Яко бяха булгаристанците щяха да разрушат историческите сгради като башибузуци, после щяха да вдигнат 2-3 панелки на тяхно място и щяха гордо да погледнат направеното и да си кажат "глей какви сме градители и европейци".
После за да завършат проекта отгоре щяха да изтропат по един силоз като онзи в Балчик, ей така, за свежест. И Сърбия щеше да бъде модерна европейска държава и после всеки трети сърбин щеше да избяга в чужбина както стана в Булгаристан. Ама уви, сърбите понеже са продт народ останаха назад от модерното, от европейското останаха в държавата си... Какви балъци.
Кога са емигрирали сърбите, като имаха война ли? Я да видим дали е вярно.
От 1990-та (преди да им започнат войните) до днес сърбите в Сърбия са намалели с 500 хиляди души. Ние за същия период от 90-та до днес сме намалели с близо 3 милиона души. А пък войната уж беше при тях, не при нас...
Не ставай смешен, Сърбия никога не е било толкова долнопробна дъжава колкото България. В Сърбия границите им винаги бяха отворени, можеха да си пътуват и живеят на запад ако искаха, а при нас по време на комунизма бяха затворени щото знаеха че ако ги отворят половината държава щеше да избяга от разрухата на башибузиците водени от Тошко кръчмарчето от Правец.
Я го питай Тошко кръчмарчето например какво направи със старата ЖП гара на София проектирана от Вацлав Колар.
Разруши я като турчин я разруши па даже се разплака от кеф като видя какво е постигнал. От булгаристанецът толкова. 500те години превъзпитание добре са му повлияли...
Оj, Србиjо, шта си дочекала! 10.02.2011 Радослав Петкович в сръбския вестник „Блиц“.
Белград: Ако знаехме историята, щяхме да уважаваме България
Дори и България си има море. Ой, Сърбийо, какво дочака, извиква герой от сръбски много гледан телевизионен сериал.
Сърбите никога не сме имали сериозен излаз на море, дори в Средновековието, дори по времето, когато силата на Сърбия е в зенита си по времето на митичния цар Душан. На ако знаехме повече за това, щяхме повече да уважаваме България, пише Радослав Петкович в сръбския вестник „Блиц“.
Не знаем нищо за българската история, но идеята ни е, че те са глупави и примитивни, диваци. Както и те за нас, да не се лъжем, пише по-нататък в материала.
Да кажеш на някой сърбин, че през по-голямата част от Средновековието българската държава е играла на Балканите по-значима роля от Сърбия, е равно на национално предателство, но е (не)приятен факт.
Българите са имали две царства – сърбите един цар, българите са воювали с унгарците за Белград – този град сръбските владетели крал Драгутин и деспот Стефан са получили от унгарския крал като негови васали за доживотно ползване.
Такива са били времената. Каквито и онези, когато учихме за Самуил, уж македонския цар. Изглежда византийците не са знаели срещу кого воюват, защото нарекли победителя над Самуил Българоубиец.
Още по темата: Срби смо наj – ама май не
Освен кръвта и кръвопролитията имаме и изкуство, ръкописи и фрески, с които и ние, и българите се гордеем. Двамата големи писатели от сръбската средновековна литература, за които учи всеки студент – Григорий Цамблак и Константин Философ, са българи, пише по-нататък в материала.
А и свети Сава неслучайно е починал във Велико Търново – средновековната столица на славянската и православната култура.
За малко да забравя, пише авторът на материала. Кирилицата се е появила някъде около Х век /всъщност 9 век - бел.ред/ в Преслав, културната столица на Първото българско царство, наречена така в чест на свети Кирил, създал глаголицата. Два века по-късно тя преминава в Сърбия, по-късно и в Русия, след това и по-нататък, пише в публикацията в „Блиц“.
Коментари
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
българин (нерегистриран)
Най-красив беше залезът над белград ... след натовските бомбардировки!
Хмм (нерегистриран)
Яко бяха булгаристанците щяха да разрушат историческите сгради като башибузуци, после щяха да вдигнат 2-3 панелки на тяхно място и щяха гордо да погледнат направеното и да си кажат "глей какви сме градители и европейци". После за да завършат проекта отгоре щяха да изтропат по един силоз като онзи в Балчик, ей така, за свежест. И Сърбия щеше да бъде модерна европейска държава и после всеки трети сърбин щеше да избяга в чужбина както стана в Булгаристан. Ама уви, сърбите понеже са продт народ останаха назад от модерното, от европейското останаха в държавата си... Какви балъци.
