, така че съм виждал Антарктида през научната и наследствената й перспектива. Едно от постоянните предизвикателства е, че научното разбиране за Антарктида невинаги се комуникира ефективно извън изследователската общност. Когато позволим на хората да видят и да преживеят континента, това може да помогне да се запълни тази празнина. Когато се прави отговорно, туризмът може да бъде сила за добро."
Той допълва, че в подкрепа на научното познание HX Expeditions си партнира с University of Tasmania и предлага на гостите възможност да участват в бордови научни и образователни програми. Същото прави и Heritage Expeditions, като съсобственикът Арън Ръс разкрива, че техните гости се включват в програми за гражданска наука, например помагат на изследователи да събират кости и черупки от яйца на пингвини, за да подпомогнат изучаването на палеоекологията на пингвините.
Въпреки тези научни инициативи не всички са убедени в ползите. Доцент Мелиса Диас от School of Earth Sciences към Ohio State University е скептична по отношение на по-широкия ефект от антарктическия туризъм. Тя признава, че "част от разбирането на Антарктида е да видиш Антарктида", и че "й е приятно да наблюдава как други преживяват този див континент". Отбелязва и че много контрактори в McMurdo Station, американската антарктическа изследователска база на южния край на остров Рос, "пристига, за да отметне ‘7-ия континент’ от списъка си с мечти, но си тръгва като пазител на континента".
Тя обаче не е сигурна, че туристите постигат същото. В имейл, написан от Антарктида, Диас казва: "Не съм убедена, че повечето туристи развиват подобна дълбока връзка с Антарктида. Може би просто съм прекалено оптимистична, че туристите с радост и доброволно ще водят кампании за опазване и отговорно отношение. Но през годините, в които наблюдаваме увеличение на туризма в Антарктида, не сме видели осезаеми действия или инвестиции в екологичното опазване."
Ученият е обезпокоена и от дори ниски нива на посещаемост. Тя пояснява: "Не мисля, че който и да е туризъм е с ниско въздействие. Дори само достигането дотук е логистична акробатика, а самолетите, хеликоптерите и корабите оставят огромен екологичен отпечатък. Това е било с високо въздействие и винаги ще бъде."
Като пример тя посочва крехкостта на McMurdo Dry Valleys: "Екосистемите, които съществуват в McMurdo Dry Valleys, са издръжливи. Те са се адаптирали да живеят и да се задържат както при 24-часова светлина, така и в тъмнина, при висока соленост и при мразовити температури. Но не знаем как или дали могат да се адаптират към микропластмаси, или към пера от гъши пух от якета, или към затоплянето от климатичните промени, или към валежите (това е пустиня).
"Да го преживееш на място го прави по-реално. Но определено има последствия, ако опазването на околната среда не остане приоритет. Лично аз не смятам, че туризмът до Антарктида си струва очевидната деградация на околната среда, която го съпътства."
С нея се съгласява и д-р Марко Тедеско, климатолог и изследователски професор в Columbia Climate School в Ню Йорк. Той казва: "Отварянето на Антарктида помогна да се изгради глобално съзнание, което "знае" все повече и повече за леда, за това какво се случва заради климатичните промени, и изследва уникалната природа на екстремния континент. Но мащабът на днешния туризъм има огромни екологични и природни последици, и тласка крехката система по-близо до границите й.
Позволяваме туризмът да расте по-бързо от правилата. Фокусът ни трябва да е върху опазването на тази среда, преди да удовлетворяваме любопитството си.
Какво е решението, след като антарктическата туристическа индустрия не може просто да бъде отменена? Д-р Тедеско смята, че все пак има начин да се изгради истински туризъм с "ниско въздействие". Той обяснява: "Трябват следните съставки: броят на посетителите трябва да расте по-бавно от способността ни да наблюдаваме и управляваме местата; дейности, които влияят върху поведението на дивите животни или върху крехката растителност, трябва да бъдат ограничени или премахнати; и емисиите на човек трябва да бъдат намалени или компенсирани.
"Най-голямото ми притеснение е Антарктида да се превърне в поредната дестинация "задължително за виждане" от списъка на мечтите на растящ глобален елит, като натрупващите се въздействия постепенно разрушават самото чудо, което хората пътуват толкова далеч, за да преживеят."
Пол Голдстейн обаче твърди, че съществуват и по-големи заплахи, например "грабителите Норвегия и Китай, които събират огромни пасажи крил".
По думите му миналата година кораби от тези държави са извадили 600 000 тона от антарктическите води. "Това е неустойчиво", казва той. "Крилът е най-важната храна в света. Ако унищожиш дъното на хранителната верига, унищожаваш повече от един малък вид."
Ясно е, че въпросът дали отварянето на Антарктида за туризъм е донесло повече ползи или вреди няма еднозначен отговор. Ако все пак решите да отидете, г-н Голдстейн има прост и категоричен съвет:
"Добрите момчета никога не използват думата "круиз", това е морска ерес. Това е експедиция, пътуване, мисия, плаване, кръстоносен поход или поклонничество... Никога. Никога. Круиз."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}