За финландците "Мълчанието е злато, говоренето е сребро". Това гласи една от любимите им поговорки и те се придържат стриктно към нея, за ужас на онези, които за първи път посещават Финландия.

Ако не съществува важна тема за обсъждане, разговор с финландец изобщо няма да се състои.

Комуникацията извън социалните ситуации между близки приятели на практика не съществуват. Поздрав към момичето зад бара, което предлага сутрешното кафе? Ограничават се до поръчката на конкретния вид напитка - толкова.

Присъствие по начин, който изисква признаване и на наличието на непознат? Никога!

Във Финландия често се публикува анекдот с хора, които стоят пред автобусна спирка, а не под нея, за да се илюстрира този факт. Чужденците са най-гръмогласните в техния, често доброволно мълчалив, обществен транспорт.

Снимка: iStock by Getty Images

С над два милиона сауни в страната, които те използват напълно голи (обикновено разделени по пол, въпреки че това правило обикновено се отхвърля в компанията на приятели), финландците изглежда нямат проблем с това да се приближат до вас и да се почувстват комфортно в присъствието ви. Но когато са облечени, общуването се прекратява.

Снимка: iStock by Getty Images

Финландците често се отказват от обичайните прийоми при разговор, които са заложени в други култури, и обикновено не смятат за необходимо да се срещат с чуждестранни колеги, туристи и приятели. Както обяснява Тийна Латвала, бивша преподавателка по английски език в Соданкюля, Лапландия, пред Би Би Си, част от работата ѝ е била да запознае студентите си с концепцията за светския разговор.

"Имахме практика, в която трябваше да се преструват, че се срещат с някого за първи път. Трябваше да се престорят, че се виждат в кафене или в автобус и че не се познават, но все пак да комуникират. Бяхме написали на дъската всички безопасни теми, така че не им се налагаше да измислят нещо, за което да говорят. Оказа се, че е изключително трудно."

Алина Йефремоф, 18-годишна финландска ученичка в Хелзинки, си спомня за подобно форматирани упражнения с леко недоверие. Благодарение на телевизията и филмите (които се излъчват предимно на английски език) тя вече е била запозната с нефинландските стилове на общуване. Въпреки това трябвало да издържи поредица от домашни задачи в стил "свържи две точки". "Учат ни да отговаряме: "Аз се чувствам чудесно, а ти?"; "Как е майка ти?". Беше много ясно как да се държим в разговор, но и много странно... сякаш имаше правилни отговори на въпросите", разказва Алина.

На въпроса как би искала финландското общество да е по-отворено, Йефремоф дава пример с това, че е направила нещо съвсем обикновено, но повод за комуникация. Изпуснала книгите си в метрото и се смяла на себе си. Признава, че би й харесало непознати хора да се присъединят към нея и да се смеят или коментират ситуацията. Социални контакти с непознати хора? Това не е нещо, на което са ги учили.

Снимка: iStock by Getty Images

Има повече хипотези, отколкото отговори за това защо във финландската култура завесата на мълчанието е постоянно спусната.

Латвала смята, че характерната за финландците директност има нещо общо със сложността на езика им и сравнително голямото разстояние между градовете. Ако сте пропътували дълъг път, за да се видите с някого, защо да губите време във формални разговори?

Професор Лаура Колбе, която преподава европейска история в университета в Хелзинки, обаче гледа на темата през сравнителна перспектива. Тя казва, че финландците не възприемат тишината си или липсата на разговори като нещо отрицателно. Вместо това всяка култура оценява другата по нейните социални норми, откъдето идва и широко разпространеният стереотип за мълчаливия финландец сред по-емоционалните националности.

"Например, когато в миналото във Финландия са идвали хора, говорещи шведски и немски, те са виждали финландците като мълчаливи граждани и са се чудели защо хората не говорят шведски или немски, а по-скоро мълчат сред гостите си."

Това не се дължи на липса на умения, тъй като във Финландия има два национални езика - фински и шведски - и финландците започват да учат английски на шест-седемгодишна възраст. По-скоро причината е, че когато трябва да се изразяват на втори (или трети) език, много от тях предпочитат да не казват нищо, вместо да рискуват да не бъдат напълно разбрани. Когато обаче са сред свои, мълчанието функционира като продължение на удобния разговор.

Тази идея се потвърждава от д-р Анна Ватанен, изследовател от университета в Оулу, чието проучване показва, че поне сред своите, финландците общуват чрез удобно мълчание - особено сред познати. Когато става въпрос за външни лица, които оценяват стереотипно прямите финландци, тя предупреждава, че някои нюанси се губят в превода.

"Не става въпрос за структурата или характеристиките на езика, а по-скоро за начините, по които хората използват езика, обяснява тя. "Например въпросът "Как си?", който най-често се поставя в самото начало на срещата. В англоговорящите страни той се използва предимно като поздрав и на него не се очаква сериозен отговор. Напротив, на финландския му аналог (Mitä kuuluu?) може да се очаква "истински" отговор след него. Доста често човекът, който отговаря на въпроса, започва да разказва какъв всъщност е животът му в момента, какво ново има, как се е справял."

Но когато финландците се откажат от обикновения разговор, казва Каролина Корхонен, автор на "Финландски кошмари" - книга и онлайн поредица от комикси, в които "средностатистически" финландец се сблъсква с "ужасите" на живота, това е свързано и с уважение. Защо да рискувате да накарате някой друг да се чувства неудобно?

Снимка: iStock by Getty Images

"Харесва ми да мисля, че финландците ценят личното пространство", отбелязва тя. "Ако не познаваш друг човек, не искаш да го безпокоиш. Те могат да си прекарват времето по начин, който им харесва, или да не искат непознат да ги безпокои. Ако видиш, че те са отворени към комуникация, можете и да разговаряте. Но в повечето случаи хората са учтиви и спазват дистанция."

Но желанието им да избягват е толкова често срещано предразположение, че се е вкоренило във финландската култура. Пилотът във Формула 1 Кими Райконен е изградил емблематичния си имидж около мълчанието си или поне върху използването на лаконичен език.

Стендъп комиците използват липсата на разговори при финландците като част от рутинната си практика. Това дори се разпространи в международен план.

Благодарение на неочаквано нарасналата популярност на работата на писателя Корхонен в Китай, тийнейджърите, които не обичат социалните контакти, се определят като "духовни финландци".

В някои случаи обаче финландското общество изглежда се стреми към малко по-отворено съществуване. Това обаче става бавно. Юси Салонен, главен оперативен директор на финландската компания за шоколад Goodio, живее от две години в Лос Анджелис и би желал да внесе малко повече от отворения дух на САЩ в родината си.

"Когато се върнах във Финландия, почти се обидих, когато отидох да си взема чаша кафе в заведение, а те не ми казаха нищо", спомня си той. "Беше просто : "Какво искаш?" Нима няма да попитате нищо преди това?...Това е моята родна страна. Това е просто начинът, по който се случват нещата. Беше забавно да забележа как нещата се изкривиха малко, когато живеех там... Мисля, че малко общуване или разговори не вредят."

Това е обнадеждаваща идея, че финландците могат да се срещнат с останалия свят, като същевременно уважават личното пространство на другите. Но засега това оставя Финландия с една от най-интересните социални дихотомии. Разбира се, може да не говорите с хората на улицата. Но ако имате късмет, понякога някой непознат мигновено ще ви стане приятел и ще ви разкаже всичко.

 

Снимка: iStock by Getty Images

ИЗБРАНО