Родината на парите Бейрут, приключението започва с кацането | Trip.dir.bg

Летището в Бейрут е едно от най-откачените в света по отношение на кацането. Струва ви се сякаш едва сте прелетели над Кипър – голямо светещо петно в Средиземно море и сякаш от нищото се появява скалата, на която самолетът с леко лашкане и невероятна скорост се понася по пистата.

Пътуването от аерогарата до града може да ви напомни по нещо софийския с грозните блокове отстрани. Тъй като обикновено се каца в малките часове, съветите ни започват от сутринта.

Посрещнете деня и своята малка великденска или майска ваканция на това място, където – също като в песента – няма студ, на „Корниш”, недалеч от който беше нашият и са много от добрите класически хотели.

Това е култовата крайбрежна улица на ливанската столица. Тя съчетава, също като самия град, колорита на Ориента, ароматите на Средиземноморието, с лъскавите сгради и витрини на френската Ривиера – тук пък ще ви заприлича на Монте Карло, където вече сме ходили заедно.

А в морето вижте скалата с пролука в средата, която е на всички картички – наистина е много красива и галена от водата е идеалното място за снимки в целия град. Лесно ще намерите и алеята, и канарата. Но не и доста други неща в град, където вместо да спирате такситата, те Ви подсвирват, за да Ви вземат. И, в който, при паркиране – шофьорите леко подбутват предната и задната кола, за да се наместят.

Важни са няколко основни правила, които трябва да знаете от първия момент в Бейрут – гледайте си навигацията, картата или интуицията и не питайте никого за никакви посоки. Първият урок на нашия домакин Жорж – един от многото ливански християни: „Тукашното възпитание е такова, че и да не знае къде се намира мястото, където искате да стигнете, той ще Ви насочи нанякъде – все едно къде, само и само да не Ви обиди”. С други думи: забравете любимата българска пословица: „С питане и до Цариград се стига”. Бейрут е град от много градове.

За разлика от зоната на Корниш, която оприличихме на Монако, „даунтаун” – преди й викаха „Солидер” по името на строителната компания на бившия лидер на страната Харири – баща, повече напомня за Марсилия, за която също сме ви разказвали. Не само сградите, и хората са същите – би се пошегувал някой любител на мултикулти стила на най-големия град на френското Средиземноморие.

Преднамерено направените в стила на Прованс нови сгради, заменили разрушените от бомбите в гражданската война между 1977 и 1992 г., както я помнят местните хора – по официални данни е приключила през 1990 г., са чудесно място за туристите с кафенетата, магазините и всичко останало. Назад пък ще намерите улицата на нощните клубове с удивителни дискотеки, като във Франция или в Италия.

Не подценявайте шопинга – Ливан е родното място на Ели Сааб, чиито рокли струват десетки хиляди евро всяка. Много е важно в центъра да посетите улицата на банките. Тя е единствената, на която никога не е падала бомба. Защо ли? Казват, че парите обичат тишината. А Бейрут е мястото, където парите са измислени – тук са живеели древните финикийци, които измислили валутните знаци. И винаги е събирал парите на Изтока и Запада – в соцминалото – и немалко български на ДС, а винаги – на повечето арабски милионери и милиардери, особено преди изгрева на Дубай и Катар.

Хубаво е и слънцето от улици и площад, които се оформят около парламента. Понеже е време за Великден, на кръстената по кръстовището на Триумфалната арка в Париж „Етоал”, е и гръцката православна черква. Има и джамия наблизо. А голямата гледка е от терасата на „Ирис” на покрива на един билдинг. Задължително разгледайте, както сторихме прекрасния дворец „Сурсок” с изящен архитектурен стил, смесил арабско и италианско влияние, с музей и приказна тропическа градина.

Нататък – по пътя към древния Библос, където вече сме ви водили на уникален гъзарски плажен курорт за партита и в един ресторант, посрещнал от Кенеди до Брижит Бардо и всички други президенти и кинозвезди от цял свят през последните 70 години, и към Казиното на Ливан, където също са на почит финикийските знаци, ще минете покрай трето лице на Бейрут – мизерен квартал. Апропо, понеже е Великден, по пътя ще видите на един от хълмовете огромен кръст като знак, че в тази страна, арабска по принцип, съжителстват мюсюлманската и християнската култура.

Връщаме се обратно в горния град на хълмовете над новия. Старият център на града има своя ориенталски чар с пъстрите тълпи, викащите търговци, типичните кафенета на Близкия Изток, силно подсвирващите и тряскащи се коли – доста от тях като пачуърки от кръпки, в теснотата на неспирния трафик. Разходете се нагоре – надолу, но не вземайте хотел в този квартал. Но задължително се отбийте в прекрасния парк на Американския университет – най-добрия в целия Близък Изток, преди да се създаде дубайският му конкурент.