да (нерегистриран)
Сърбите когато емигрираха ти още не беше планиран.
Хихи (нерегистриран)
Кога са емигрирали сърбите, като имаха война ли? Я да видим дали е вярно. От 1990-та (преди да им започнат войните) до днес сърбите в Сърбия са намалели с 500 хиляди души. Ние за същия период от 90-та до днес сме намалели с близо 3 милиона души. А пък войната уж беше при тях, не при нас... Не ставай смешен, Сърбия никога не е било толкова долнопробна дъжава колкото България. В Сърбия границите им винаги бяха отворени, можеха да си пътуват и живеят на запад ако искаха, а при нас по време на комунизма бяха затворени щото знаеха че ако ги отворят половината държава щеше да избяга от разрухата на башибузиците водени от Тошко кръчмарчето от Правец.
Хмм (нерегистриран)
Я го питай Тошко кръчмарчето например какво направи със старата ЖП гара на София проектирана от Вацлав Колар. Разруши я като турчин я разруши па даже се разплака от кеф като видя какво е постигнал. От булгаристанецът толкова. 500те години превъзпитание добре са му повлияли...
! (нерегистриран)
След 1945 година, малкия.
! (нерегистриран)
Оj, Србиjо, шта си дочекала! 10.02.2011 Радослав Петкович в сръбския вестник „Блиц“. Белград: Ако знаехме историята, щяхме да уважаваме България Дори и България си има море. Ой, Сърбийо, какво дочака, извиква герой от сръбски много гледан телевизионен сериал. Сърбите никога не сме имали сериозен излаз на море, дори в Средновековието, дори по времето, когато силата на Сърбия е в зенита си по времето на митичния цар Душан. На ако знаехме повече за това, щяхме повече да уважаваме България, пише Радослав Петкович в сръбския вестник „Блиц“. Не знаем нищо за българската история, но идеята ни е, че те са глупави и примитивни, диваци. Както и те за нас, да не се лъжем, пише по-нататък в материала. Да кажеш на някой сърбин, че през по-голямата част от Средновековието българската държава е играла на Балканите по-значима роля от Сърбия, е равно на национално предателство, но е (не)приятен факт. Българите са имали две царства – сърбите един цар, българите са воювали с унгарците за Белград – този град сръбските владетели крал Драгутин и деспот Стефан са получили от унгарския крал като негови васали за доживотно ползване. Такива са били времената. Каквито и онези, когато учихме за Самуил, уж македонския цар. Изглежда византийците не са знаели срещу кого воюват, защото нарекли победителя над Самуил Българоубиец. Още по темата: Срби смо наj – ама май не Освен кръвта и кръвопролитията имаме и изкуство, ръкописи и фрески, с които и ние, и българите се гордеем. Двамата големи писатели от сръбската средновековна литература, за които учи всеки студент – Григорий Цамблак и Константин Философ, са българи, пише по-нататък в материала. А и свети Сава неслучайно е починал във Велико Търново – средновековната столица на славянската и православната култура. За малко да забравя, пише авторът на материала. Кирилицата се е появила някъде около Х век /всъщност 9 век - бел.ред/ в Преслав, културната столица на Първото българско царство, наречена така в чест на свети Кирил, създал глаголицата. Два века по-късно тя преминава в Сърбия, по-късно и в Русия, след това и по-нататък, пише в публикацията в „Блиц“.
НАЙ
Смъртоносният купон: Възходът и падението на един от най-известните парти градове в света
Великобритания затяга режима: От април 2025 г. само с виза, дори и за туризъм
Болоня по Коледа в 20 снимки и няколко истории
Крепостта в Белоградчик грабна наградата за най-добра туристическа дестинация на Балканите
Колко струва да пътуваш без съсед по седалка в самолета
Великобритания затяга режима: От април 2025 г. само с виза, дори и за туризъм
Коя е най-добрата и коя най-лошата железопътна компания в Европа?
Как и защо Белград влезе в световните топ дестинации на 2025 г.?
Експерт: Туристическата инфраструктура на Витоша не е поддържана и е амортизирана
Смъртоносният купон: Възходът и падението на един от най-известните парти градове в света