Когато Доналд Тръмп беше избран за първи път през 2016 г., жителката на щата Ню Йорк Елън Робилар за кратко проучва възможността да получи канадско гражданство. Майка ѝ е родена в Нова Скотия и това изглеждало като реален шанс.
Като демократ Робилар била съкрушена от изборните резултати, но скоро се отказала, след като разбрала, че малкият ѝ син няма да отговаря на условията. Причината била закон, който не позволява на канадци, родени извън страната, да предават гражданството на децата си, ако и те са родени извън Канада.
През 2023 г. обаче канадски съдилища обявиха тази разпоредба за противоконституционна, а промените в критериите влязоха в сила през декември. Така внезапно се отвори път към канадско гражданство за много американци, на фона на политически сътресения, насилие и несигурност в САЩ. Робилар, на 52 години, вече подава документи заедно със сина си, след като правилото за "първо поколение" беше премахнато.
След разширяването на изискванията с приемането на законопроекта C-3 към Канадския закон за гражданството, милиони американци получиха право да заявят канадско гражданство. Поправката отменя ограничението "първо поколение", въведено от консервативното правителство на Канада през 2009 г.
Като ръководител на местния демократически комитет в предградие на Рочестър, щата Ню Йорк, Робилар се опасява, че ако политическото насилие се засили, може да се превърне в мишена. Тя е активен и откровен обществен деец в градче с 3 000 жители, получавала е завоалирани заплахи в социалните мрежи и веднъж е била проследена до дома си след протест.
Политическите конфликти са ѝ причинили депресия и безсъние, а отношенията ѝ с приятели и роднини са се влошили. Все по-силно се разочарова от живота си в САЩ. "Наистина вече не разпознавам света си", казва Робилар пред CNN.
Пътуване през пролетта миналата година до родното място на майка ѝ в Нова Скотия ѝ помогнало да се свърже отново с канадските си корени и да затвърди решението си. "Преживяването да бъда там беше толкова интересно. Чувствах се като различен човек. Беше много по-малко стресиращо. Хората бяха по-мили", разказва тя. "Видях толкова много позитивни взаимодействия между хората и това просто изпълни сърцето ми, че съм там."
Промененият закон ще ѝ позволи да предаде гражданството и на сина си, който вече е на 19 години. С оглед на политическия климат в САЩ и двамата събират необходимите документи като подготовка за нейния План Б. "Ако тук нещата започнат да се влошават с икономиката ни, знам, че мога просто да се кача в колата и да тръгна. Това е възможност във всеки случай."
Значителен скок в запитванията за канадско гражданство
След приемането на новия закон, лицензираният имиграционен консултант от Отава Касандра Фулц казва, че броят на американските ѝ случаи е нараснал десетократно, от средно 10 до 100 заявления месечно. Ако кандидатите могат да представят доказателство за пряка роднинска връзка с канадски гражданин, те могат да заявят право по линия, простираща се назад през поколения, независимо дали става дума за баба и дядо или за пра-пра-баба и дядо. Ако обаче веригата на гражданството се прекъсне някъде, например когато предшественик се е отказал от гражданството си, правото приключва на тази точка.
Фулц, която самата е с двойно американско и канадско гражданство, уточнява, че след всеки изборен цикъл в САЩ е получавала запитвания от недоволни американци, без значение коя партия е спечелила. По думите ѝ обаче интересът обикновено е краткотраен, достига връх през ноември и спада до януари. Този път вълната е различна.
"Има много постоянен ръст на интереса към преместване в Канада от ноември 2024 г., което е безпрецедентно. Не съм виждала такова нещо за 17 години в бранша", казва Фулц. "Обикновено хората просто го преживяват. Но вече наближаваме междинните избори и интересът е много силен, дори две години по-късно."
Подобна тенденция се наблюдава и в Националната библиотека и архиви на Квебек (BAnQ). През февруари 2025 г. архивните услуги са получили 100 искания от САЩ за актове за брак, смърт и кръщение. През февруари тази година броят им е скочил до 1 500, казва говорител пред CNN.
Към момента срокът за обработка на удостоверения за гражданство от САЩ е 10 месеца, а около 50 900 души чакат решение, според Immigration, Refugees and Citizenship Canada.
Сега е много страшно време
Когато Рейчъл Раб напуска САЩ през 2018 г., тя вярва, че се спасява от антиимигрантските политики и от заплахите от расово насилие, от които се е страхувала по време на първата администрация на Тръмп. Американката смятала, че оставя всичко това зад гърба си, докато се установява в Латинска Америка.
Там Раб, която е с афроамерикански баща и майка с ирландско и германско потекло, се чувствала по-спокойна, че няма да бъде нападната или тормозена заради цвета на кожата си. Мислела, че е в безопасност.
Но преизбирането на Доналд Тръмп през 2024 г. събудило старите ѝ страхове и я настигнало в Коста Рика и Мексико, където сега разделя времето си, и където отново се оказва в прицела на твърдолинейната политика на Тръмп.
