4 месеца и 22 часа или колко е нужно да се влюбиш в Китай

12:33 | 05.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

4 месеца и 22 часа или колко е нужно да се влюбиш в Китай

Документалистика, пътепис и роман... журналистката Таня Глухчева ни отвежда на ново своеобразно пътуване

10:41 | 11 февруари 2024 | Автор : Елза Тодорова 5 1814 Снимка: Таня Глухчева

"Парк "Ритан" се намираше на десетина минути от дипломатическия комплекс. Подобно на всички паркове в Пекин и него го затваряха всяка вечер в девет и половина. Както навсякъде в града, вътре беше много чисто, на отделни места имаше хора, които практикуваха тай чи, други свиреха, но го правеха за удоволствие или се упражняваха, а не просеха - това беше забранено.

Някои хора продължаваха да ходят с маски, въпреки че правителството беше разхлабило мерките срещу коронавируса. Най-интересното нещо бяха групите възрастни хора, които танцуваха. По-късно Валентина разбра, че покрай пандемията възникнали така наречените площадни танци, където предимно баби танцували за здраве.

Постепенно към тях бяха започнали да се присъединяват все по-млади хора и през април, когато времето се постопли, Валентина видя как вечер, около шест часа, започваше музиката и танцуващите ставаха все повече и повече. Който имаше желание, се присъединяваше съвсем спокойно. Беше напълно безплатно и можеше да напусне групата по всяко време.

Най-хубавото беше, че никой не се интересуваше от движенията на съседа си. Всеки гледаше единствено себе си и се наслаждаваше колкото можеше."

Тази "жива" картина от парк Парк "Ритан" в китайската столица Пекин намираме в последната книга на Таня Глухчева "4 месеца и 22 часа". В типичния си стил тя превръща пътеписа в роман, споделяйки впечатления от местата, които е посетила и са оставили у нея дълбок отпечатък.

Виж още "Ако съдбата ти даде възможност, ще поправиш ли грешка от миналото"

След като "посетихме" Чили и Бразилия с "Да пътуваш в петък 13", а с "Професора" се качихме на своеобразен асансьор между минало и бъдеще, сега авторката ни отвежда в Китай.

Попада там след пандемията и след като получава покана от Международния китайски пресцентър да се включи в програмата за обмен на журналисти от Източна и Централна Европа. Скоро след това и посолството на Китайската народна република одобрява кандидатурата ѝ да посети това непознато за източноевропейците място за цели четири месеца с уверението: "Страната ни се отваря след COVID пандемията и бихме искали повече хора да видят и разпространят истината за Китай".

Самата тя признава в книгата си: "... в България малцина бяха хората, които знаеха какво представлява Китай и как живеят хората там. Първите асоциации, които изникват в съзнанието, са за жени с малки стъпала, получени след неистови болки при бинтоването им, за да не растат; много смог и вечно забързани хора; традиционна медицина и ястия от пържени скорпиони, прилепи, водни кончета и какво ли още не".

Таня Глухчева обаче успява да покаже друг облик на Китай - като приветливо, отворено за туристи място, предлагащо безброй възможности за забавления, запознанства и надграждане на себе си. И по-важното - макар и роман, в книгата ѝ документалистиката не липсва. Нека се върнем към отново към парк "Ритан" в Пекин:

"Някога в парка се беше намирал императорски дворец и на места се виждаха останки от него. Бяха запазени вратите, гледащи към четирите основни посоки, и навсякъде имаше табелки, обозначаващи кое какво е. Имаше съхранени и много пътеки от отминали векове и Валентина понякога се чувстваше като принцеса, докато вървеше по тях и стигаше до езерото, където рибари всеки ден си опитваха късмета.

А когато само след месец цъфнаха всички дървета, не можеше да отдели поглед от цялата тази красота. Появиха се работници, отговарящи за определени парцели, и щом видеха някое изсъхнало цвете в поверената им градинка, веднага го сменяха със свежо. Нямаше и следа от мръсния въздух, за който западните медии непрекъснато пишеха. Слънцето и синьото небе не бяха изключение, а ежедневиe".

Националният природен резерват в Чънду

Снимка: Таня Глухчева

Умението на Таня Глухчева така стриктно да се придържа към фактите, които подлага на допълнителна проверка, донякъде дължи и на работата ѝ като журналистка по международни въпроси във в. "Дума". Най-голямата ѝ страст обаче остава пътуването.

