Куфонисия - живот на лятна скорост

07:05 | 28.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Куфонисия - живот на лятна скорост

Травел блогърът Вера Александрова разказва за едно неподозирано красиво кътче в книгата си "Гърция: Непознатите Циклади"

ТЕМА #Гърция

10:27 | 7 юли 2023 | Автор: Вера Александрова 2 6885 Снимка: iStock by Getty Images

В Куфонисия животът тече на две скорости. Едната е зимната, полузаспала и побъркващо бавна. Тя се случва тогава, когато на острова остават по-малко от четиристотин души. Само толкова са обитателите на Куфонисия, които целогодишно живеят на това малко парче земя.

Другата, втората скорост, притежава елементи на известна забързаност. Тя се случва през лятото и аз съм дошла да се запозная отблизо с нея. Тукашната забързаност има специфични измерения. На Куфонисия човек не бива да бърза, за да си метне кърпата на първа линия. Причината за това е съвсем проста. По крайбрежието на острова няма чадъри и шезлонги. Има само пясък, слънце и море с изумрудени нюанси.

Снимка: iStock by Getty Images

Хората с по-лежерни нагласи избират градския плаж. Нарича се Амос и притежава някои съществени предимства. Разположен е в близост до местата за хранене и настаняване. Водата тук е кристалночиста, а по вълните се носят пъстри лодки, чайки и фериботи в далечината.

Едни пристигат тук с чадъри, други са облечени в слънцезащитни дрехи от глава до пети, а трети се бухват в морето просто ей така, на път за работа.

Снимка: Вера Александрова

В края на плажа е разположен малък кей. От него тръгват водни таксита. Това са малки кораби, които отвеждат туристите до някои от съседните плажове. И точно тук понякога, макар и в редки случаи, може да се наблюдава лятната забързаност на Куфонисия. Сънени младежи, които леко подтичват, за да хванат лодката в 12.00, защото следващата е чак след половин час. Майки, бутащи бебешки колички, или татковци, отрупани с кофички, лопатки и деца под ръка, които подвикват на своите отрочета: "Е хайде де, нали искате да ходим на по-голям плаж".

По-големият и може би най-популярният плаж се нарича Пори. Намира се в източната част на острова. С известни усилия до него може да се стигне и по суша, но е за предпочитане човек да дойде насам по вода.

Плаването е кратко и абсолютно възхитително. Седнал на ръба на кораба, всеки може да наблюдава изумителните нюанси на водата край Куфонисия. Когато летният вятър задреме, морето в заливите притихва. Вълните изчезват и позволяват на слънцето да играе по водната повърхност. Резултатът е безброй изумруди, които може да уловиш. Трябва само да протегнеш ръка от лодката и да загребеш пръските в шепите си.

На Пори всички слизат от водните таксита и започва голямото наместване. Някои разпъват сенници, други си носят палатки, а трети прекарват цялото си време във водата. Има и такива, които предпочитат уединението. Те слизат в подножието на скалите, разположени в северната част на залива. Тук дъното е каменисто, а дълбочината на морето е значително по-голяма. Затова мястото примамва смелчаци, които скачат директно от върха на скалите.

Снимка: Вера Александрова

На Пори има ресторант, но повечето посетители вече са си донесли храна. Или след дълго киснене в морето хващат лодката и се връщат обратно в града. Не всички ресторанти са отворени за обяд. Така е, защото някои имат маси само навън, а обедното слънце е безмилостно. Тези, които все пак работят, залагат на типичните за Цикладите пържени или пълнени калмари, салати с пресни зеленчуци и готвена храна.

Макар да е далеч от брега, сред всички места за обяд избирам Fos Fanari. Сядам на масата и отново ставам свидетел на тукашното умение да се ухажват туристите. Практикува го сервитьорът, който лети между масите и с добре отработени движения слага хартиени покривки, прибори и ледена бира. Успява да изпълни поръчката ми почти мигновено, въпреки опитите на хората от съседните маси да го разсеят с искане на сметката, на още кана вино и допълнителна порция миди.

Аз не бързам. Откровено лентяйствам. Следобед отново ми предстои плаж, а после изпращане на слънцето. Има едно специално място за този ритуал и то се нарича Sorokos. Въпросният бар е разположен в източната част на градчето. Дизайнът му е символ на това как с малко средства и умения човек може да трансформира най-обикновен бетон в прекрасно място за срещи, леко хапване и пиене на коктейли.

На пода на самата улица са постлани килими. Върху тях има щайги, които изпълняват ролята на коктейлни масички. Разбира се, има и столове, както и тиха музика, изкусително меню, море и панорама.

Снимка: Вера Александрова

А точно тя, панорамата, е повод за друго бързане, което посетителите на Куфонисия си причиняват. Мнозина зарязват плажа и бързат да кажат вечерно наздраве на слънцето именно тук. Поръчват коктейли с цвета на залеза. После слушат бавното пукане на леда, който се разтопява в чашите. Отпиват, гледат преминаващите платноходи и си дават сметка за едно: с бързане или не, лятото на Куфонисия е вълшебство. Магическа съвкупност от гледки, аромати и нереално море, което човек си струва да докосне и преживее.

"Гърция: Непознатите Циклади" е вълнуващо пътешествие сред красотата на гръцките острови. И по-конкретно на онези, които са малко познати и много автентични като Аморгос, Кеа, Фолегандрос, Тинос, Куфонисия и други. Къде медът се прави от мащерка, а листата от каперси на неразделна част от салатата, коя е най-святата църква в Гърция и кой е островът с най-изумрудени води в южната ни съседка, може ли човек да открие пусти плажове дори през август и как се оцелява без медицинска помощ в радиус от девет часа с ферибот - книгата дава отговор на тези и други въпроси.

Всеки разказ е базиран на лично преживяване и илюстриран с авторски кадри. Към пътеписите има и полезна информация за самостоятелно пътуване до островната група на Цикладите.

Вера Александрова е журналист, любител фотограф и блогър. Повече за приключнията й из Гърция и по целия свят може да прочетете на www.worldofvera.com.