Маракеш като мечтана ваканция в пустинята | Trip.dir.bg

Столицата на най-великата световна пустиня Сахара в подножието на Атласките планини в последните години е една от най-мечтаните дестинации на планетата.

Семейство Бекъм са само малка част от прочутите хора, които непрекъснато пристигат тук, вместо да отдъхват на някой екзотичен остров например.

Резултатът е, че всички големи световни вериги отвориха хотели в града, появиха се и бутикови места за настаняване в някогашните богаташки домове, преустроени във фюжън от ретро стил и модерни технологии. Разбира се, най-голямата легенда на града е хотел „Мамуния”, който – като много други грандове, се прочува покрай Чърчил. Той обожава да рисува атласките планини, седнал във феноменалния и чудесно поддържан парк между високата десетина метра крепостна стена на ризорта. Картините му популяризират това място и оттогава знаменитостите просто не могат да спрат да идват повече от половин век.

Друга основна забележителност, при това в непосредствено съседство с „Мамуния” е „Джема ал фна”. Това е сърцето на Маракеш. Особено вечер площадът пред джамията става нещо като сцена на шоу. Човек може да седне да хапне улична храна или да се разходи между различните местни хора, които предлагат на туристите всякакви неща – от това да им нарисуват ръцете с къна по бедуински, през това да им вадят зъбите и до възможността да ги удрят. „Разни хора, разни идеали”.

Останалата част от пазара е сук. Пазар без начало и без край. Истински лабиринт. Трябва ви или компания от местен човек, или проверено чувство за ориентация на супер равнище, за да бъдете спокойни, че ще влезете и ще излезете оттам изобщо. Дюкяните са толкова много и са толкова различни, че човек може да го заболи глава. Трябва да знаете, че прехвалените в различните гидове сребра и кожи и изделията от тях, са точно такива – прехвалени. Особено за цените си. Естествено, арабският пазар е място за пазарене. Но трябва да бъдете тънки психолози – настъпват понякога моменти, в които местните стават агресивни. Още първия знак за огън в очите трябва да ви служи за сигнал за отстъпление, защото конфронтацията няма да ви донесе нищо добро. Повечето хора си купуват специфичните местни чехли в яркожълто – папуци, килими, някои от които са наистина невероятни, или бедуинските дреболии от растенията и камъните на пустинята.

Друга полезна информация за шопинг се отнася за дамите. Даже в Европейския квартал на Маракеш едва ли бихте могли да си купите бельо. Мъжът до вас следва да го поиска от продавача, независимо, че Мароко се хвали като най-цивилизованата държава в Магреб и в цяла Африка.

Покрай шопинга и модата логично стигаме до третата най-голяма забележителност на Маракеш. Това е къщата на Ив Сен Лоран. Сам роден в Алжир, той е влюбен в Северна Африка – бившите доминиони на Франция, един от които е Мароко.

Цветовете на Маракеш – особено типично керемиденото, което е на почти всяка фасада, независимо дали на къща или на елитен хотел, е символ на града. Оттам влиза в колекциите на великия маестро, който пръв облече жените в костюми и измисли за тях полата – панталон, вкара ориенталските орнаменти и хитрини в тоалетите им. Къщата на Сен Лоран, чиято марка сега добива нова сила и отново е на световния връх с други автори, не е нещо особено. Но истински невероятна е нейната отлично поддържана досега градина, която наистина си заслужава вниманието на всеки турист. Сред вечерните развлечения в една страна, където поради мюсюлманската религия нощните не са много типични, е посещение на родео с камили. Освен показни изпълнения за гледане, то дава възможност на всеки да се качи на гърба на някой от „корабите на пустинята”.

Всичко завършва с типична вечеря в шатра. Както ще разказваме и в следващи истории за Мароко и неговите курорти, местната кухня е прехвалена – доста е мазна, макар да прилича на нашата поради общите ни векове под османска власт. Но пък изненадващо добри са мароканските вина, особено белите. Кое е най-доброто място да ги пиете – ще разказваме допълнително.