Тези странни конструкции на брега на река Нева са едни от най-разпознаваемите символи на града. Но какви са целта и смисълът им - разказват от Russia Beyond.
Ако някога се окажете по крайбрежието на Нева в централната част на Санкт Петербург, със сигурност ще забележите тези големи червени колони.
Те се намират на стрелата на Василевския остров и формират архитектурния му ансамбъл.
Колоните са една от най-популярните гледки за пощенски картички, заедно с подвижните мостове и Зимния дворец.
Обикновеният наблюдател обаче ще попита каква е целта им?
Дали са просто декорация или си имат функция? Ние проверихме.
Исторически фон
Руският император Петър Велики, който основава града през 1703 г., не успява да види тези колони. Те се появяват по-късно - в началото на XIX век. Но това, което той прави, е да създаде първия руски флот и да постигне с него някои от първите велики военноморски победи.
Славата на руския флот показва силата на Руската империя и всява страх сред страните, които планират нападения.
Колони на победата
Червените колони в Санкт Петербург се наричат рострални колони. От древни времена, и особено в Древен Рим, архитектите "декорират" колоните с трофеи - носовите части или тараните на победените кораби, като на латински те се наричат rostrum.
Колкото повече роструми има, толкова повече враговете трябва да се страхуват да атакуват флота. А и повече хора ще се гордеят със страната си.
Още един известен пример за рострални колони е една от статуите на Колумб в Ню Йорк. Рострални колони има и във френския град Бордо, на площад "Куинкос".
В Русия рострални колони има и в Царское село до Санкт Петербург, които са посветени на битката при Чешме през 1770 г., най-голямата победа на руския флот.
Още една колона украсява входа на град Владивосток.
Петербургските рострални колони
Санктпетербургската фондова борса и една от ростралните колони на преден план
Снимка: iStock by Getty Images
Санкт Петербург определено е най-известното с ростралните си колони място в света. Те са създадени през 1805-1810 г. от френския архитект Жан-Франсоа Томас дьо Томон. Той ръководи работите по целия архитектурен ансамбъл на стрелата на Василевския остров, като включва и сградата на Санктпетербургската фондова борса. Проектът е изпълнен в неокласически стил, който император Александър I много харесва.
И двете колони са направени от камък и са високи 32 м, като всяка от тях е украсена с 8 тарана от кораби, както и с котви и приказни същества: морски кончета, риби и крокодили. Корабните "тарани" на санктпетербургските колони обаче са фалшиви - изработени са от мед.
Мъжка и женска фигура - символи на богове на морето и търговията - стоят в основата на ростралните колони
Снимка: iStock by Getty Images
В основата на всяка колона стоят две фигури - една мъжка и една женска. Те приличат на древни богове и според идеята на автора символизират богове на морето и търговията (борсата е наблизо, помните ли?). По-късните местни историци обаче предполагат, че тези фигури може би символизират руските реки: Волга, Днепър, Нева и Волхов.
Колоните са кухи отвътре - има вити стълби към върха им, които водят до огромни купи с лампи. Всъщност това е основното предназначение на колоните... Те се пълнят с масло, което се пали.
През целия XIX в. тези две огромни факли служат като фар за кораби, влизащи в пристанището на Санкт Петербург. И са особено полезни през нощта и при силна мъгла.
Поддържането на тези фарове обаче е доста скъпо и от ХХ в. се използват рядко и само по специални поводи. От 1957 г. фаровете са газифицирани и се включват на големи събития.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}