Железопътната технология е по-гъвкава, отколкото си мислите. През последните 200 години тя еволюира, за да покори градове, планини, дълбоки мини и някои от най-екстремните климатични условия в света. Представяме ви селекцията на CNN на най-необичайните влакове, които нарушават физичните закони, за да достигнат до места, където други влакове не могат да се движат.
Wuppertal Schwebebahn, Германия
Ако някога някоя железница е била идеално пригодена към средата, то това е легендарната монорелсова железница Schwebebahn в германския регион Северен Рейн-Вестфалия. Построена, за да свърже няколко индустриални града по тясната, криволичеща долина на река Вупер, окачената монорелсова железница е завършена през 1901 г. и играе важна роля в развитието на градовете, които в крайна сметка се сливат и през 1929 г. се превръщат в град Вупертал. За посетителите тя може да изглежда необичайна, но за жителите на Вупертал тя е гръбнакът на градската транспортна мрежа, като се плъзга на височина до 40 метра над претоварените улици и предлага бързи и директни пътувания по13-километровия маршрут.
Единичните релси, по които се движат влаковете, се поддържат от серия от 486 стоманени портала с общо тегло почти 20 000 тона. Повече от 80 000 души дневно се превозват с 31 модерни съчленени вагона, които се движат със скорост до 60 км/ч. Реплика на старинния Kaiserwagen (императорски автомобил), използван от кайзер Вилхелм II през 1900 г., също се движи при специални случаи, но в момента се реставрира; надеждата е, че ще се върне в експлоатация до пролетта на 2024 г.
Stoosbahn, Швейцария
Настоящ носител на рекорда за най-стръмната обществена железница в света, швейцарската Stoosbahn е открита през декември 2017 г. и се е превърнала в самостоятелна световна туристическа атракция.
Уникалните вагони с въртящи се "бъчви" позволяват на пътниците да пътуват спокойно нагоре по планината с наклон до 110%. По маршрут с дължина малко над 1,74 км железницата изкачва почти 744 м от гарата в долината само за пет минути. Stoosbahn обаче е нещо повече от разходка за удоволствие - тя е жизненоважна линия на живот за свободното от автомобили село Стоос, което се намира високо в планината близо до град Швиц, южно от Цюрих.
Всеки вагон е оборудван с три пътнически "варела" и още една секция за товари. Всяка година се превозват до 10 000 тона товари - основни стоки, които се изкачват нагоре по хълма до ресторанти и хотели, а боклукът и рециклирането се връщат обратно надолу. Могат да се превозват и до 1500 пътници на час, както и техните ски или сноубордове, което е с 50 % повече в сравнение с предишната фуникулярна железница. Пътуването със Stoosbahn е уникално преживяване, дори ако сте ценител на планинските железници. Плавният преход от нормално ниво към почти вертикално става много бързо, а гледката от въртящите се кабини е изключителна. Трябва да сте много изморени, за да не се впечатлите от такова изумително произведение на железопътната технология.
Железопътна линия Hythe Pier, Англия
През XIX век тези железници са били атракция в няколко британски морски курорта, като най-известната е дългата километър до върха на кея Саутенд на източното крайбрежие на страната, която можете да изпитате и днес. Повечето от тях са построени за удоволствие, обикновено за да спестят на посетителите дългия преход обратно до брега. Железопътната линия Hythe Pier на южното крайбрежие на Англия, обаче винаги е била малко по-различна; тя осигурява уникална връзка между сушата и ферибота Хайт, който от Средновековието насам се движи през Саутхемптън Уотър.
Сегашният кей е открит през 1881 г., а през 1909 г. към него е добавена причудливата 640-метрова железница. Това е най-старата непрекъснато действаща железопътна линия в света. Първоначално вагоните са били задвижвани ръчно, но през 1922 г. нова теснолинейка с електрическо задвижване заменя първоначалния релсов път. Оттогава насам влаковете се движат с два електрически локомотива, първоначално построени за работа във фабрика за иприт през Първата световна война. Странните локомотиви продължават да теглят (или бутат) своите износени от времето малки вагони по кея, за да посрещнат всеки ферибо, въпреки многобройните заплахи за закриване. Посетете го, докато все още можете.
