Днес официално Татарстан е "субект в състава на Руската федерация". Съвременните татарски историци вече приемат теорията, че са наследници на волжките "булгари" - доминиращи в етнококтейла, който представлява населението на тези земи. В Татарстан джамиите се издигат редом до църквите, а хората празнуват както Масленица (Сирни Заговезни), така и Байрам, заради спойката през вековете от езичество, християнство и ислям. Освен че е вълнуващо преживяване да влезете например в съвсем запазена каменна кула, построена от предците ни ханове през 10 век, в Татарстан можете да се насладите и на непокътнатата природа - вековните борови и брезови гори, рисувани от великия майстор на четката Иван Шишкин, през които величествените реки Кама и Волга надигат мътни вълни. Татарската кухня пък просто няма как да се опише - тя трябва да се опита.
Там, където Волга среща река Казанка, от векове се издига столицата Казан, основана през 10 век от волжките българи. Първото впечатление, което прави градът на туристите, е, че по улиците му цари перфектна чистота, но това всъщност е особеност и на повечето градове в Татарстан. Хората пък са нехарактерно учтиви за столичани. В Казан има толкова много музеи, които да посетите, но ако разполагате само с ден-два, задължително трябва да видите няколко забележителности. Първото е Казанският Кремъл и в него - загадъчната кула Сююмбике, която е една от емблемите на града.
Според легендите кулата, която е наклонена на една страна, била изградена от майсторите на руския цар Иван Грозни само за седмица. Говори се още, че последната българска царица - прекрасната Сююмбике, след като Казан паднал в плен на Иван Грозни през 16 век след 40-дневна обсада, се хвърлила от кулата, на чийто връх днес има полумесец, защото не можела да понесе мисълта да стане робиня.
В непосредствена близост до това историческо здание е най-голямата джамия в Европа - "Кул Шариф", известна като Синята джамия. Тя предизвиква възхищение със своите 57-метрови минарета, а отвътре е също толкова изумителна, колкото и отвън. Сякаш светът се е събрал в "Кул Шариф" - тук има фаянс от Турция, кристал от Чехия и персийски килими от Иран. Срещу нея се намира църквата "Благовещенский собор" - най-старата сграда в Казанския Кремъл, до която пък е резиденцията на президента, чийто строеж впечатлява с източно разточителство.
По улица "Кремльовская" ще видите Художествената галерия, Спаската кула и ще стигнете до Историческия музей. Не пропускайте да видите и Казанския държавен университет, създаден през 1804 г., в който са учили личности като Лев Толстой и Ленин. Чудесно е да се разхождате пеша, но ако все пак се изморите, може да ползвате метрото, известно с това, че е най-малкото в Европа.
Условно старинният център на столицата е разделен от местните на татарски и руски. В източната част на канала Булак и езерото Кабан се намира руската - на хълма, на който се издига и Казанският Кремъл, а на запад е Старо-татарската слобода. Скритите малки улички в тази част на града са като излезли от приказките - старинните дървени къщи са наскоро реставрирани, с цветни фасади. Голямо внимание местните хора отделят на входните порти и детайлите по тях.
На левия бряг на Куйбишевското водохранилище на река Волга, на 70 км южно от Казан, е разположен град Болгар. Основан през 8 век и съществувал до 15 век, той дължи известността си на древната средновековна столица на Волжка България - крепостта Болгар.
Някога тук е съществувал процъфтяващ политически, икономически и културен център, а впоследствие и важен град в монголската Златна орда. За онези славни времена разказват няколкото съхранени каменни сгради от златоординския период, обединени в Болгарский музей резерват, включен в Списъка на световно културно наследство на ЮНЕСКО. На малцина обаче е известно, че в покрайнините на резервата, на една горска поляна се намира свято място, съсредоточие за изповядващи различни религии. Това е изворът на свети Аврамий - целебен кладенец с кристално чиста вода, каквато рядко се среща в региона, и малък иконостас, пред който вярващите прекланят глава и отправят своята молитва за смирение, изцеление и дълъг живот.
Докато Казан е в западната част на страната по поречието на Волга, в източната тече Кама. И въпреки че в сравнение с Волга тя е доста по-малка, всъщност е по-широка от Дунав - дотолкова, че отсрещният й бряг едва се мержелее в далечината. Вълните на Кама са като на бушуващо море и се разбиват шумно в брега. Над Кама често мистично се стели мъгла, а дивата красота на горите по тези земи си заслужава да се види. Те са пресъздадени в платната на Шишкин, роден в Елабуга - неголям град по поречието й, където има негова къща музей.
В Елабуга може да видите паметник на българския хан, основател на селището, управлявал Волжка България през 11 век - Ибрахим Първи бен Мухамад. Впрочем тогава волжките владетели вече не са ханове, а емири, тъй като през 922 г. приемат исляма, водени от политически и стопански подбуди. Въпреки че мюсюлманската религия трудно се поддава на реформации, казват, че волжките българи са успели да заобиколят постулатите й спрямо своите виждания - жените никога не носели фереджета и участвали наравно с мъжете в битки.
В Елабуга има музей с богата сбирка от старобългарски предмети от бита, украшения и оръжия, а в околността се намира впечатляваща крепост, построена от нашите предци - Чьортово Городище, което е един от символите на града. Почитателите на поезията пък могат да посетят къщата на поетесата Марина Цветаева, която умира тук в изгнание. Домът й е превърнат в музей.
Близо до Елабуга се намира град - Набережние Челни. Там е завода, където се произвеждат известните у нас преди години камиони "Камаз". В цеховете сега се допускат туристически групи. В града има също музей посветен на Владимир Висоцки, както и Музей на историята и бойната слава.
Особености на татарската кухня
Татарите са изключително любезни хора. В тази страна може съвсем спонтанно да ви поканят на обяд, въпреки че сте напълно непознат, само защото са решили, че най-вероятно сте гладни. А подобна покана не е за пренебрегване. Тук като наследство от тюркските племена от периода на Волжка България се яде катък, бал-май (масло с мед) и кабартмата (питки, в повечето случаи пържени), а от китайската кухня са заимствани пелмените и чаят. Заради узбеките на трапезата се настаняват пилафът, халвата и шербетът.
Кузимякът е печиво с плънка от пшенична каша, а белишът - с пълнеж от месо и картофи. Любимото месо на татарите е овнешкото, но заедно с него се готви също говеждо, конско и домашни птици. Не очаквайте да опитате татарско кюфте - корените на произхода му явно са напълно сбъркани, както на руската салата. Ако сутрин рано на закуска ви поднесат нещо подобно на кус-кус, изобщо не мислете, че всичко спира дотук - защото следва задължително огромна порция вкусно приготвено месо на късчета. Богатата татарска закуска завършва с десерт, а ако това е прочутата не само в тази част на Руската федерация сметана или традиционният десерт чак-чак, значи имате късмет да опитате от най-доброто.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}