Тя е родена в София през 1986 г., но като дете живее няколко години в Канада. Там се влюбва в испанския език и завършва Испанска гимназия, а след това надгражда с испанска филология в университета. Скоро програмата "Еразъм" я отвежда в Малага, където се запознава с много латиноамериканци и осъзнава, че нейният път е Латинска Америка. Така, докато преподава испански у нас, тя използва всеки свободен миг за бягство в посока Латинска Америка, за която казва, че познава по-добре от България. Житейският ѝ път минава също през Чили и Бразилия, а нaскоро и през Китай.

Таня Глухчева в Забранения град - укрепен район на китайския императорски дворец в центъра на Пекин

Снимка: Таня Глухчева

Един от впечатляващите за Таня Глухчева моменти е посещението на групата журналисти в провинция Хайнан.

"Хайнан официално е обявен за провинция през 1979 г. В онзи момент районът е изключително беден и местните се прехранват предимно с риболов. От 1988 г. правителството решава да развие мястото, заедно с прилежащите му острови. Днес вече се говори за китайските Хаваи и е една от най-развитите и богати части на страната. Въпреки че има много хотели, в никакъв случай не можем да се твърди, че е презастроено. Има достатъчно място за всичко, но най-вече - за пълноценна почивка през деня или забавление вечерта, когато по улиците излизат сякаш повече хора. Млади и стари се разхождат по брега или танцуват под звуците на приятна музика.

Освен Саня, Западния остров и други места, които привличат с белия и мек пясък, дълга плажна ивица и чиста вода, туристите могат да се насладят и на... мистерията на "Янода" или дъждовната гора. Буквално "Янода" означава "Едно, две, три", но местните го използват и за поздрав, приветствайки посетителите. Билетът струва приблизително 40 лева (спрямо настоящия курс на юана), но гледката и изживяването си заслужават. Там се намира и дървото с най-гладката кора и високо над 10 метра, което в миналото е служило за изпитание до каква степен момчето заслужава любимата си. Ако успеело да изкачи дървото - се подготвяла сватба, ако ли не - не.

Традиционни костюми за младоженци

Снимка: Таня Глухчева

Интересно е да се види как повечето дървета и растения имат табелки, на които е означено дали са отровни или не. Въпреки това гидът е длъжен да предупреди: "Стойте по-далече, защото секунда невнимание...". Тъй като никога нищо не е съвършено, недостатъкът е, че хората не говорят чужди езици.

Това, разбира се, не може да развали почивката на авантюристите, отишли да изпитат адреналина на стъкления мост, на който малцина успяват да запазят самообладание (особено на мястото, където строителите са решили да се пошегуват и са сложили плочка, даваща измамното усещане, че стъклото се напуква) или някои от другите екстремни атракции. За най-малките гости са направени специални фигури на динозаври, които се подават зад гъстата растителност. Това е малко шокиращо, защото няма данни те да са обитавали мястото, но децата искрено се впечатляват и са доволни.

Артистка изпълнява пекинска опера - традиционен китайски театър, който съчетава музика, песни, пантомима, танци и акробатика
Снимка: Таня Глухчева

Ботаническата градина е друго привлекателно място. Макар да не е с размерите на дъждовната гора, все пак, за да се види цялата, е необходимо да се обиколи със специално предвидено влакче. Тук входът е по-евтин - около 20 лева. Чужденците не бива да се стряскат при вида на продавач на сладолед, който е... робот. Умело приготвя поръчката и я подава на клиента. Плащането, разбира се, става с помощта на телефон, защото все по-засилваща се е тенденцията хартиените пари да изчезнат и да се плаща само онлайн.

Екзотични храни и напитки, някои плодове журналистите виждаха за пръв път през живота си, а вместо минерална вода, обикновено в заведенията сервират вода от кокосов орех. А те изобилстват в Хайнан. И се използват също така и за приготвяне на десерти от месестата част вътре. Докато човек ги яде забравя, че му липсва шоколадът (тук не се консумира много) и се потапя в една нова действителност, досущ като в приказките. Но тази е по-хубава, защото е истинска!

За нея допринася и отиването с ферибот до Западния остров. Това място ще бъде една от предпочитаните дестинации за туристите. Има плаж, история, вкусна местна храна и корабче, обвито в легенда. Хиляди посетители оставят картички с пожелание или пишат писмо до любим човек, после ги закачват на стената и се надяват някаква магия да сбъдне желанието им. По-чувствителните може да усетят силната любов, голямото отчаяние и какви ли още не чувства само с влизането си в каютата".

Книгата "4 месеца и 22 часа" може да намерите в книжарниците на Университетско издателство "Св. Климент Охридски", както и в по-големите книжарници у нас.