Chongqing Monorail, Китай
Еднорелсовите железници съществуват от повече от век и примери за тях могат да бъдат открити по целия свят, но те никога не са изпълнили футуристичните обещания на първите си популяризатори. Въпреки това има няколко места, където уникалните качества на еднорелсовите железници са идеално пригодени към средата. В китайския град Чунцин се намира най-дългата и една от най-натоварените монорелсови системи в света, която превозва милиони пътници годишно по две висококапацитетни линии с обща дължина 98 км.
Линия 3, която е малко над 54 км, е и най-дългата монорелсова линия в света с около 250 милиона пътници годишно. Открити между 2005 и 2016 г., двете линии имат 70 станции със смесица от подземни и надземни участъци. Известна е една от отсечките на линия 2, която преминава през сърцето на многоетажен жилищен блок.
Уникалната топография на града, с екстремни разлики в надморската височина между гъсто населените планински плата и долините на реките Яндзъ и Джалинг, принуждава транспортните власти на Чунцин да търсят алтернатива на конвенционалните метро влакове. Способността на монорелсовия транспорт да преодолява стръмни изкачвания и тесни завои го превръща в идеалното решение.
Ferrobus, Южна Америка
Влак ли е? Или е автобус? Нито едно от двете, това е Ferrobus - уникална форма на импровизиран транспорт, която се среща в планинските райони на Южна Америка. Комбинирайки каросериите на стари пътнически автобуси с железопътни колела, тези нестабилни на външен вид съоръжения са спасителен пояс за отдалечените планински села, до които няма достъп. Използвайки изоставени железопътни линии - често построени през 19-ти и началото на 20-ти век за експлоатация на минерални находища - маршрутите на Ferrobus могат да бъдат открити в Чили, Боливия и Колумбия, изкачвайки се високо в Андите.
Пътуванията с Ferrobus стават все по-популярни сред туристите, които търсят незабравимо преживяване и вероятно искат да избегнат неудобните и често опасни пътувания по пътищата. Чилийският кабинков лифт Carril от Лос Андес до Рио Бланко, северно от Сантяго, работи само за туристи, но други осигуряват редовен, макар и донякъде непредвидим, транспорт както за местните жители, така и за туристите. Боливия вероятно е епицентърът на света на Ferrobus , с поне три маршрута, въпреки че съществува постоянен риск от дерайлиране, да не говорим за риск от наводнения, скални свлачища и екстремни метеорологични условия. Пътуването с Ferrobus изисква търпение и издръжливост, но пък гарантирано ще се върнете с няколко приковаващи вниманието истории, които да разкажете на приятелите си.
Pokеmon With You, Япония
Този влак ще се хареса на феновете на Покемон. Обикновеният японски влак е преобразен така, че да прилича на най-известния герой от поредицата - Пикачу. Яркожълтият характерен цвят доминира отвътре и отвън, а мотивите на Пикачу покриват всичко - от пода до стените и завесите. По време на двучасовото пътуване от Ичиносеки до Кесеннума в региона Тохоку децата могат да играят, да подремват и да общуват с гигантски плюшени Пикачу или дори да се преструват, че управляват влака. Въведен през 2017 г., за да усмихне местните жители след опустошителното земетресение и цунами през 2011 г., , влакът Pokеmon With You, е един от няколкото "весели влакове", управлявани от железопътната компания JR East. Вариращи от традиционни парни локомотиви до луксозни, екзотично декорирани експреси между градове и курорти, те са част от невероятно богатата и динамична железопътна култура, която привлича посетители от цял свят в Япония.
The Small Underground, Будапеща
В кой град се намира най-старата подземна железница в континентална Европа? Париж? Берлин? Виена? Всъщност това е унгарската столица Будапеща, където линия М1 функционира от май 1896 г. В края на 19-ти и началото на 20-ти век Унгария - тогава част от Австро-Унгарската империя - е пионер в железопътните технологии. Тази къса (около 3.7 км) линия под Andrássy Avenue от страна на Пеща на река Дунав е едва третата подземна електрическа железница в света, открита малко след подобни линии в Лондон и Ливърпул. Подобно на миниатюрните лондонски "тръбни влакове" от същата епоха, първите тунели в Будапеща са построени в необичайно малък профил и последиците от това решение могат да се видят и днес в това, което местните жители наричат "kisföldalatti" или "малкото метро".
