Любителите на архитектурния туризъм през последните години са привлечени в Осло от Музея на модерното изкуство, който световната супер звезда Ренцо Пиано направи, като преобрази стария квартал на доковете до прочутото здание на кметството, където предстои Ципрас и Заев да поделят Нобеловата награда за мир.

Всъщност обаче най-красивата опера в света е в другия край на крайбрежието на норвежката столица. До централната гара, където свършва главната улица на града, водеща от нея към кралския дворец, е операта. Тя вече е 10-годишна. Отличена с наградата на Световния архитектурен фестивал в Барселона и Европейската награда за съвременна архитектура през 2009 година, тя е истинско произведение на изкуството, което слива небето над нея и морето до уникалното произведение на човешкия гений.

Операта е разположена на собствен площад, оформен като минималистичен вариант на античен форум. Пространството – екстериорно и интериорно е така решено, че отвсякъде е като да е приземният партерен етаж, независимо, че са няколко. Това не може да се опише. Просто трябва да се види. Усещането за неземност и прозрачност, особено по време на удивителните залези, се дължи в огромна степен и на стъклото, което отвсякъде е „опаковало” удивителното здание.

За да бъде подчертан ефектът, досами зданието, но на метри навътре в морето, е изградена скулптурната работа „Айсберг”, както я наричат местните или „Тя лежи”, както е оригиналното име от италианската артистка, която е направила пластиката. Тя също е от стъкло, но изглежда като направена от ледени кристали, както ще се убедите, когато я разгледате не само откъм операта на сушата, но и при разходка с лодка из Осло фиорда.

Другият основен материал е италианската връзка, която е задължителна за всяка опера. Това е великолепен карарски мрамор. Влизането в атриума на лобито е впечатляващо, защото човек изведнъж се оказва под „небе” от високо 15 м стъкло. Което обаче е нищо в сравнение с впечатлението, което оставя направеният от 5800 ръчно обработени кристала шанделабър в салона. Седалките са с монитори и със система за електронно либрето, тъй като – както норвежците, така и повечето туристи, не разбират основните оперни езици – италиански и руски.

Завесата, която изглежда като от алуминиево фолио е друга несъмнена атракция на театъра. За нас обаче най-впечатляващо се оказа, че при посещението в малкия магазин на операта, където почти всеки посетител се отбива, за да вземе нещо за спомен от това уникално място, един от десетината албума на солисти на световни суперзвезди, които се продават, се оказа на нашата Веселина Кацарова.