През февруари подкрепен от САЩ военен удар срещу влиятелен лидер на картел в Мексико доведе до ответна вълна от насилие в цялата страна и до смъртта на над 60 души. Този месец Тръмп подписа прокламация, която обещава още военни удари в Латинска Америка, операции, от които тя се страхува, че могат да донесат допълнителна дестабилизация, хаос и насилие в региона.
Когато Раб научила, че Канада наскоро е променила законите си за гражданство и е разширила кръга на допустимите кандидати, тя решила да опита и започнала да търси информация за произхода си онлайн. Нямала какво да губи, а можела да спечели много.
Рискът ѝ се оправдал. На 34-годишна възраст тя със закъснение разбрала, че има далечно канадско потекло чрез пра-пра-баба си, родена в Питърбъро, Онтарио. "Беше като дар свише да открия, че имам това канадско потекло, предвид сегашния политически климат", казва Раб пред CNN Travel.
Раб допълва, че заради смесените си черти често я вземат за латиноамериканка и не би се чувствала в безопасност, ако се върне в САЩ. "Не планирам да се връщам в САЩ засега. Просто е твърде опасно", казва тя. "Толкова много хора са набелязвани, дори само ако изглеждаш латино, или ако изглеждаш като че ли може да си имигрант. Арестуват дори американски граждани и съюзници. В момента е много страшно време, защото всеки може да стане мишена."
Ако ситуацията в Латинска Америка се влоши, Канада ще бъде нейният изходен план.
Гражданство заради история, култура и "за всеки случай"
Фулц отбелязва, че подобно на Раб и Робилар много американски кандидати не възнамеряват веднага да се преместват в Канада, а искат доказателство за гражданство "за всеки случай".
Не всички заявления са продиктувани от политика. Сред най-честите причини да се търси гражданство са събиране на семейства, предложения за работа, обучение в чужбина, както и по-елементарното желание да се възстанови връзката с предците.
"Дори да имаше най-добрия президент в историята на САЩ, пак бих кандидатствал със същата страст", казва Тимъти Больо.
Едва в началото на 20-те си години, когато започнал да прекарва повече време с дядо си, роден в САЩ, Больо започнал да чува повече за френско-канадското наследство на семейството си, предадено чрез пра-пра-дядо му. "Беше сякаш се отвори нов свят", казва Больо, който днес е на 45 години и живее в Ню Хемпшир.
Присъствието на франко-американците в района може да се проследи до 1840-1930 г., когато близо един милион франкофони емигрират от Квебек, където земеделските земи били изтощени, а работните места оскъдни, за да работят в текстилните фабрики на Нова Англия.
"Чувствам, че Квебек и Канада са част от нашето семейство, това е родината майка сега", казва Больо. "За мен е наистина важно да се чувствам по-свързан с мястото, откъдето е тръгнало семейството ни."
Раб също заявява силен интерес да научи повече за историята и културата на коренното население на Канада и отдава признание на страната за опитите да поправи стари неправди.
Аарън Лоури, който е създал набиращата популярност Facebook страница "Canadian Citizenship by Descent", е сред първите американци, получили гражданство чрез краткотраен временен законопроект, въведен след съдебното решение и впоследствие заменен от Bill C-3.
След като става канадски гражданин през 2024 г., жителят на Ан Арбър, Мичиган, обикаля Онтарио, Квебек и морските провинции и се задълбочава в канадската политика. Той с лекота изброява дати и факти от канадската история. "Наистина ми е приятно да изучавам канадското гражданско устройство и как работи парламентарната система. Намирам връзката между британския монарх и Канада за много интересна."
Канадецът си е канадец
Не всички са доволни от облекчените правила. В онлайн форуми някои канадци се оплакват, че те облагодетелстват американци с малко връзки или принос към страната, за сметка на работещи и плащащи данъци имигрантски семейства, които могат да се сблъскат с дълги и сложни процедури за гражданство.
Други пък се възмущават от самия факт, че американци изобщо използват Канада като опция "План Б".
Фулц подчертава, че законопроектът е внесен, защото предишното законодателство е било определено от канадските съдилища като противоконституционно и дискриминационно. Поправката възстановява и статута на "Lost Canadians", хора, които са загубили или никога не са получили гражданство заради остарели и противоконституционни правила.
"По същество изходът от този случай е, че канадецът си е канадец", казва тя. "Тук няма различни нива на гражданство, при които, ако си натурализиран, можеш да правиш X, а ако си роден в Канада, не можеш. Това е въпрос на насърчаване и укрепване на равнопоставеността."
Тя допълва, че сред американските кандидати, с които е работила, има лекари, юристи и завършили Харвард и MIT, "най-добрите и най-умните". Това е добро за Канада и добро за канадците. Това са буквално наши братовчеди. Просто не виждам недостатък."