Норвегия трябва да се опознава с широко отворени очи. Зашеметяващата природа, северното сияние през зимата и среднощното слънце през лятото, са само част от магията на северната красавица.

Железопътната линия Осло-Берген пък е онази част от приключението в Норвегия, която превръща пътуването ви в приказка с един от най-красивите влакови маршрути в света.

496-километрово пътуване трае вълнуващи шест часа и половина. Резервирайте билета си в светлата част на денонощието и място от лявата страна на влака (отдясно, ако пътувате от Берген), за да имате най-добрата гледка.

Снимка: iStock by Getty Images

Докато влакът се отдалечава от центъра на Осло, се появяват мимолетни проблясъци - на корабчета за развлечение в Oslofjord, на елегантни дървени къщи по склоновете на хълмовете, на табели към Bygdøy, където музеите разказват епични истории за изследванията и миналото на викингите. Набирайки скорост покрай Asker и Sandvika, влакът пресича фиорда и се втурва покрай разрастващия се район Драмен, чиито хълмове са осеяни с градчета от най-красивия вид.

Недалеч на запад от Драмен релсовият път завива на север. Трасето е изградено толкова умело, че промяната в посоката почти не се забелязва. В един момент пътувате на запад, а в следващия се насочвате на север, като промяната се обявява от самия пейзаж - изведнъж хълмовете стават по-високи, а девствените алпийски ливади и покритите с борове подножия се заменят от дълбоки долини, осеяни с малки селца и самотни ферми, прилепени към пропастите.

Промяната настъпва постепенно. Забавящият се влак подсказва за едва доловимо увеличаване на височината. Навлиза в долина край красив фиорд, а когато излиза вече е над проход високо над долината. Поглеждайки назад към мястото, откъдето започва пътуването, всичко изглежда толкова далеч.

Снимка: iStock by Getty Images

"Обичам да наблюдавам лицата на хората, които пътуват по този маршрут за първи път. Никога не се уморявам от гледката, но най-много се радвам на удивлението на пътниците.", казва Йорген Йохансен, който работи по линията за норвежките железопътни власти повече от три десетилетия.

След като влакът вече е на върха на най-голямото високопланинско плато в Европа - Хардангервида, което обхваща близо 6500 кв. км, със средна надморска височина над 1 км - пътуването се превръща в нещо съвсем различно. За първи път става ясно, че това е най-високо разположената магистрална железница в Северна Европа и чудо на техниката.

Хардангервида

Снимка: iStock by Getty Images

Едно от най-старите геоложки образувания в северната част на континента, Хардангервида, нейните долини и контури, са оформени в продължение на хилядолетия от ледниците, които се спускат от ледената пустош към морето. И все пак това, което е отнело хиляди години под тежестта на ледовете и неумолимия ход на времето, норвежките строители на железници и пътища са постигнали за десетилетия.

Когато през 1872 г. за пръв път е проучена Бергенската линия (Bergensbanen), както понякога я наричат, Норвегия е беден пост на по-просперираща Европа. До откриването на петрола, който ще промени страната, остава почти век. По онова време се водят много спорове за това откъде ще дойдат парите и броят фалстартове. Износът на сардини и херинги поддържа националния бюджет на Норвегия на повърхността, а за инфраструктурни проекти от такъв мащаб не остава много.

Снимка: iStock by Getty Images

Въпреки това работата по линията започва през 1875 г. До 1909 г. тя е завършена, а 39-те ѝ гари (някои от които са само за местни влакове - междуградските услуги спират на 21) са свързани през някои от най-предизвикателните пейзажи, които можете да си представите.

Хардангервида е известен с негостоприемството си, а капризните промени във времето са само едно от многото предизвикателства, пред които са се изправили строителите на линията. За да може железницата да функционира и да намери възможно най-прекия маршрут, те построяват 180 тунела - по един тунел на всеки 2,75 км от трасето.

Железницата Осло-Берген разказва една много норвежка история, казва пред BBC Лисбет Нилсен, норвежки историк на транспорта. "Винаги има нещо, което пречи, когато става въпрос за придвижване из Норвегия. Ако позволим на планините или фиордите да ни спрат, никога няма да стигнем до никъде. Построили сме тунели, пътища и железопътни линии, които изглеждат невъзможни за всички останали. Това е част от онова, което ни прави норвежци."

Когато влакът стига до градчето Йѐйлу, на 794 м надморска височина, се отбелязва средата на пътуването, а пейзажът вече е различен. Дълбок сняг затрупва хълмовете, но за скиорите е блажена гледка. Някои от тях се спускат още от перона.

Високо над Устаосет (990 м) и леденото му езеро, обградено от селски къщички, на фона на пронизващото синьо небе, се очертават силуетите на еленови рога - най-голямото стадо диви северни елени в Норвегия (10 000), все още се разхожда свободно из Хардангервида.

Снимка: iStock by Getty Images

Следващата спирка - Финсе, е най-високата гара по линията, разположена на 1222 м надморска височина. На Финсе всички са смълчани, в очакване на следващата смайваща гледка. Предстои среща с гара Myrdal (867 м) и то каква.

Влакът изчаква на разклонението, което е една от най-стръмните железопътни линии на Земята. От Myrdal до Flåm , край бреговете на Aurlandsfjord, вътрешен ръкав на Sognefjord, трасето се извива и спуска през 20 тунела, като само за 20 км губи 866 м височина, падайки с наклон 1:18. Изглежда, че няма място, където норвежкият влак да не може да пътува.

Ако изкачването до Хардангервида е изглеждало постепенно, то спускането до град Вос е твърде бързо. Снегът изчезва и се разкриват безкрайни зелени равнини. Реките, езерата, фиордите блестят. Това е още една Норвегия, в която пътят прегръща фиорд след фиорд. Трасето едновременно покорява предизвикателния релеф и се предава пред него. Няма по-приятен час за цялото пътуване от този последен фиорден завой преди Берген.

Влакът се движи между седемте хълма и седемте фиорда на този изящен град. Подходящ финал на едно забележително пътуване.

Снимка: iStock by Getty Images