Водопадите и горската алея над село Локорско все още не са добили популярността и натовареността на Панчарево, но би било грешно да се каже, че са и някое тайно място.
В топъл летен ден пътеката е оживена, като голяма част от почитателите ѝ са семейства с деца от всякакви възрасти.
До първия от поредицата водопади, може да се стигне дори с бебешка количка.
Пътеката е полегата, въздухът е чист, а приятното за ухото клокочене на реката се чува почти през целия път.
Какво представляват водопадите край село Локорско
След като тръгнете по алеята над селото, един след друг ще виждате отстрани водопадите, които са 5-6 (зависи как ги броите). До повечето може да се слезе по кратки пътечки до самата вода.
Най-големият е в началото. При него има изградено барбекю, каменно мостче, има и известно пространство за пикник или почивка на сянка, докато децата джапат във водата. Тук водата е плитка и дори и малките могат да се наслаждават на цопкане, хвърляне на камъчета, миене на колички и камиончета и пускане на лодки от кора на дърво, без да се притеснявате.
Водопадите не са внушителни или особено забележителни, но разходката е спокойна и разнообразна, а водата им приятно разхлажда в горещите летни дни.
През юни цъфти акацията и цялата местност ухае божествено. Покрай водата и по поляните прелитат яркосини пеперуди и водни кончета.
Как да стигнете до водопадите над Локорско
До Локорско се стига през Ботевградско шосе или Околовръстното на София. Стигате до центъра на селото (около 20 минути с кола от центъра на столицата), където има просторен площад (който през уикендите се превръща в паркинг) с магазини, заведение и кметството на селото. Като застанете с лице към кметството, тръгвате по улицата, която минава вляво от него, прекосявате мост и стигате до друг голям площад с много коли. Тук оставяте колата и тръгвате по алеята, която започва в десния ъгъл на площада (има табела).
Какво да имате предвид
Пътеката е микс от сенчести, слънчеви и участъци с шарена сянка. Слънцезащитен крем и репелент са задължителни за раницата, както и достатъчно вода. Ако искате да си приготвите обяд на открито, при първия водопад, до който има достъп, има изградено барбекю.
Покрай алеята няма пейки, маси и беседки, но има достатъчно места за пикник - и по слънчеви поляни, и в сенчести борови гори, ухаещи на смола. В гористите участъци можете да си завържете и хамаци за следобедна дрямка (на децата или ваша).
Минуси: Алеята прелива от асфалтирана улица (която според една табела дори е булевард!) в черен горски път. Официално движението на коли по алеята е забранено, но освен човешки, по нея има и моторен трафик - АТВ-та, мотоциклети и автомобили минават от време на време, поради което разходката губи от очарованието си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}