По случай Международния ден на планината, който отбелязваме всяка година на 11 декември, ви представяме поредица от интервюта с хора, които обичат планините и вдъхновяват другите да ги обичат. 

Ако живеете в България през 2021 г., със сигурност сте виждали снимките на фотографа Владислав Терзийски. Може да не сте знаели, че са негови, но сте ги виждали - планини, плажове, села и градове в България от птичи поглед. Снимки, които преобръщат перспективата дори и на до болка познатите места.

Как се правят интересните кадри, как се откриват неизвестните пътеки и кои са любимите му планински гледки - четете в интервюто ни с Владислав Терзийски. 

Кой е Владислав Терзийски? Владислав Терзийски не е само фотограф и човек, който снима видео, а обикновен човек, който обича да пътува и не обича да стои на едно място. Благодарение на това попада на интересни места в интересни моменти. Така се получават и интересните снимки.

Триградското ждрело

Снимка: Vladislav Terziiski Photography

Планината за теб е... място, където обичам да прекарвам повече време, защото тя позволява на мозъка ти да се изключи от ежедневието. Докато се качваш от ниското към високото, с всяка крачка оставяш зад гърба си града и проблемите.

Българската планина, която има специално място в сърцето ти, е... През различните периоди в живота си любими са ми били различни планини. Но истината е, че харесвам по-високите части на планините, независимо в коит планини - там, където високата растителност изчезва, няма какво да спира погледа ти и се усещаш по-въздушно.

Усещам всяка една планина по различен начин. Например Родопите са много приятни за автотуризъм - от точка А до точка Б може да се стигне с кола, а след това имаш ходене пеша - това е по-лежерно занимание. В Рила и Пирин преходите са по-сериозни, ходи се за няколко дни, спи се на палатка или в хижи - усещането там е много по-различно. Родопите са по-уютни, Рила и Пирин са по-планински. Стара планина е между двете. Витоша пък позволява за много кратко време да се качиш нависоко.

Чатъма и язовир Голям Беглик

Снимка: Vladislav Terziiski Photography

Представата ти за съвършен ден в планината е... предишния ден да съм бил в планината. Да спя на палатка, да се събудя, да съм на някое високо място с гледка. Да посрещна изгрева, да направя уникални кадри, след това да си хапна на спокойствие, без никой да ме притеснява, да си се помоткам из планината. Ако мога, да направя залез и след това да сляза и да се прибера вкъщи.

Любимата ти гледка отвисоко е... когато съм някъде нависоко, а под мен е море от облаци и слънцето е някъде ниско до хоризонта. Все едно съм на остров в планината. Ако мине и някоя сърничка, става съвършено.

Много хора не знаят, че... планината е опасно място. Като гледаш отдолу колко е слънчево, ти се иска да се качиш горе, но тези, които не ходят често в планината, я подценяват. Тръгват с неподходящи дрехи и обувки, не си взимат храна и вода. Времето може внезапно да се развали, да завали дъжд, да паднат температурите.

Боянският водопад

Снимка: Vladislav Terziiski Photography

Известна личност, с която би прекарал един месец в дивото... Не обичам да ходя с други хора, а и не мисля, че мога да прекарам толкова време в дивото. Ще ми омръзне.

Планинарски навик, който придоби с годините, е... да проверя прогнозата, преди да тръгна. Така преценявам кога и къде мога да отида и каква екипировка да си взема.

Никога не тръгваш на преход без... фотоапарат и дрон в раницата. Взимам и резервна дреха за всеки случай. Невинаги си взимам храна, но в повечето случаи си взимам вода.

Есен в Родопите

Снимка: Vladislav Terziiski Photography

Денят, който никога няма да забравиш, е... преди доста години с приятели се бяхме разбрали да ходим на връх Мусала през зимата. Никога не бяхме го правили дотогава. Нещо се забавихме с тръгването от София, а зимата се стъмва рано. Трябваше да хванем лифта от Боровец, но се сдърпахме с останалите, които решиха, че им е минало желанието да се качват. Аз се ядосах, защото отдавна исках да се кача зимно време на Мусала. Затова се качих сам на лифта, където ми казаха, че мога да стигна само до Междинна станция, защото съм закъснял. Слязох и след малко двамата души, с които бях тръгнал, също се появиха. Покарахме се още малко - те ме обвиниха, че е безотговорно да тръгвам сам в планината и казаха, че са дошли, за да не съм сам. Изкачихме се заедно до горната станция на лифта, където започнахме да се чудим откъде минава зимната пътека. Ние познавахме само лятната пътека, но зимно време тя е лавиноопасна. Не открихме пътеката и решихме да звъннем на ПСС. И до днес си спомням много ясно думите си, за които и досега се шегуват с мен: "Добър ден, обаждам се с едно интересно въпросче". Ние бяхме подготвени за зимна планина, имахме подходящи дрехи и зимни спални чували, просто не знаехме пътя. По това време звездите започваха вече да се появяват на небосвода.

От ПСС ни упътиха и стигнахме до хижата, където хижарят започна да ни плаши с мечки. Когато излязохме от хижата, беше излязъл вятър, който въртеше навалелия пресен сняг и нямаше никаква видимост. Единственият начин, по който се ориентирахме, беше като гледахме следите на хората, вървели преди нас. Аз и едно от момчетата започнахме да получаваме крампи по краката и с триста зора стигнахме до заслон "Ледено езеро", където спахме. На другия ден вече се качихме до върха. Такива случки те учат и ние си направихме важните изводи.

Пролет в Родопите

Снимка: Vladislav Terziiski Photography

Ако срещнеш мечка в гората, ще... има един виц:

- Какво ще направиш, ако срещнеш мечка в гората?

- Трябва да се намажеш с л*йна.

- А ако няма л*йна?

- Няма страшно, ще има!

Най-вероятно и аз това ще направя. Със сигурност ще съм меко казано силно притеснен.