Да се срещнеш лично с един от шерпите на Христо Проданов, да чуеш историите, които още помни и да споделиш чай и усмивки с него - това е само част от пътуването на Веси Каравасилева до Непал.
През декември 2021 г. Веси решава, че е дошло време да се отправи на пътешествие до Непал. Организира пътуването си набързо и пристига само с резервация за първите няколко нощувки в Катманду.
Няма конкретен план какво иска да види и прави - с едно изключение: знае, че иска да се види с шерпа на Христо Проданов, Чованг Ринджи, за когото е чела и предполага, че още живее в дома си в Намче Базар.
"Спортисти и алпинисти минават през Намче Базар на път за някъде, обикновено за базовия лагер на Еверест, а на мен единствената ми цел беше да се срещна с този човек, ако още е жив," разказва пред Trip.dir.bg Веси.
Гледки и хора по пътя от Лукла към Намче Базар
Снимка: Веси Каравасилева
Няколко дни след пристигането си в Непал тя се отправя на трек от Лукла към Намче Базар. Вечерта преди да тръгне, приятелка ѝ праща снимки на други българи, които съвсем скоро случайно са се срещнали с Ринджи. Тя разбира, че пътуването ѝ ще има смисъл.
Трекът продължава два дни и преминава през планини, които непалците наричат просто "хълмове". "Като ги сравняват с Хималаите, за тях тези планини са просто хълмчета, които са по 3000-4000 м високи," спомня си Веси.
Сърдечна среща
След като пристига в Намче Базар, започва да разпитва за Чованг Ринджи и само за пет минути научава къде е къщата му. Ринджи ги посреща много топло.
"Почерпи ни с чай и бисквити, а когато разбра, че съм от България, веднага ме прегърна и много се зарадва."
При него са жена му, снаха му и внучката му. Къщата им е пригодена за посрещане на туристи - предлагат стаи за настаняване и храна. В дома на Чованг Ринджи има снимки и спомени от много експедиции, сред които българските, които са минали оттам. Има и българско знаме, с което с удоволствие се снима.
Албум със снимки за спомен от български експедиции в дома на Ринджи
Снимка: Веси Каравасилева
Постер от българската експедиция от 1984 г., който Ринджи пази в дома си в Намче Базар, Непал
Снимка: Веси Каравасилева
Спомени отпреди 37 години
Макар да са минали 37 години от българската експедиция до Еверест, по време на която загива Христо Проданов, Ринджи си спомня с усмивка как се е катерил рамо до рамо с българския алпинист.
Когато споделя спомените си от онзи 20 април, в гласа на шерпа се усеща тъга. Той не успява да се изкачи и да слезе с Христо до върха, какъвто е бил планът. Жената на Ринджи също се включва със спомените си. Разказва чрез преводач, че последната вечер двамата са тръгнали по-късно от планираното към върха. Докато са вървели нагоре (и Христо Проданов, и Чованг Ринджи се изкачват без кислород), бутилка пада и удря в гърдите Ринджи. Заради голямата надморска височина ударът му се отразява тежко, той започва да плюе кръв и няма как да продължи нагоре.
Жена му разбира за случилото се и веднага тръгва сама нагоре към Базовия лагер на Еверест (на около 3-4 дни пеша). Месецът е април, известен с лошото си време.
Шерпът си спомня, че освен една югославска експедиция и българите, след това друг не е успял да изкачи Еверест по Западния ръб (т.нар. Жесток път), при това без кислород, както го е направил Христо Проданов. Заради разразилата се буря, след като стъпва на Еверест, Проданов остава три дни на надморска височина около 8700 м, където и намира смъртта си.
Посрещане на Христо Проданов при завръщането му от връх Лхотце
Снимка: Иван Григоров
Общата дължина на маршрута по Западния гребен от базовия лагер до връх Еверест е 9445 м. Този маршрут е наречен "Жестокия път", защото е най-трудният и е по-дълъг. Властите на Непал декларират, че за 1984 г. единственият свободен маршрут на Еверест е само по Западния гребен. Друга възможност нямало чак до 1990 година.
Христо Проданов е първият човек в света, който изкачва връх Еверест в Непал по западната стена, който е най-дългият маршрут, без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който изкачва върха през месец април. Всички други пролетни изкачвания са осъществявани през месец май.
Ринджи все още си спомня и че Людмил Янков е тръгнал да търси Проданов. За българите от експедицията от 1984 г. Ринджи разказва, че са били много сплотени и сами са вършели повечето неща.
Подаръци през границите
"Понеже ние го изненадахме, на следващия ден той отново ни покани у дома си. Подари ни молитвени знаменца в петте цвята, които символизират петте елемента в будизма. Казах му, че Христо Проданов има живи роднини, които живеят в Карлово, и той прати по мен малки подаръчета за дъщерята и племенницата на Христо Проданов. След като се върнах, аз ги занесох на племенницата му, тъй като дъщеря му не живее в България, и тя много се зарадва," разказва Веси.
Веси носи от България дървени мускалчета с розова вода и дървена кукла в носия. Подарява куклата на внучката на Ринджи и момиченцето не се разделя с нея.
Веси, Ринджи и внучката му с куклата подарък в ръце
Снимка: Веси КаравасилеваВъпреки че е почти на 80 години, Чованг Ринджи е много пъргав и енергичен човек. Шерпът споделя, че българите, които са се срещнали с него преди Веси, са го поканили да дойде в България, като са се ангажирали да поемат разходите по пътуването му. Макар да не е пътувал никога извън Непал, по думите на Веси Ринджи сериозно обмисля идеята.
Къщата на Чованг Ринджи и самият той, позиращ с българското знаме
Снимка: Веси Каравасилева
"Ако някой някой ден мине през тази част на Непал, може да знае със сигурност, че е повече от добре дошъл при Ринджи, независимо дали за нощувка за аклиматизация или просто за чаша чай. За мен беше незабравима среща и ако някой ден имате възможността да отидете до там, непременно се изкачете до върха на селото, винаги ще има кой да ви покаже къщата му," разказва с вълнение Веси.
Пътуване без план из Непал
Още от първия си ден в Непал Веси споделя, че се е почувствала много на място в хималайската страна. "Всичко беше толкова просто, толкова лесно, има хора, които ще ти помогнат да организираш всичко. Хората са мили и гостоприемни, но го няма усещането, че са такива само защото им плащаш," разказва Веси.
Срещата с обитателите на планинските райони е вълнуваща за нея - тя вижда как местните пренасят невъобразимо тежки товари в огромните си плетени кошници, като се придвижват пеша между планинските селца. Къщите, в които отсяда по пътя, са домовете на семейства, където гостите споделят храната си с няколко поколения домакини. Всичко е много непринудено и тя споделя, че нито за миг не се е почувствала застрашена като сама пътуваща жена.
"За тях гостите са като богове," завършва разказа си Веси и е сигурна, че отново ще се върне в Непал.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}