След Николета в Никозия, която всъщност е Лефкозия | Trip.dir.bg

Столицата на Кипър обаче е наричана от местните хора Лефкозия или Белия град.

Освен това е единствената в Европейския съюз, която е разделена с граница. А до нея се лети през летището на Ларнака, която никак не е далеч – на около 40 км, и има директна авиовръзка със София. Ларнака е на морето, има хубава, но не толкова дълга крайбрежна улица, а недалеч от него има доста курорти. За местата за летуване на Острова на Афродита, където температурите позволяват сезонът за плажуване да започне още в началото на май, ще ви разказваме в друга дописка, а сега нека да се спрем на интересната му столица.

Никозия или Лефкозия е град, който и гърците, и турците от двете страни на демаркационната линия смятат за главен. И това май е единственото, което ги обединява. Интересното е, че той има поне две лица. Белия град наистина е основно издържан в баграта на безусловната чистота. Ако идвате откъм не дотам чистата, като всяко ретро средиземноморско пристанище, това прави безусловно впечатление. Има свое сити с по-високи сгради, а отвъд реката, която го пресича, сградите рядко превишават два – три етажа. Зеленината е грижливо поддържана.

Голяма забележителност е патриаршията на православните ни братя. А границата, която всички туристи търсят да преминат в двете посоки, е насред централната търговска улица, която е пряка на крайречната. След като се попълни формуляр и се удари печат на пунктовете на т.нар. Севернокипърска турска република, човек вече е от другата страна. Донякъде усещането прилича на онова в Ерусалим, защото прекрачването сякаш води туриста от една в друга епоха. Ако гръцката част е модерна и европейска, няколко крачки по-надолу, вече в турската, сякаш и светлината, и настроението, даже скоростта на живота се променя – всичко се прави яваш-яваш. И по масичките на старите кръчми и кафенета по ориенталски табиет навсякъде чичковци без друга работа седят втренчени в таблата, хвърлят зарове и местят пулове.

„Тавли”, както наричат кипърците тази игра, е изобретена на Острова на Афродита преди 5 хилядолетия. Малко по-рано, преди около 5500 лета, и това е научно доказано, се появява и другото световно откритие, направено тук. Това е виното, за което и по нашите земи – край Поморие, имаше претенции, че сме били първи. Науката обаче сочи Кипър като пионер. Островът е лидер и на още нещо. Кипър е първият курорт, където древногръцките богове са отдъхвали, ако се вярва на легендите и митовете.

За плажа и скалата, където Афродита е излязла от морските вълни, за Лимасол – Лемесос, и Пафос, за специалитетите на местните хотелиери, за селския туризъм и какво различава кипърската от шопската и гръцката салата, които са почти едно и също – ще пишем в следващите седмици.

Според статистиката на ЕС, най-чистото море в Съюза е кипърското и няма нищо чудно, че именно Пафос привлича този ваканционен сезон нови преки полети от София. Градът е визитната картичка на кипърския туризъм, който се радва на 300-350 слънчеви дни годишно с температура, която не пада под 15 градуса дори през януари. В България Пафос все още не е толкова популярен, колкото другия основен курортен център Лимасол или Лемесос, който се слави с някои ваканционни клубове от най-висока световна класа като „Четири сезона”, предпочитан от нашите знаменитости като Николета Лозанова например.

Историята на туризма в Пафос започва с пристигането на неговата първа туристка още в легендарните времена на древногръцките митове – богинята на красотата и любовта Афродита, която стъпва направо на един плаж на края на голяма скала, недалеч от града. Над камъчетата по ивицата е надвиснала голямата планина, на която, пак според преданията, семейството на Зевс и Хера е летувало, за да отмори от задълженията в основния си дом и офис – на Олимп. Сега там можете да карате ски на половин час от плажа. Когато става въпрос за реална почивка, разбира се пясъкът на крайбрежието на Пафос е много по-приятен за съвременните туристи. Градът е удобно композиран. В единия му край е пристанището, античните останки от амфитеатри, крепости и храмове и трационни таверни и ресторанти – т.нар. Стар Пафос. Той плавно прелива в курортната част с хотелски клубове. Това пък е Новият Пафос. Прави впечатление, че за всеки от хотелите е отреден собствен плаж по 500-600 м, точно толкова, колкото трябват за туристите в разгърнатите в по няколко крила, но високи само до 4-5 етажа здания. Навсякъде цари спокойствие, всичко е дозирано.

