Денят, в който Ниагарският водопад пресъхна

14:40 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Денят, в който Ниагарският водопад пресъхна

Някои се разхождат по ръба на водопада, други се молят в църквите, защото смятат пресъхването за знак за края на света

ТЕМА #Водопади #САЩ

11:33 | 29 март 2022 | Автор : Мария Ангелова 3 14232 Снимка: Getty Images

На 29 март 1848 г. се случва нещо, което се помни вече повече от 170 години - Ниагарският водопад пресъхва.

Водопади

Мощната струя от 3160 тона в секунда просто изчезва. За времето си това се възприема като сигурен знак, че идва краят на света, а най-интересното е, че причината не е в сушата.

Какво се случва?

След изключително студена зима плътният лед в езерото Ийри започва да се разчупва при затоплянето на времето в края на март. На 28 и 29 март този лед достига до устието на Ниагарска река и започва да се натрупва там заради силното течение. Студеният вятър още повече влошава ситуацията и набива леда в естествена язовирна стена, която спира притока на вода към реката и водопадите за цели 30 часа.

Първите, които забелязват промяната, са собствениците на мелниците и фабриките по течението на реката. Те с почуда забелязват, че колелата им са спрели да се въртят, а речното дъно се вижда. Работата спира, а църквите се изпълват с молещи се хора, които смятат, че пресъхването на реката и водопада е знак за края на света.

Снимка: Getty Images

Виж още Когато плуването на плажовете в Сидни беше незаконно

Много любопитни и невярващи хора се стичат на място, за да видят с очите си случващото се. Някои се престрашават да се разходят по дъното и дори да стигнат пеша до близкия остров Гоут.

Жителите на градчето Чипауа откриват много саби, пушки и други оръжия, за които смятат, че са захвърлени в реката от американските войски след Битката при Чипауа през 1814 г.

След залез на 29 март стотици хора са носели запалени факли по ръба на Подковата и Американския водопад (две от частите на Ниагара), докато американски войници яздят около тях.

Снимка: iStock by Getty Images

Виж още Топ 10 туристически дестинации преди 100 години

Водата се завръща

На 30 март следобед ветровете, които струпват леда, обръщат посоката си. Постепенно течението на реката и водопадите се завръщат към обичайния си вид.

През 1964 г. при езерото Ийри е построено специално съоръжение за ограничаване на движението на леда, така че той да не може да преминава в Ниагарска река и да я прегражда. През 1997 г. съоръжението е подменено с по-съвременно.

Оттогава водата в Подковата не е пресъхвала повече, но Американският водопад преживява още едно замлъкване. От 12 юни до 25 ноември 1969 г. водата му е спряна изкуствено заради геоложки проучвания. Само през първата седмица на работата над 100 000 посетители се стичат да видят водопада без сттраховитата му водна мощ.

Любопитен факт е също, че Подковата никога не е замръзвал, докато Американският водопад няколко пъти се е превръщал в огромна скулптура от лед.

Водопадът е една от най-старите туристически атракции в Северна Америка

Embed from Getty Images

Ниагара се образува преди около 12 000 години и привлича с мощния си рев туристи от векове. След като френският изследовател Самюел де Шамплен описва водопада през 1604 г., мълвата за него се разпространява из цяла Европа.

Още през 1827 г. местен хотелиер организира зрелище, за да вдигне шум около водопада, като пуска обречен на унищожение кораб, пълен със "страховити зверове" надолу по струята (от всички животни само гъската оцелява от тази каскада).

През 1842 г. Чарлз Дикенс пише по повод посещението си на Ниагара: "Когато почувствах колко близо съм до Създателя си, първият ефект - и трайният, моментално запечатан - от невероятния спектакъл, беше мир".

През 1893 г. и Алеко Константинов посещава Ниагара като част от пътуването си до Чикаго. Впечатленията си описва в пътеписа "До Чикаго и назад", където разказва за първата си среща с водопада:

"Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на своята любов, какво чувствува той при първото произношение на взаимност; не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като пристъпва прага на новия живот... Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение и нетърпелива жажда, щото, ако в този момент се отвориха небесата и св. Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: "Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!"

ИЗБРАНО