Първоначалните влакове, приличащи повече на товарни вагони с дървени навеси, са заменени през 1973 г., когато линия М1 е реконструирана и удължена, но пътуването по М1 все още е много различно преживяване от по-късните линии на метрото в града с техните широки вагони и просторни станции. Хиляди хора на ден избират малките жълти влакчета - много повече пътници, отколкото при завършването на линията. Но преживяването си струва.
Висящ влак със стъклен под, Китай
През последните две десетилетия китайската железопътна индустрия се превърна в най-голямата и най-разнообразна в света, подпомогната от изумителното разрастване на високоскоростната мрежа на страната и глобалния износ. Но Китай има много повече от елегантни високоскоростни влакове и метро в мегаполисите - размерът и разнообразието на тази огромна страна изискват гениални решения за обслужване на райони, до които конвенционалните влакове не могат да достигнат. Уникален пример за това е първата в света висяща монорелсова железница със стъклен под, която сега се движи в провинция Съчуан.
Проектът Dayi Air Rail свързва четири гари на оживени туристически места по седеммилентов (11,5-километров) маршрут в град Чънду. Необичайното е, че леките каросерии на вагоните са изработени от въглеродни влакна и композитен материал. Те се задвижват от акумулаторни батерии с електричество от възобновяеми източници. Но панорамните прозорци и прозрачният под са най-впечатляващите им характеристики, които позволяват на до 120 пътници на пътуване 270-градусова гледка, съчетаваща чист, ефективен и тих транспорт със запомнящо се разглеждане на забележителности.
DMV Road-Rail Bus, Япония
Представете си превозно средство, което може да ви вземе пред дома ви, да стигне до най-близката железопътна линия, да се превърне във влак и след това отново в автобус, за да ви върне в центъра на близкия град. Именно това правят японските автобуси DMV Road-Rail, откакто бяха пуснати в експлоатация на Коледа през 2021 г. Автобусите, които превозват около 20 пътници на пътуване, се движат по 48-километров маршрут между град Кайо в Токушима и град Мурото, префектура Кочи. Десет километра от маршрута са по селска железопътна линия, а останалата част е в автобусен режим. С капацитет от 23 души, включително пътници и екипаж, DMV е автобус с дизелов двигател, оборудван с набор от прибиращи се релсови колела, които могат да бъдат разгънати за около 15 секунди. По-лек от традиционния влак, DMV също така консумира по-малко гориво и е по-евтин за поддръжка.
Обявен за "първото в света функциониращо превозно средство с двоен режим на движение", той всъщност е последният от дълга поредица подобни експерименти за подобряване на железопътните услуги в селските райони и намаляване на разходите за тях. Още през 30-те години на миналия век в Ирландия пътни автобуси са превърнати в железопътни вагони, а подобни на DMV превозни средства са тествани в Англия през 30-те години на миналия век и в Западна Германия през 50-те години на миналия век. Правителството на префектура Токушима се надява, че автобусите DMV ще се превърнат в самостоятелна туристическа атракция. То също така смята, че превозните средства биха могли да бъдат полезни за достигане до изолирани общности в случай на природни бедствия, като например земетресения, които могат да оставят участъци от пътища или железопътни линии неизползваеми.
Katoomba Scenic Railway, Австралия
Недалеч от Сидни се намира железопътно преживяване, което не прилича на нищо друго в света. Разположена в сърцето на Сините планини, железницата Katoomba Scenic Railway е още един претендент за титлата "най-стръмната железница в света". Но за разлика от швейцарската Stoosbahn, тази железница предлага спускане по пясъчни скали и през епични скални образувания и тунели, разположени над зашеметяващ пейзаж от тропически гори. Покритите със стъкло вагони возят до 84 посетители на път по 52-градусовия (128%) наклон, въпреки че ако се чувствате смели, можете да настроите ъгъла на седалката си на 64 градуса в позиция "Cliffhanger". За щастие, има и опция "Laidback" за по-малко авантюристичните. Въжената железопътна линия датира от края на XIX в., когато е била част от трамвайните линии на миньорите в Катумба, но от 1945 г. насам останалата част от линията е вълнуваща туристическа атракция. Откакто е открита, повече от 25 милиона души са предприели смело пътуване, а последното поколение вагони разполагат с панорамни покриви, които позволяват на посетителите да получат още по-добра гледка към горските корони и скалните образувания.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}