Загреб е една от малките Виени – главните градове на бившите провинции на империята на Хабсбургите, а сега столици на източноевропейски държави.

Интересът към хърватската столица сега е огромен заради триумфалното представяне на футболистите от страна на Световното първенство в Русия.

Ако тръгнете от София в 6 сутринта, за да избегнете навалица на българо-сръбската граница, в 1 или най-късно в 2 на обед ще стигнете там.

Хърватия е интересна държава – ако нейната източна част е като Сърбия, зоната около столицата е като Австрия, а зоната покрай Адриатика е като Италия. На супер малка площ са събрани страшно много красоти и забележителности.

Загреб е приятно място за изкарване на дълъг уикенд. Центърът е компактен, целият е в необароков стил и в сецесион, наричан още Ар Деко. Простира се от хотел „Еспланаде” – архитектурното бижу на града, построено през 1925 г., през градинската част пред него до главния площад на града и на държавата.

Ако продължите по местния вариант на бул. „Витоша”, която минава в края на пиацата, на запад ще намерите вляво лабиринт от улици и площадчета с много магазини и кафенета.

Вдясно пък друга улица ще ви отведе към стария град, където е мястото за излизане вечер, има даже малък мол с големи брандове. По- нагоре по хълмовете е най-добрата зона за живеене в града, където са къщите на богатите и известните хървати. Ако пък тръгнете в обратната посока от главния площад, нагоре по трамвайната линия, ще видите едно от най-типичните за Загреб неща.

Когато излиза от пешеходната зона и влиза в стандартните улици, например край градския „Шератон”, трамваят се движи покрай тротоара, а колите – в средата на пътната артерия. Това е много удобно решение, което не се възприема в София, а би позволило трамваите и колите да не си пречат с изчакване, а хората да не рискуват с пресичане, за да хванат електрическия транспорт.

Друга забележителност е операта, изградена в стила на нашия Народен театър и наричана също Хърватски национален театър. Забележително е, че тя се намира на красивия площад „Йосип Броз Тито”.

Както и други столици на републики от бивша Югославия като Скопие и Сараево, и там места в града носят името на някогашния диктатор на мини империята от социализма.

В Хърватия отношението към него е още по-специално, защото тя е родината на Тито. И той много се е старал да превърне родината си във витрина и градина на своето управление, от което тукашните хора са били облагодетелствани.

Ако искате да попаднете в Югославия, сякаш в атмосферата на филма „Горещ вятър”, посетете близкия хотел „Опера” и неговия панорамен ресторант, където обстановката е точно в този стил, както и келнерите, и менюто – 30 години назад.

Трудно е да се каже, че Хърватия има някаква специална национална кухня – тя е смесица от балкански, австрийски и италиански влияния, като последните са най-силни по крайбрежието.

Друго място, което трябва да видите е планината – доста гръмко име за възвишения с най-висока точка на 1000 м, Медведница, където се провеждат градските състезания от календара на Световната купа по ски.

Както се досещате, в превод името означава Мечешка, има си дори и замък – Мечешкия град или Медведград. Планината, която е като нашата Витоша, привлича много туристи, особено през уикендите и през летния сезон, като също като софийската си посестрима е природен парк.