Заради английското влияние, което личи не само по характерното обърнато движение по улиците, в хотелите си има етикет. Не можете да влезете в ресторанта за закуска, обяд или вечеря по къси панталони, да не говорим – по бански. Затова пък има бални зали и всякакви други екстри. Специалитет на пафоските хотелиери са специалните мини-басейни пред апартаментите на приземния етаж. Те, разбира се, не стават за плуване, но са обичана екстра от гостите, които плащат висока цена за нощувка. Който има желание да прави дължини, може да използва големите хотелски басейни – открити или закрити, или ласкавото и топло море.

За любителите на голфа, зад ивицата на ризортите, има отлично игрище. Друг специалитет на кипърските хотелиери са специалните места за настаняване на възрастни. Това са цели комплекси, в които хората идват по двойки, без деца, за да се отдадат на истинска почивка. По отношение на спа – една толкова търсена услуга, особено за семеен туризъм, Кипър се е специализирал в масажите със зехтин. Не е ясно дали, наред с първото вино и таблата, тази страна не е родината и на маслиновото олио. Хипотезите са различни. Факт е обаче, че кипърците умеят да правят съвършен зехтин. И са го превърнали и в туристическа атракция чрез прилагането на подобни уелнес терапии. За нас като българи допълнителен бонус е, че съществен процент от работещите в хотелите – и на рецепциите, и в ресторантите, и в спа центровете, както и в градските заведения, са българи. Причината да бъдат толкова многобройни е, че заплащането е пъти по-високо, отколкото в България при по-малко работа и по-цивилизовани условия.

Недалеч от Пафос, на практика в рамките на крайбрежния град, освен залива и плажа на Афродита, любителите на забележителностите ще намерят и още нещо уникално. Малка черква, която е 3 века по-стара от прочутата ни Боянска църква и си заслужава да се види.

Цените на едноседмичните почивки със самолет и полупансион в хотел 4 звезди са доста по-евтини от сходна категория на нашето Черноморие – движат се от 500 до 700 евро.

„Кипърски села” е специална програма на местния туризъм. Тя цели да направи малките населени места на Острова на Афродита толкова популярни и търсени, колкото са например в италианската област Тоскана.

Девизът на програмата е: „Селата – душата и сърцето на Кипър”. Недалеч от най-популярния курортен град на Кипър – Лимасол, е Тохни. Това е най-известното село в Кипър, което на всичко отгоре се намира на една и съща дистанция от Лемесос, от столицата Никозия – Лефкозия и от Ларнака. Къщи за гости в средиземноморски стил, които обаче имат приказни кокетни градини с басейни, наред с ретро стила на екстериора и интериора, посрещат пътешествениците от цял свят. Домовете са каменни, което е гаранция, че пазят хладно дори в най-големия пек, имат капаци в ярки краски – синьо и други багри, обрасли са в асми и цветни храсти. Истинска идилия. Толкова популярните напоследък кулинарни и винарски курсове са във вихъра си в Тохни.

Най-лесно е човек да се научи да прави бранда на Кипър – салата, наречена на Острова. Също като нашата шопска, тя е основана на базата на гръцката – сирене, домати, краставици... и още нещо. В случая с кипърската салата не е лук и магданоз като в нашия казус. Допълнението е фина маруля. Естествено, има и много по-трудни за правене неща. Домакините с радост научават гостите си да приготвят типичните за Острова храни. Или да правят вино – нама или командария, което се произвежда в Кипър от 5500 г. и се изнася вече две хилядолетия. Гостите се учат и как се добива зехтин. Разбират защо маслините в магазините са различни цветове – зависело от месеца на прибиране, как се мачкат, за да пуснат своя сок – от 5 кг набрани, става само литър олио. Всеки ден човек може да се забавлява като се пробва в някакъв различен процес и да остане изморен, но доволен накрая.

Фототуровете са друга атракция с много фенове. Даже през по-ниския зимен сезон са измислили занимания като бране и хапване на цитруси по околните хълмове. Тохни е нещо като столица на показните села. Те са общо четири и са близо едно до друго. Освен вино, зехтин и хубава храна, туристите наблюдават и се учат и на традиционна кипърска бродерия. Впечатляващи са и старите им черкви на хълмовете, от които се открива приказна гледка към морето.