Гърция ревниво пази район, който е малко известен и още по-малко посещаван. Дълбоко във вътрешността на страната, откъснат от останалия свят от планините, се намира Аграфа.

Името на региона буквално означава "неписан" на гръцки, защото когато византийските книжовници за първи път се сблъскват с него, те го намират за твърде отдалечен, за да го опишат на картите си, и го отбелязват като Аграфа - неизследвана територия. Османците също намират района за твърде недостъпен, за да го контролират, и така Аграфа става един от малкото райони на Гърция, които никога не попадат под османска окупация.

Аграфиотите, издръжливите, независими жители на този регион, използват тази квазинезависимост, за да превърнат земята си в център на революционна дейност. Тук е роден легендарният борец за независимост Антонис Кацантонис, а революционният водач Георгиос Караискакис използва Аграфа като база, от която тероризира османските войски в равнината.

Снимка: iStock by Getty Images

През 1823 г. османски гарнизон, който се оттегля от крайбрежния град Месолонги, прави необмислена обиколка през Аграфа. Дезориентирани от непрестанния пейзаж от планини, гори и каньони, те попадат в засада на група от 800 гръцки бойци, които ги унищожават край село Агиос Власиос в една от най-известните битки на гръцката революция. Османците никога повече не се доближават до региона. Няколко години по-късно Аграфа става част от новото независимо Кралство Гърция.

Не че независимостта е донесла много ползи на Аграфа. Районът остава беден и изолиран и в края на 19 век много жители на Аграфа започват да търсят по-добър живот другаде. Някои отиват в равнините, други - в Атина. Много от тях се насочват към Америка, конкретно към град Шарлот в Северна Каролина, пише BBC.

"Първият аграфиот, който се е преселил в Америка, по някакъв начин е попаднал там. Той писал на приятелите си в селото, че това е хубаво място с много работа, и така много други го последвали. Сега в Шарлот живее най-голямата общност на аграфиоти извън Гърция.", обяснява Елисавета Пападопулу пред екипа на BBC.

В Аграфа има толкова малко равна земя, че селищата са пръснати по склоновете на планините, а село Франгиста, всъщност са две селища, разделени от голяма клисура.

Снимка: iStock by Getty Images

По време на Втората световна война регионът пада под ударите на нацистите - може би първите нашественици, които реално окупират Аграфа.

Но местното съпротивително движение е силно и Аграфа става първото място в Гърция, което се освобождава от нацисткото управление, като през август 1943 г. от планините е провъзгласено "Свободна Гърция".

Но най-лошото още не е приключило. Още преди да е свършила войната, Гърция изпада в жестока гражданска война. Събитията, които разкъсват страната, се разиграват в по-малък мащаб в Аграфа. Франгиста, не е по-различна. Тук семействата се обръщат едно срещу друго, а изолацията на селото означава, че няма как да се избяга от насилието.

Дитики Франгиста, е наречена от местните - "луксозната част". Тя е видимо по-голяма и по-оживена от източния си събрат, с кафенета, пълни с хора в работоспособна възраст, и дори училище с няколко ученици.

Снимка: iStock by Getty Images

По-нататък пейзажът става все по-примамлив. Под планината Аграфа (подобно на региона и тя остава неназована) се разкриват трите големи реки на Аграфа - Ахелой, Аграфиотис и Мегдова - които прорязват региона като ледено сини пипала. В далечината се виждат безкрайни елови гори, в които живеят мечки и вълци.

Малки селца се гушат по склоновете на планините, а червените им покриви са обгърнати от зелена гора, сякаш самата природа иска да ги съхрани. Друг свят, светът на Аграфа.

Районът изглежда почти алпийски, а местните жители често наричат Аграфа "Швейцария на Гърция". Няколко луксозни ски курорта се намират покрай границите на Аграфа, въпреки че в самия регион няма такива. Все пак това е Аграфа - неписана земя.

Снимка: iStock by Getty Images

До 50-те години на миналия век тук не е провеждано официално преброяване (днес населението е едва 11 000 души), електричеството идва едва през 80-те години на миналия век, а много села все още чакат асфалтирани пътища.

Тази изолация е едновременно благословия и проклятие за Аграфа. Тя е съхранила традиционния начин на живот, райско кътче от флората и фауната, но това е и трудно място за живеене. Зимите са дълги и трудни и е лесно да бъдеш откъснат от света.

Горд аграфиот, Даваринос израства в къща с 11 братя и сестри и без електричество. Родителите му били овчари - един от малкото източници на препитание в тези диви земи. Той говори красноречиво за Аграфа и противоречията на нейната география, едновременно красива и враждебна. Въпреки че живее добре в Атина и на гръцките острови, сърцето му винаги остава тук, в Аграфа. Преди десет години той се завръща, за да създаде Аграфската планинарска асоциация. "Тук нямаше нищо. Нищо. Аграфа. Само планини, гори и реки. Така че трябваше да започна от нулата.", разказва пред BBC той.

Работейки до голяма степен сам, той започва да почиства района около селото си Тополиана в западните покрайнини на Аграфа. Започва да изгражда пътеки, да поправя съоръжения за катерене и да организира пътувания с каране на каяк и други занимания.

В началото местните хора го смятат за луд. Но след това започват да пристигат туристи, предимно добре обезпечени атиняни, които търсят нещо извън утъпканите пътеки. Сега Асоциацията на планинарите в Аграфа има 200 членове, включително няколко опитни водачи. "Исках да покажа, че тук има потенциал за туризъм. Исках да поставя Аграфа на картата.", заявява той. Е, за Аграфа вече се знае и тя никога повече няма да бъде неописана. Сега местните хора се надяват да ги посещават повече туристи, но от онзи тип, който идва да опази, а не да притежава.

Снимка: iStock by Getty Images