„Регистан” – старият площад с джамии и медресета в Самарканд, е едно от най-удивителните архитектурни творения на човечеството. Както разбира човек, щом влезе вътре обаче, феноменалните сгради не са в оригиналния вид от 15-и век.

При СССР останките им са възстановени в сегашния бяскав вид. Това е станало по все още останалите оригинални части.

Мозайките отвътре и отвън са наистина неповторими. А занаятчиите и търговците, които продават във всички възможни ниши посуда, халати, шалове и какви ли не други сувенири в типичния за Узбекистан стил, допълват невероятната по орнаментика и колорит картина.

Забележително е, че някои от кулите са наклонени, като посестримата си в Пиза, но това сякаш изглежда не се забелязва от мнозина туристи и професионални фотографи, които уж се стремят да уловят всеки детайл на фантастичните здания с камерите или телефоните си.

Полезна информация за туристите е, че входът е 4 евро за чужденци при 30 цента за местни хора. Може да спестите и същевременно да спечелите, ако се спазарите с местен гид за парите, които струва допускът, да го наемете да ви разкаже повече за мястото.  Независимо, че каквото трябва, грижливо е изписано, в лявата от сградите, където интериорът е най-красив с неповторима орнаментика и на таваните, и на стените, е превърната в своеобразен музей. Именно там ще видите Регистан преди и след съветската възстановка на сегашния му блясък на поредица от снимки – черно-бели и цветни.

Посещението на този феноменален комплекс обаче далеч не е всичко, което да се види в удивителния втори град на Узбекистан.



На десетина минути пеша от Регистан по едноименния широк булевард, от другата страна на улицата, е мавзолеят на Тамерплан. Това е великият император, който прави от това място, може би, най-важният пункт по Пътя на коприната. Този комплекс от сгради, също забележителен, няма удивителния чар на Регистан.

Недалеч от него, зад гърба на паметника на Тамерлан, известен още като Тимур, тръгва Университетският булевард. Той е просторен не само с многобройните си пътни платна, но и с целия парк между лентите. В центъра на зеления пояс, освен фонтани, ще видите и статуи на крилатия лъв – покровител и символ на града.

От дясната страна на Университетския булевард, ако слизате надолу, има просторен огромен парк. А веднага след него е Кътът на Конфуций – късче Китай до прекрасната православна катедрала „Св. Алексей”, която е на годините на нашата руска черква. До нея пък започва улицата, на която е един от най-интересните музеи в Самарканд.

Едва ли предполагате, че Узбекистан прави чудесно вино от свои и европейски сортове, а Самарканд е столицата на този занаят. Домът на неговия основател – прекрасна синьо-зелена ретрокъща в руски имперски стил, е превърната в експозиция на местния винзавод. Удивителна е колекцията му, която след Октомврийската революция бягащият бос е скрил, така че не могжли да я открият половин век. Когато я намерили, решили да не пипат най-ценните му вина. Сега се пази Пти-Вердо на Филатов от 1908 и Шабли от 1912 г., които са сред най-ценните бутилки в света.

Докато сте в Самарканд опитайте най-типичното узбекско ястие ош, което представлява ориз, посипан с месо, зеленчуци и ядки. Класиката е в близките до „Регистан” едноимен ресторант и в разположената на метри от него чайхана „Лаб-и-Гор”. Това реално е типичната кръчма за страната в традиционен стил. Ошът се сервира с чай – една кана струва от 10-15 до 40 евроцента.